новини
Новини и уведомления
News image

Виолина Маринова, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България: Лихвите са достатъчно високи, трябва вече да се спре

Според прогнозите следващата година страните от Централна и Източна Европа, включително и България, ще усетят негативите от финансовата криза най-силно. В тази връзка Асоциацията на банките в България мислила ли е по въпроса за евентуално изработване на антикризисен план за действие от страна на банките?
- Не сме мислили по този въпрос. Всяка банка предприема необходимите действия, които се налагат от общата ситуация. Банковата система в България обаче е стабилна, банките ни не са инвестирали в инструментите, които допринесоха за появата на известни затруднения на финансовите институции в Западна Европа. У нас проблемът е липсата на ресурс. Досега кредитирахме много активно. Но в момента и на външните пазари ресурсите са много ограничени. Кризата вече не е само финансова, прераства и в икономическа. Това означава, че и банките майки на всяка една от кредитните институции тук имат подобни на нас затруднения. Те ще продължат да предоставят ресурс на дъщерните си банки, но не в количествата, както досега. Трябва да е ясно - ние кредитираме и в момента. Не сме спрели. Банките изготвят своите бизнес планове в зависимост от средствата, с които ще разполагат през следващата година, за финансиране. Източниците за това са привличане на ресурс от нефинансовия пазар, различни кредитни линии или програми, от които биха могли да се възползват. Приоритетно в стратегиите на банките е да се кредитират и финансират български фирми -малки и средни предприятия, корпоративни клиенти. Целта е да не пострада икономиката на страната. В бюджета за следващата година е предвиден 2% ръст на БВП. За да изготвим бизнес плановете си, трябва да се съобразим с макрорамката и с очакванията за следващата година. Хората трябва да бъдат спокойни и да не теглят средствата си от банките. Те трябва да имат доверие на банките в България. Положението с кризата непрекъснато се преекспонира и така се създава напрежение, което може да стигне до паника.
В условията на глобална криза банките тук станаха по-предпазливи, което е разбираемо. Но не се ли получава омагьосан кръг между това и необходимостта на бизнеса да се развива?
- Консервативни сме, защото много от фирмите ни, клиенти в България, имат контакти с фирми от ЦИЕ. Някои от тях отложиха договорите си за доставка. Това, разбира се, ще окаже влияние върху тяхната дейност в посока свиване. Банките трябва много добре да преценят дали проектът на съответния клиент е осъществим, какви са рисковете за реализацията му в условията на финансова и икономическа криза. Малките и средните предприятия например не са достатъчно подготвени за новите условия, не познават достатъчно пазарите в ЦИЕ, необходимостта от даден вид стока там, качеството й, необходимото сертифициране, спецификите на законодателствата. Вече се намираме в една по-различна среда. Затова банките са по-предпазливи.
Как ще коментирате факта, че вече се обявяват двуцифрени лихви по депозити за доста кратки срокове - вече за тримесечни и едномесечни?
- Знам защо ми задавате този въпрос. Мисля, че не е нужно да се обявяват чак толкова високи лихвени нива по депозитите. Но за съжаление това понякога е политика или промоция на централите. Банките майки правят дадена промоция в тяхната страна, която, да кажем, в съответния период е била успешна. След това налагат на поделенията си да предлагат същата промоция в тяхната страна. Невинаги обаче мисленето на населението в страната, в която е централата и в която е дъщерната банка, е едно и също. Обикновено високият лихвен процент буди съмнения. Усещам, че хората вече не се радват толкова на високата лихва. Би следвало да се радват на сигурността на банката, в която влагат средствата си, и подчертавам, че клиентите нямат място за съмнения. Това се прави с намерение да накараме хората да влеят средствата си в банковата система, а не защото банките имат някакви проблеми. Искаме да ги накараме да вярват на банките, да депозират парите си там. Тези пари ще работят за българската икономика. Ние не правим неразумни инвестиции в неразумни инструменти, правим инвестициите си под формата на финансиране на предприятията тук.
