Боян Стефов, Банка ДСК: Българските фермери имат широк достъп до банково финансиране
Изпълнителният директор и ръководител направление „Корпоративно банкиране“ в Банка ДСК беше сред участниците във форума Agri Summit & Awards 2024
„Банките от години помагат на българските фермери да развиват своите стопанства. Те могат да разчитат на редица финансови инструменти, които покриват целия спектър от нужди на селското стопанство. “
Това коментира в интервю за Darik Business Review изпълнителният директор и ръководител направление „Корпоративно банкиране“ в Банка ДСК Боян Стефов.
Той беше сред участниците във форума Agri Summit & Awards 2024, организиран съвместно от Forbes България и най-голямата онлайн медия в сектора на селското стопанство Agri.BG.
Ето какво още каза експертът за бъдещите финансови продукти, насочени към селското стопанство:
Има ли достатъчно добри финансови продукти за фермерите на българския пазар?
В България селското стопанство е най-добре финансираният отрасъл, като се покрива целият спектър от нужди на производителите - от оборотни нужди до инвестиции в земя и машини.
Банка ДСК, например, предлага програма АгроЛаб за малки фермери, по която всеки може да получи необезпечен кредит буквално за един ден.
За по-големите фермери, може да се използва финансиране до 160% от размера на получените субсидии за предходна кампания , обезпечено с очакваните субсидии за следващите до 5 години.
Доставчиците на големите търговски вериги, които имат висок кредитен рейтинг, получават много евтино финансиране. По този начин производителите на плодове, зеленчуци и други земеделски продукти се възползват от лихвените нива на голямата верига.
Отделно от това, условията за лизинг на машини и оборудване в България са изключително добри.
Какво е влиянието на новите екологични изисквания в Европейския съюз по отношение на селското стопанство?
Европейският съюз следва собствената си програма за устойчиво земеделие и всички останали елементи на т. нар. зелен преход. Това налага много нови ограничения за използваните препарати в селското стопанство, угарните площи и т.н.
Проблемът е, че от една страна, тези нови регулации увеличават себестойността на продукцията, а от друга - в Европа влиза безмитен внос от трети страни, които или изобщо не прилагат подобни мерки, или ги прилагат в много по-малка степен.
Това създава напрежение и е една от основните причини за фермерските протести, които видяхме в цяла Европа.
Това, което банките могат да направят, е да финансират всичко, свързано с новите политики за устойчивост. Европейската централна банка дори прилага конкретни указания в тази посока.
Ние имаме голямо желание да финансираме подобни проекти, още повече, че в ЕС има и редица грантови схеми и програми за кофинансиране в тази посока.
Те обаче още не са толкова масови и ще трябва да бъдат развивани допълнително, за да уравновесят тези дисбаланси на пазара, които налагат по-тежки ограничения на европейските фермери, в сравнение с техните колеги извън ЕС.
Какви нови банкови продукти могат да очакват българските земеделски производители?
Едва ли могат да се очакват някакви революционни иновации, а по-скоро подобряване и развитие на вече съществуващите продукти и схеми за финансиране.
През последните 10-15 години пазарът успя да създаде много нови инструменти и засега те покриват всички възможни финансови нужди на производителите.
