новини
Новини и уведомления
News image

Диана Митева, изпълнителен директор на Банка ДСК: Царицата на преговорите в ДСК

Определено не съм от отстъпчивите и като реша нещо, го постигам. Но не на всяка цена и без да смазвам хората около себе си. Мисля, че съм амбициозна и когато си поставя някакви цели ги следвам, и то с немалко енергия, казва Диана Митева, изпълнителен директор на Банка ДСК
Тя е с фигура на манекен с лице на фотомодел, с излъчване на лидер и с ум на мениджър. Диана Митева е от онзи особен "сорт" жени за които хората казват, че нямат възраст. Родена е в Чирпан, но го напуска рано, още като тийнейджърка, и заминава за Пловдив , където учи в култовата навремето английска гимназия. После продължава образованието си в София и през 1989 г. излиза с диплома от УНСС и с магистърска степен по макроикономика. Кариерата си на банкер започва в Хиосбанк, после трупа опит като финансов мениджър в ING банк клон София, и в Демирбанк България, където става изпълнителен директор през 2002 година. От октомври 2003 г. Диана Митева е член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Банка ДСК, ръководител направление „Корпоративно банкиране".
Колегите и я ценят като професионалист, приятелите й искрено я обичат, а 14-годишният й син Влади я боготвори.
Мениджър: Гocпoжo Митева, направи ми впечатление, че никой от подчинените Ви не се обръща към Вас на вие. Това скъсяване на дистанцията мениджър-подчинен помага ли в работата?
Д.М.: Опитвам се да накарам всичките ми подчинени да ми говорят на ти, но съществуващата в банката йерархия трудно се пречупва. Първите ми работодатели в банковата система бяха чужденци. Още на първата ни среща всички предлагаха да говорим на ти и съм възприела този маниер на общуване.
Скъсяването на дистанцията определено помага на работата. Опитвам се да се държа приятелски с колегите си, за да се чувстват спокойни и да не се притесняват да споделят идеите си. Още повече че за всеки ръководител е полезно да вижда събитията и от другата страна. Работата е no-ефективна, когато се обсъждат и други гледни точки. Вярвам в екипността и считам, че работата в колектив движи нещата напред.
Мениджър: Какво друго научихте от гърците, с които сте работила в Хиосбанк, от холандците - в ING банк и от турците - в Демирбанк?
Д.М.: Винаги се старая да науча нещо от хората, с които работя, независимо от това дали са ми началници или колеги. От времето в Хиосбанк пазя топли спомени за двамата прекрасни банкери Йонка Кинова и Христос Кацанис, които ме научиха как да се отнасям към клиентите. Но да стана мениджър ми помогна Кор Верхеезен, който беше оперативен директор на ING банк. Той беше изключително добър организатор и създател на нови структури. Научи ме да подбирам определени хора според качествата им и да създавам екип. Следващият ми ръководител в ING банк беше французин. Изключително толерантен човек. От него научих да разбирам хората. Когато назначаваше специалисти, винаги ме поставяше до себе си, за да гледам как преценява хората за кратко време. В това отношение съдбата бе благосклонна към мен. В Демирбанк се научих на корпоративно банкиране. Първият главен изпълнителен директор, а после и следващият ме научиха как да постиган целите си при водене на преговори. В това отношение турците и изобщо източните нации са много добри.
Мениджър: Различна ли е политиката на управление на една банка на гърците, холандците, турците и унгарците?
Д.М.: Не бих ги разделяла на националности, а на типове хора. Една банка се управлява успешно от добри професионалисти. Важно е освен да са добри в работата си, да разбират и от човешките взаимоотношения, защото колкото и съвършена да е една система, тя не може да замести човешкия потенциал. В досегашната си кариера трудности съм имала единствено с хора, които не умеят да общуват и не желаят да установяват нормални човешки контакти.
Мениджър: Искам да Ви попитам докъде се простират амбициите Ви и какво бихте жертвани, за да ги удовлетворите?
