Виолина Маринова, председател на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК: Обновяването на емблематични сгради е част от обществения ни принос

В момента преустройваме сгради - паметници на културата, във Варна, Банкя и Велики Преслав
- Г-жо Маринова, позволете най-напред да Ви поздравим с удостояването с орден „Стара планина" първа степен! В последните години Банка ДСК реализира инвестиции в реставрацията и адаптацията паметници на културата и архитектурни шедьоври в София и Русе. Какво ви мотивира да правите подобни устойчиви вложения в консервацията и реставрирането на стари сгради на Банка ДСК в страната? - Банка ДСК е най-разпознаваемата марка в българския банков сектор. Немалка част от високия й имидж е и нейната визуална идентичност, запомнящите се фасади, унифицираната визия на банковите салони. Банка ДСК съзнава не само задължението си на добър стопанин, но и своята отговорност към облагородяването на градската среда в градовете, в които присъства. Усилията за запазването и поддържането на сградния фонд са и част от корпоративната социална отговорност на институцията, която възприема консервацията и обновяването на емблематични сгради като част от своя обществен принос. Много сгради - собственост на банката, са архитектурни паметници, на някои от тях са правени в течение на годините само козметични, но не и основни ремонти. В последните години предприехме действия, с които с промени в конструкцията не само увеличихме живота на сградите, но и ги модернизирахме, така че да добият изключителна функционалност и да отговарят на съвременните стандарти на банкиране. Мотивацията ни да възстановим в пълната й автентичност сградата на централата на Банка ДСК в София на ул. „Московска" №19 и да подобрим нейната функционалност бяха чисто утилитарните - да концентрираме голяма част от служителите си в една сграда, да унифицираме визията на всички банкови салони и работни места, както и да съхраним духа на градската среда. Сградата притежава изключително висока архитектурно-художествена стойност. Тя е истинско бижу на сецесиона, проектирана в периода 1912 -1914 г. от известния архитект, виенския възпитаник арх. Георги Фингов в съавторство с
други двама големи наши архитекти - Димо Ничев и Никола Юруков. След 1934 г. за пръв път й е направен пълен капитален ремонт при запазване на всички архитектурни елементи.
Подобна беше и мотивацията ни и за друга много сериозна консервация и реставрация през 2010 г. на сградата на Финансов център - Русе, на ул. „Александровска" №4. Тя също е била проектирана за банка още през 1895 г. от известния самоук арменски строител Нигохос Бедросян - автор и на множество други сгради, сред които кантората и дома на семейството на Нобеловия лауреат за литература Елиас Канети. По-късно в банката на братя Симеонови се е помещавала Русенската популярна банка, а след 1951 г. - Държавна спестовна каса (ДСК). Тази година приключихме ремонта на сградата на ул. „Антим I" в Пловдив. Беше извършена цялостна реконструкция на сградата, подмяна на повредени и амортизирани елементи, реорганизиране на етажните пространства, като бяха вложени съвременни материали и строителни системи. Фасадата към ул. „Антим I" беше запазена, като се възстанови и почисти облицовката, бяха възстановени и декоративните елементи по мансардния етаж и монтирано художествено фасадно осветление. Интериорът е изпълнен по корпоративните стандарти на Банка ДСК.
- Трудно ли взимате решения за такъв тип инвестиции? През какви етапи се преминава?
- Разбира се, че взимането на такъв тип инвестиционни решения, особено в условията на икономическа криза, е изключително сложно. Водеща е бизнес логиката, бизнес целесъобразността - доколко инвестирането в поддържането и/или реставрирането на сградния фонд ще донесе увеличаване мащаба на банковата дейност, доколко наличието на красиви и функционални банкови офиси ще допринесе за лоялността на нашите клиенти и т.н. Собственикът на Банка ДСК - „ОТП груп", в зависимост от икономически резултати, от възвращаемост на инвестиции и т.н. преценява и одобрява разходите, свързани с капиталните ремонти и строителство. Актуализирането на необходимостта от евентуални инвестиции на годишна база се основава на множество фактори, сред които и разчетите за необходимия брой работни места при спазването на международни стандарти.
Освен запазването на впечатляващия уют на интериорите и обемно-пространствените решения на историческите сгради и повишаване на функционалността на помещенията протича и процес на адаптирането им към корпоративната визия, обща за всички дъщерни банки в групата на ОТП. Едно от предизвикателствата е съчетаването на спазване на предписанията на Националния институт за недвижимо културно наследство и на корпоративната визия на Банка ОТП - едноличен собственик на Банка ДСК. Нормално е една институция като Банка ДСК, с над 60-годишна история и богати традиции, да има за своя централа и лице престижна сграда, която вдъхва сигурност, стабилност, респект. Този аргумент, както и социалното значение на консервацията и реставрирането на емблематични сгради, също бе отчетен при вземането на инвестиционни решения.
- Подготвяте ли нови подобни проекти?
- В момента работим по преустройството на сгради - паметници на културата, във Варна на бул. „Съборни", Банкя и Велики Преслав. Предстои преустройството на офиса на ул. „Батенберг" в София.
- Какви са проблемите и предизвикателствата от гледна точка на финансиращите институции при реализацията на такъв тип проекти?
- Реализирането на такива големи проекти по консервация, реставрация и адаптиране на сградите към спецификите на модерната банкова дейност е свързано със сложната координация между различни институции при изработването и съгласуването на проектите. С тези проекти трябва да осигурим спазването на новите нормативни изисквания като сеизмична безопасност, пожарна безопасност, микроклимат и изисквания за допустима намеса, които трудно се съчетават с даденостите на сгради - паметници на културата.
- Какво според вас трябва да направи държавата, за да се стимулират инвестициите в реставрация на културното ни наследство?
- Не бих се наела с формулирането на рецепта, но бих отправила препоръката да се използват гъвкаво различни инструменти, каквито са усвояването на европейски средства по различни програми и тематични мерки, сформирането на публично-частни партньорства и т.н. Друга препоръка е облекчаването на разрешителния режим, когато има доказано добросъвестен инвеститор. Струва ми се, че същевременно трябва да се случи и завишаването на контрола върху оформлението на градската среда чрез общините за недопускане на пустеещи и рушащи се сгради в централните градски части.