При тези високи лихви по депозитите докъде ще стигнат лихвите по кредитите?
- Смятам, че трябва вече да се спре. Не бива повече да се вдигат лихвените проценти както по депозитите, така и по кредитите. Въпросът е коментиран и в Асоциацията на банките в България. Лихвите вече са достатъчно високи - и по кредитите, и по депозитите.
Защо лихвите тук се повишават, при положение че в Европа и САЩ намаляват? Не е ли нелогично това поведение от страна на банките?
- За да се плати лихвата по депозита, се получава и съответната цена по кредита
- необходим е известен марж, който да покрие риска, поет от банката за финансирането, което прави. Ако набавяме ресурса по-евтино, естествено че ще отпускаме и кредитите на по-ниска цена. В момента цената на ресурса не е ниска. Процесите са взаимно
свързани. Но мисля, че е време промяната на лихвите да се балансира, защото стигнахме разумните граници и максимума.
Как ще отговорят търговските банки на препоръката на БНБ за капитализиране на печалбите за 2008 г. като допълнителен буфер в условията на криза?
- Мога да отговоря само от името на Банка ДСК. От купуването на банката от ОТП банк до момента финансовият резултат винаги се е капитализирал. Тази година ще реализираме над 200 млн. лв. финансов резултат, който също ще бъде капитализиран. Водила съм разговори със собствениците на банката. Те не възнамеряват да разпределят дивидент. Мога само да предполагам, че и в другите банки положението ще бъде същото, но не мога да го твърдя категорично.
Оправдани ли са опасенията, че банките майки може да започнат да теглят ресурси от все още печелившите си дружества в България?
- Не бива да се преекспонира този въпрос. За различните банки нещата стоят по различен начин. Не може да се сложат всички под общ знаменател. Далеч съм от мисълта, че централите не мислят за източници за финансиране. Ако обаче някоя банка има депозити, които са с определена срочност и банката майка ги поиска, нима тази банка няма да ги върне. Това означава, че когато се правят бизнес плановете за 2009 г., всяка банка е наясно с какви привлечени средства разполага и с каква срочност са те. Мисля, че всяка банка в България е направила добре сметките си как ще регулира и балансира ликвидността си и позициите си.
Имат ли защитни буфери българските банки при по-сериозни проблеми на майките, доколко са зависими от тяхното състояние?
- В плана за следващата година всяка българска банка е наясно какъв е обемът на привлечените средства от банката майка. Би следвало да е направен разчет дали могат да бъдат върнати средствата или не. Другият защитен инструмент са минималните задължителни резерви в БНБ. Според мен те са основният защитен буфер. Не смятам, че в момента трябва драстично да се намали нивото им спрямо сегашното. Добре е да имаме такъв буфер в ситуация като сегашната, което би ни помогнало при необходимост.
Каква ще бъде следващата година за банките у нас?
- Тежка. Средата, в която работим, ще бъде трудна. Внимателни сме в кредитирането, което означава, че досега правеният задълбочен анализ на клиентите ни ще бъде още по-прецизен. От друга страна, набавянето на средства чрез различни кредитни линии е много важно. Като се прибави и фактът, че следващата година е изборна у нас, може да се каже, че ще има един луфт при промяната в средата, в която работим. Но банките в България са доказвали през годините, че успяват да се справят, да бъдат консервативни и внимателни. В България банковата система е най-регулираната и най-дисциплинираната общност. Доказали сме това във всяко отношение. Е, да, може би няма да реализираме толкова високи ръстове, но по-важното е да бъдем стабилни и хората да ни вярват.

Още новини

Последни новини

Свържете се с нас

010 010

Запазете час

за консултация

Call center Call center

Обратна връзка

Ние ще се свържем с теб

012 012

Намерете клон

Вижте нашата мрежа от офиси и банкомати

chatbot icon