Д.М.: Аз определено не съм отстъпчив човек и когато реша нещо, го постигам. Но не на всяка цена и без да смазвам хората около себе си.
Мисля, че съм амбициозна и когато си поставя някакви цели, обикновено ги постигам, макар и изразходвайки немалко енергия. Винаги се старая да поемам отговорност, не да я прехвърлям на колегите си. Затова хората, с които работя, ме уважават и разчитат на мен. Но това, което ми е помогнало да стигна дотук, е подкрепата на семейството ми, на родителите ми, на съпруга ми и на сина ми. С тях се чувствам сигурна и балансирана и това ми дава сили да продължа напред.
Мениджър: Възприемате ли сегашната си позиция е предел в своята кapиeрата?
Д.М.: Мисля, че е много важно човек да се чувства добре от това, с което ежедневно се занимава, независимо дали си стои вкъщи и домакинства или гради кариера. Човек трябва да се чувства балансиран, какъвто и пост да заема. Може да бъде мениджър, ръководител на отдел или редови работник, но да се чувства удовлетворен от това, което върши. За себе си мога да кажа, че това, с което се занимавам в банката, ме удовлетворява и ме прави щастлива.
Мениджър: Какво е да работиш с корпоративни клиенти в една институция, която афишира себе си кaтo банка на народа?
Д.М.: Когато постъпих на работа в Банка ДСК, веднага след приватизацията й от ОТР Bank, новите собственици ясно заявиха, че ще развиват банката не само като лидер в банкирането на дребно, но и в ориентацията й към корпоративните клиенти. До този момент те не бяха неин приоритет. Имайки пълната подкрепа на собствениците и мениджърите на Банка ДСК, постигнахме добри резултати и навлязохме доста сериозно в пазара на корпоративни клиенти, който си има своя специфика. За две години създадохме в банката работещи структури в София и в страната, където има седем регионални центъра. Целта е да организираме структурата на работата така, че да удовлетворяваме бързо и качествено изискванията на корпоративните клиенти.
Техните изисквания са по-специфични - те не търсят стандартен банков продукт, който се продава в клоновата мрежа. Ненапразно се казва, че отношенията с корпоративните клиенти се базират на човешките взаимоотношения. Това, разбира се, отнема време. Смятам, че екипът, създаден за тези две години, постигна именно това. Конкуренцията е голяма, но резултатите са много добри.
Мениджър: Промени ли се конкуренцията на банковия пазар, който вече е доминиран от чуждестранни собственици?
Д.М.: Конкуренцията, особено в корпоративното банкиране, е много силна. Има банки, които дълги години са работели в този сегмент. За Банка ДСК, която преди две години тепърва трябваше да отвоюва пазарен дял, бе изключително трудно и се наложи да бъдем далеч по-гъвкави. Считам, че вече имаме добър имидж сред корпоративните клиенти и берем плодовете на вложената енергия.
Мениджър: А лоялна ли е конкуренцията?
Д.М.: Конкуренцията за големите корпоративни клиенти е много тежка, но все по-малко нелоялна. Пазарът е такъв, че нелоялната конкуренция не може да просъществува дълго. Подбиването на пазара с по-ниски цени може да доведе един клиент от една банка в друга, но недоброто му обслужване ще го отблъсне. Ниските цени обикновено се компенсират с високи такси за обслужване и това няма начин да остане скрито. Очакванията са, че след присъединяването на България в ЕС на пазара ще стъпят реномирани европейски и световни банки, което ще увеличи конкуренцията, но и ще разшири набора от предлаганите продукти.
Мениджър: Някои от тях вече са на българския пазар, придобивайки собственост върху родни финансови институции. Добре или зле е това, че чуждестранни капитали навлязоха на този пазap?
Д.М.: Не смятам, че има български фирми, онеправдани от това. В крайна сметка целта на банките е да управляват средства, които да инвестират по добър начин както за собствениците, така и за вложителите. Всяка банка гони висока ефективност с минимален риск за парите на собствениците и вложителите. Няма българска фирма, която да е била пренебрегната за сметка на чуждестранна. Мисля, че навлизането на чуждестранни капитали е пo-скоро плюс, защото бяха въведени редица международни практики. Така българските банки бяха подготвени за инвазията на големите европейски финансови институции. Те Вече знаят как да се конкурират с тях.
