Селското стопанство е много важен сектор за Група ОТП, част от която е Банка ДСК, с висок дял във финансирането (12% от корпоративните кредити) и значителен дял от клиентската база (16 000 юридически лица се финансират в рамките на Групата).

От началото на годината Групата следи отблизо пазара на мляко и млечни продукти, като следи и отчита затрудненията пред които са изправени фермерите, разработва мерки за подкрепа и анализира пазара, като споделя редовно събраната информация със заинтересованите страни.

Накратко, в момента ситуацията е трудна за млекопроизводителите, но Група ОТП очаква по-благоприятно развитие през втората половина на 2026 г. През февруари, след 18-месечна регулаторна процедура, Китай намали митата върху млечните продукти, които се внасят от ЕС до между 7,4% и 11,7%, което се очаква да намали натиска върху европейския млечен сектор.

Макроикономическа среда: Условия в ЕС

Към пролетта на 2026 г. европейският пазар на млечни продукти продължава да се характеризира с ниски изкупни цени на суровото мляко и продължаващ натиск, породен от структурно свръхпредлагане. Последните данни потвърждават, че спадът на цените на млякото на годишна база се запазва в редица европейски държави.

Тази тенденция показва, че европейският пазар на млечни продукти все още не е постигнал устойчив баланс между търсене и предлагане.

Според данни на Органа за наблюдение на млякото в ЕС /Milk Market Observatory/, последните ценови индикатори показват, че средната цена на суровото мляко остава под натиск на ниво около 43 евро за 100 кг, като продължава да се понижава спрямо предходните месеци. При преработените млечни продукти се наблюдава смесена ценова динамика в сравнение с началото на годината – част от продуктите продължават да поевтиняват, докато други вече отбелязват ръст в цените.

Докато цените на маслото (-3,4%), пълномасленото мляко на прах (-1,8%) и сиренето чедър (-0,6%) продължават да намаляват, обезмасленото мляко на прах (SMP) отчита значително повишение от 5,7% спрямо средната стойност за предходните четири седмици.

Това разминаване в ценовите тенденции показва, че въпреки като цяло слабата пазарна конюнктура, в отделни продуктови сегменти започват да се появяват първи признаци на стабилизиране. Въпреки това настоящата ценова среда продължава да оказва натиск върху цялата верига на стойността.

Свиването на разликата между цените на суровото мляко и тези на преработените млечни продукти показва, че натискът върху маржовете вече не е ограничен само до първичните производители, а все по-осезаемо засяга и преработвателите.

Цени на суровото мляко на спот пазара и изкупни цени от фермите – продължаващ натиск и нарастващи различия

Последното сравнение на специализирания анализатор на млечния пазар CLAL потвърждава, че цените на млечните продукти в Европа остават значително под нивата си на годишна база. Най-съществените спадове продължават да се наблюдават при спот цените на суровото мляко, които обикновено варират между –35% и –55%, което отразява трайното свръхпредлагане и слабото краткосрочно търсене на количества извън договорените обеми.

Изкупните цени на суровото мляко също остават по-ниски спрямо година по-рано. В повечето държави с развито млечно производство спадът е между - 10% и - 30%, което продължава да оказва натиск върху рентабилността на млечните стопанства.

Същевременно последните данни показват все по-големи различия между отделните пазари. Докато много държави все още отчитат двуцифрени спадове, в други понижението е минимално, а ограничен брой пазари дори регистрират лек ръст.

Устойчиво свръхпредлагане и ограничени възможности за реализация чрез износ в млечния сектор на ЕС.

Последните данни на специализираната агенция CLAL показват, че европейската млечна индустрия продължава да се сблъсква с траен дисбаланс между увеличаващото се производство на мляко и възможностите за износ. Макар че износът отбелязва известно възстановяване спрямо най-слабите периоди, ръстът му остава недостатъчен, за да компенсира новото и значително увеличение на производството. В резултат на това на вътрешния пазар на ЕС продължават да се натрупват излишни количества мляко и млечни продукти, което поддържа натиск върху цените.

За разлика от предишни периоди, когато подобни колебания се разглеждаха като временни и циклични, настоящият дисбаланс все по-ясно придобива структурен характер. Това означава, че проблемът не е само краткосрочен, а може да остане предизвикателство за сектора и в по-дългосрочен план.

