Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК: Кризата в САЩ ще ни засегне слабо
Визитка
Виолина Маринова е родена през 1953 г. в София. Завършила е специалност "Финанси и кредит" във ВФСИ "Д. Ценов", Свищов, през 1977 г. Владее френски и руски език, говори арменски, а в момента учи английски език.
Тя има повече от 30 години опит в банковото дело, изцяло в Банка ДСК. Започва работа през 1971 г. като счетоводител в клон ДСК-2, а по-късно става главен директор на клон ДСК-2 (1985 ¬ 96 г.), зам.-председател на Управителния съвет на Банка ДСК и изпълнителен директор (1996 ¬ 2001 г.). От септември 2001 г. до 2004 г. е член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Банка ДСК, а от май 2004 г. е началник на Управление "Вътрешен контрол и одит" на банката. С решение на Надзорния съвет на Банка ДСК от 29 ноември 2004 г. Виолина Маринова е избрана за главен изпълнителен директор на Банка ДСК.
- Г-жо Маринова, защо Банка ДСК повиши лихвите?
- Оскъпяването на ресурса за българските банки, дължащо се на мерките на БНБ за ограничаване на прекомерния кредитен ръст, както и чувствителното увеличение на лихвите на междубанковите пазари доведоха до увеличение на лихвения процент при кредитирането в България.
- Доколко ипотечната криза в САЩ може да повлияе на българския банков сектор?
- Ипотечната криза в САЩ започна от проблем на американската икономика, който се превърна в глобална заплаха, която може да има сериозни последствия и върху развиващите се пазари. Българският пазар също може да усети, макар и слабо, последиците от подобна криза. Основното негативно последствие за България в е оскъпяването на външното финансиране, което част от българските банки ползват, поради нарастващите лихви на международните пазари.
В началото на септември редица банки в България, в това число и най-големите финансови институции като Уникредит Булбанк, ОББ, Райфайзенбанк, както и ДСК, вдигнаха лихвите по кредитите си в рамките на 0.25%-0.5% за различните продукти. Донякъде това е продиктувано от повишението на лихвените нива на международните пазари, но трябва да бъде отчетен и друг местен фактор - а именно, новите мерки на Българската народна банка за ограничаване на кредитирането.
Също така е важно да се вземе под внимание, че делът на ипотечното финансиране (като процент от БВП) в България не е особено голям в сравнение с развитите световни икономики. Трябва да се имат предвид и особеностите на българския жилищен пазар, при който въпреки високия ръст на жилищни кредити, делът на необслужваните кредити е относително малък. България е страна, в която жилищната собственост е значителна и традиционно българите държат на собствено жилище, поради редица психологически особености. Това до известна степен предполага и по-голяма сигурност за банките при редовната събираемост на вноските по жилищни кредити.
- Ще финансирате ли ваканционни имоти, ако кризата се развие и в Западна Европа и доведе до отлив на инвеститори у нас?
- Банка ДСК, като всяка добра банка, преценява обстойно и професионално рисковете, както в отделните сектори на бизнеса, така и по конкретни проекти. Този пазар все още има сериозен потенциал в България и не очакваме силно негативно отражение върху него в близко бъдеще, а следователно и върху възможностите и перспективите за финансиране.
- Кои са конкурентните предимства на Банка ДСК?
- Банка ДСК е безспорно най-добре познатото име на банковия пазар в България, с най-развита клонова мрежа и най-голям пазарен дял в кредитирането на граждани. Основното предимство на банката е доверието, което е изграждала в продължение на десетилетия у своите клиенти. През последните години на изострена конкуренция на пазара доказвахме, че не разчитаме само на традиционните си позиции, но и инвестираме сериозно в развиването на съвременни, новаторски продукти и услуги, повишаваме непрекъснато качеството на обслужване, а не на последно място - банката значително подобрява и “външния си вид” с модернизирането на банковите си салони.
- Възможно ли е чрез услуга на Банка ДСК българите да купуваме унгарски акции?
- Посредством закупуване на дялове на “ОТП - Централно европейски фонд в акции”, който се предлага през клоновата мрежа на Банка ДСК, клиенти на банката могат да инвестират индиректно в акции на унгарски компании, както и в акции на компании от Чехия и Полша.
- С колко процента ще се увеличават активите на банковата система в следващите години и като цяло за следващите 5 г.?
