Марина - внучката на Орфей - В-к Стандарт
Очакват 19-годишната цигуларка във Виенската филхармония
Красива девойка с буйна дълга коса и блестящи очи - така изглежда в наши дни Орфеевата слава на България. 19-годишната Марина Димитрова от есента на 2004-а е пълна стипендиантка по цигулка в най-престижния лондонски колеж по изкуство Guildhall School of Music and Drama. МЯСТОТО печели в жестока конкуренция с 200 претенденти за 8 места.
За изпитите си спомня като за шоково изпитание. За разлика от други конкурси, където се праща запис, тук се свири на живо пред жури, в което са всички преподаватели по цигулка от училището.
Семейната традиция предопределя Марина да се отдаде на изкуството. Въпреки че родителите й са актьори в куклен театър, музикалното дарование се предава от прадядото по майчина линия, който е цигулар любител. От него освен дарбата тя получава нещо също толкова ценно - цигулката на легендарния Васко Абаджиев, чийто блестящ талант се погубва трагично в чужбина. Инструментът е подарен на нейния дядо и оттогава се предава в семейството като особено ценна реликва.
Марина е родена в Панагюрище. 2004-а завършва с отличие Софийското музикално училище. Кандидатства на 3 места в САЩ и Европа и навсякъде е приета с пълна стипендия. Избира Лондон като световна столица на музиката и ... най-близо до вкъщи. Към британската столица я насочва и Ифра Нийман, който всяко лято води майсторски клас на музикалния фестивал "Варненско лято". За пръв път Марина се среща с големия педагог, когато е на 13.
Още през първата година в софийското училище става носителка на първа награда на Националния конкурс за млади цигулари в Благоевград. 2003-а свири на благотворителен концерт в емблематичната лондонска "Роял Албърт Хол", мечта на музикантите по света, с Васко Василев и неговия оркестър. За същата година е "Музикант на годината" в категория "Дебют", предишната печели стипендия от фондацията на Райна Кабаиванска. С над 15 приза Марина разбира, че си струва да жертваш игрите и забавленията с приятели заради невероятното изживяване да си пръв, да си на върха. И най-важното - да си доволен от себе си, да си перфектен.
Изминалата година е много успешна за младата цигуларка. Може да се каже дори, че тя поставя началото на нейното шествие по европейските сцени. Сбъдва се нейната мечта - да покори публиката на музикалната кралица - Виена. Лятото на 2005-а тя е сред 10-те избрани цигулари за майсторския клас на Виенската филхармония, който се провежда в Трента, Словения. Забележителното е, че сред десетката са и пет български момичета. На заключителния концерт Марина е солистката на камерния оркестър и публиката дълго не я пуска да слезе от сцената с бурните си овации. От нея е очарован и Волкхард Щойде - страховитият концертмайстор на Виенската филхармония. Той не само я кани да участва и догодина в майсторския клас, но настоява, след като завърши колежа, да кандидатства за място във филхармонията (публична тайна е, че там жени почти не се вземат).
Кой казва, че мечтите не се сбъдват.
Банка ДСК й купи лък за 900 евро
Марина е олицетворение на бъдещето на родното меценатство. В навечерието на Нова година Банка ДСК й направи подарък - финансира купуването на лък. В последните месеци лъкът на Марина се счупва е се налага да го лепи преди концерт и да се моли да издържи до края. Или да взема назаем от преподавателите си. През 2002-ра "Мобилтел" й подарява цигулката, с която тя вече шества по европейските сцени. Инструментът е български, направен е от големия наш лютиер Апостол Калоферов. С нея е печелила много награди. "Тя си е била създадена за мен, чакала ме е 16 години", казва девойката за любимката си. Инструментът е правен през 1986-а и години е стоял на рафта, без да открие своя стопанин. От банка "Биохим" миналото лято е подпомогната за участието си в Трента.
Тя е гласът на Хърмаяни от "Хари Потър"
Цигуларката има своята слава и в киното - тя е гласът на Хърмаяни Грейнджър в първите две серии на сагата за магьосника Хари Потър. Свикнала с конкурсите и съревнованията, Марина се явява с още 45 момичета и е избрана от британските кинокомпании като най-подходяща за български дублаж. Само човек с музикален слух може да се справи с всички нюанси и да предаде настроенията и вълненията на героинята с един инструмент - гласа. Марина си спомня за работата в студиото като за много забавна и увлекателна. Но и сложна - дублира се абсолютно всичко - смях, плач, въздишки, и то пред микрофона, без екшън. За което също се иска изключителен професионализъм.
Автор: Валерия Стойкова