Мениджър: В преговорите с корпоративни клиенти залагате ли на чара си или разчитате на други качества?
Д.М.: При взаимоотношенията излъчването е много важно. С годините съм се научила преди всичко да слушам какво иска отсрещната страна. Превърнала съм се малко или много в психолог. В повечето случаи успявам да отгатна какво очаква тя и да се опитам да удовлетворя исканията й. Не смятам, че това е употреба на чар, а по-скоро на мисъл. Разбира се, външният вид влияе по някакъв начин, но по-скоро през първите няколко секунди. Смятам, че по-важно е доверието. Ако човекът срещу теб усети, че можеш да поемаш отговорност, че може да ти има доверие, сделката става.
Мениджър: Приятелите Ви казват за Вас, че сте много положителен човек. Това помага ли и в работата Ви?
Д.М.:  Със сигурност помага. Отсрещната страна винаги усеща дали си позитивно настроен. Но да си такъв непрекъснато е много изморително, защото човек понякога има лични и служебни грижи и е доста трудно да ги прикрие.
Мениджър: Как сплотявате и увличате екипа след себе си?
Д.М.: С доверие. Държа задачите, които поставям, да се изпълняват стриктно и в срок. Общо взето, колегите свикват да работят според моите изисквания. Пък и умея да ги мотивирам и поощрявам.
Мениджър:Какви са качествата, които държите да притежават хората от екипа Ви?
Мениджър: Точност, лоялност, бързина и отговорност.
Д.М.: Възприемате ли себе си като успял човек?
Мениджър: Считам себе си за човек, който постига целите си. Докато поставянето на някакви цели и постигането им ми доставя удоволствие, ще продължавам да го правя. Успял човек ми звучи като някаква крайна фаза. Не смятам, че съм стигнала предела. Просто вървя по своя път, който си има своите етапи. Имала съм някаква цел, постигнала съм я и сега продължавам напред.
Мениджър: Успял чoвeк ли сте за близките си от Чирпан?
Д.М.: Имам прекрасно семейство, родителите и дядо ми живеят в Чирпан. За съжаление и аз, като повечето заети хора, рядко намирам време да ги посетя, обикновено те идват при мен. Разбира се, родителите ми се радват на успеха ми, но донякъде им тежи, че не могат да ме виждат по-често. Винаги, когато съм имала нужда, са ми помагали. Още не е дошъл моментът, когато аз ще им помогна. За добро или лошо баща ми е от хората, които добре се справят с живота. Радват се на това, което сме постигнали и аз, и брат ми, но за тях е важно да сме здрави.
Семейството...
за мен е онзи пристан, в който след бурния ден намирам успокоение. Тази година всяка вечер правя нещо, което досега не ми се е случвало да правя като майка. Синът ми е първа година в Американския колеж и го контролирам повече от друг път. Оказа се, че това ми доставя голямо удоволствие. Досега не се е налагало, защото се е справял сам. Съпругът ми е много толерантен и ако се прибера във войнствено настроение
или отказвайки да говоря, ме оставя, докато премине бурята.
Приятелите...
много държа на тях. Имам много контакти, но предпочитам да прекарвам вечерите с хора с различни професии. Не знам дали е за добро или за лошо. Това не означава, че нямам приятели банкери. Просто предпочитам свободното си време да прекарвам с хора извън тези среди. Имам приятели от ученическите си години, срещите с които много ме зареждат. Имаме еднакви интереси с тях, като например да пътуваме, да опознаваме нови места.
Работата...
е мястото, което ми носи удовлетворение, че успявам да създавам и да постигам нещо ново. Непрекъснато искам да карам хората около мен да се чувстват доволни, че работим заедно.
Автор: Светлана ТОДОРОВА


 

 

Още новини

Последни новини

Свържете се с нас

010 010

Запазете час

за консултация

Call center Call center

Обратна връзка

Ние ще се свържем с теб

012 012

Намерете клон

Вижте нашата мрежа от офиси и банкомати

chatbot icon