Значителна промяна на пазара настъпи в началото на 2022г. Само през януари и февруари износът на млечни продукти от ЕС се срина с 301 хил. тона, което допълнително увеличи натиска от натрупващите се излишъци. По-късно износът показа признаци на възстановяване, но това се оказа временно подобрение. То не бе достатъчно, за да възстанови баланса между произведените количества и търсенето на пазара. Допълнителен негативен ефект оказват и временните мита, засягащи търговията между ЕС и Китай, които допълнително затрудняват реализацията на европейските млечни продукти на външните пазари.

Разходи

Последните данни показват, че натискът върху разходите в европейския млечен сектор постепенно отслабва. Цените на фуражите са се повишили минимално – с 1,9%, докато разходите за енергия дори са намалели с 2,6% спрямо средните нива през предходния месец. Това е добра новина за млекопроизводителите след сериозното поскъпване на производствените разходи в началото на 2026 г.

Въпреки това перспективите остават несигурни. Енергийните пазари продължават да са чувствителни към геополитическото напрежение, а цената на петрола Брент се задържа сравнително висока – между 110 и 120 долара за барел. Особени опасения предизвиква ситуацията около Ормузкия проток – ключов морски маршрут за световните доставки на петрол и газ. Всяко напрежение в района може да доведе до поскъпване на енергийните суровини и до нови колебания на пазарите.

Допълнителен риск за европейските производители е силното евро, което оскъпява износа и може да направи млечните продукти от ЕС по-малко конкурентоспособни на международните пазари.

В момента обаче основният проблем пред сектора не са растящите разходи, а ниските изкупни цени на млякото и продължаващият дисбаланс между предлагането и търсенето.

Намаляването на стадата ограничава предлагането на мляко

Данните показват, че между 2020 и 2025 г. броят на закланите крави и биволи в ЕС постепенно намалява. Общият обем на клане се свива от 2 млн. тона през 2020 г. до 1,9 млн. тона през 2025 г., което представлява спад от 7,4%.

Тази тенденция е в съответствие с продължаващото намаляване на млечните стада в държавите членки. За последното десетилетие броят на млечните крави в ЕС е намалял от 21,6 млн. до 19 млн., или с близо 12%.

Сред водещите производители на мляко като Франция, Германия, Нидерландия и Италия също се наблюдава спад в обемите на клане. В съчетание със свръхпредлагането на европейския пазар и наложените от Китай мита върху част от млечните продукти това продължава да оказва натиск върху сектора.

В страните от Централна и Източна Европа, включително България и Унгария, броят на животните остава без съществена промяна или продължава да намалява. Това показва, че при сегашните ниски изкупни цени повечето фермери не са склонни или нямат възможност да разширяват стадата си.

В същото време статистиката на Института по аграрна икономика сочи, че през първото тримесечие на 2026 г. клането на едър рогат добитък се е увеличило с 16,4% спрямо същия период на предходната година. Най-сериозен е ръстът при кравите, чието клане се увеличава с 26,3%, а при юниците – с 13,6%. Това показва по-бързо намаляване и застаряване на стадата в някои страни, което означава, че процесът на свиване все още не е спрял.

Като цяло по-малкият брой животни в ЕС подсказва, че в средносрочен план предлагането на сурово мляко може да се свие, което би повишило цените. Засега обаче тенденцията е по-скоро знак за затрудненото финансово състояние на фермерите и по-ниската им готовност да инвестират в разширяване на производството.

По данни на Евростат, Сърбия продължава да разполага с най-голямото стадо млечни крави в региона, но същевременно е страната с най-сериозен спад през последните години. Броят на животните е намалял от 426 хил. на 298 хил., което представлява свиване с близо 30% само за пет години.

След България и Албания (за която има данни до 2024 г.) най-голям процентен спад е отчетен в Хърватия, където броят на кравите е намалял с 55%. Единственото увеличение се наблюдава в Унгария, където стадата са нараснали с около 5%.

Като цяло има признаци, че икономическата ситуация в млечния сектор постепенно се подобрява и в следващите месеци пазарът вероятно ще започне да възстановява баланса между търсенето и предлагането.

Група ОТП, част от която е Банка ДСК, остава надежден финансов партньор на земеделските производители, предоставяйки експертиза и решения, съобразени с нуждите на сектора.

Повече информация с цел финансиране в България: тук.