- Според анализаторите българският финансов сектор се намира в начална фаза на развитие. Прогнозите за следващите 10 години са двуцифрен годишен ръст в активите на банките.
- Вашите банкомати дават възможност за теглене на до 800 лв. на денонощие с карта на Банка ДСК (спрямо 400 лв. при Борика), без да има блокиране на сума за банкомат, планирате ли скоро да вдигнете границата от 800 лв.?
- Действително, банкоматите ни дават възможност с карти на банката да се реализира транзакция за теглене до 800 лв. Този лимит е различен от 24-часовия лимита за теглене, който е по карта и който може да бъде произволен, според желанието на клиента.
Теглене наведнъж на повече от 800 лв. е технически невъзможно при купюри от 20 лв. и по-малко (пачката става много дебела), т.е банкоматът трябва да се зарежда само с купюри от 50 лв., което е неудобно за картодържателите.
- Банка ДСК не издава облигации на българския пазар, вероятно финансирайки се от банката майка, при какви лихвени проценти е това финансиране?
- Условията, при които Банка ДСК се финансира, и то не само от ОТП Банк, но и от други институции, са много атрактивни, обикновено с плаващ лихвен процент, съобразен с пазарната конюнктурата и съответния матуритет, като може да се каже, че са израз на високата оценка, която тези институции ни дават.
- Смятате ли че маркетинговите похвати на банките са коректни, например в дописването на годишния процент на разходите по кредита (ГПР) с малки букви под базовия лихвен процент?
- Проблемът не е в изписването на ГПР с малки букви, а във факта, че клиентите все още не са свикнали да се ориентират по този показател сред изобилието от оферти. Служителите на Банка ДСК винаги обясняват подробно значението на ГПР и задължително го изчисляват за всеки отделен клиент. Смятам, че в близко бъдеще този проблем ще бъде преодолян и ГПР наистина ще стане най-използваният критерий при сравняване на офертите на отделните банки.
- Доколко повишенията на лихвите от ЕЦБ може да прекратят тенденцията на понижение на лихвите в България и дори да предизвикат повишение на лихвите в България?
- Логично е да се очаква, че лихвените нива в България постепенно ще достигнат тези в еврозоната, макар че това ще е плавен процес. Банките в България си набавят ресурси от международните пазари, с които да финансират разширяващите си кредитни портфейли и нарастващите лихви на международните пазари се отразяват и на цената на раздаваните кредити.
Същевременно обаче банките в България все още имат относително ниски разходи, което им позволява да предлагат и съответно по-ниски лихви по кредитите на клиенти, което до известна степен компенсира поскъпването на лихвените нива на финансиране отвън. Когато разходите на банките се увеличат, лихвените нива по кредитите в България ще започнат да се доближават до тези в еврозоната.
- Вие сте с едни от най-големите взаимни фондове на българския пазар, планирате ли по-дейно участие на българския капиталов пазар, например посредничество при първични публични предлагания?
- Първичното публично предлагане придоби особена популярност у нас напоследък, което е добър показател, както за капиталовия пазар, така и реалната икономика, а ние винаги сме подкрепяли своите клиенти и партньори при реализиране на целите и плановете им, както с услугите на банката, така и със съдействието на дружествата от групата.
- В какъв размер е инвестиционния портфейл на банката от дялови ценни книжа?
- Инвестиционният портфейл на Банка ДСК се състои предимно от книжа с фиксиран доход, изложени на по-ниска пазарна и ценова волатилност.
- Имайки пряк поглед върху бизнеса на корпоративните си клиенти, оптимист ли сте за бъдещето на българската индустрия?
- Наблюдаваната тенденция през последните няколко години и особено след приемането на страната в ЕС, красноречиво говори за ориентирането на българския производител към подобряване на качеството и конкурентоспособността на произвежданата продукция. Този процес е неразривно свързан с реализирането на инвестиции в нови технологии, оборудване, повишаване квалификацията на работниците и др. Стимулиране по-нататъшното развитие на българската индустрия се очаква и от усвояването на средствата, предоставени от фондовете на ЕС, и най-вече на средствата по оперативна програма “Конкурентноспособност”. Изброените фактори създават благоприятна среда и добри перспективи за развитие на този сектор от българската икономика.
- Според Вас преодоляно ли е недоверието в банковата система от кризата през 1996-97 г.?
- Да. Банковият сектор се развива с изключителен успех през последните години и смятам, че недоверието в банките като цяло е преодоляно.
*Интервюто е от Investor.bg
