"Младите трябва да градят кариера"
Освен с трайна привързаност към работното си място Виолина Маринова - главен изпълнителен директор на „Банка ДСК", е известна и с любовта си към музиката и театъра. От години финансистката е член на настоятелството на Държавния музикален театър „Стефан Македонски". „Човек не е автомат и не може да снове единствено между дома и работата -разказва тя. - С удоволствие ходя не само на оперети, но и на други представления. Обикновено правя това с приятели или с по-голяма компания. За мен социалните контакти са нещо много важно. Независимо колко съм заета в банката и каква работа ме чака вкъщи, винаги се опитвам да намеря време за хората, с които времето не успя да ни раздели. В продължение на години имам ритуали да се събирам с хора, които ценя и с които съм съхранила приятелството си."
Любимите си занимания Виолина Маринова нарича обикновени и човешки. Признава, че не залита по модни хобита и увлечения. Зарича се все пак в бъдеще да търси повече свободно време, за да пътува. „Не искам да гледам предавания по телевизията, в които някой да ми разказва как е еди-къде си - категорична е тя. - Искам лично да видя с очите си, да го почувствам. Ако имах възможност, щях да пътувам непрекъснато - не само в Европа и Америка. Разбира се, на много от местата, които си струва човек да отиде, вече съм била. Няколко пъти съм летяла до Съединените щати, ходила съм в почти всички страни на Европа, дори и в Африка. Има обаче още толкова непознати за мен кътчета, към които веднага бих поела. Между другото, с пътешествията започвам още тази седмица. С дъщеря ми заминаваме за Тайланд."
Освен традиционните женски занимания - поддържане на добра визия, любимото „хоби" на шефа на „Банка ДСК" днес обаче е друго. „От няколко месеца синът ми има дъщеря и аз с удоволствие, за втори път в живота си (първия път, след като се роди детето на дъщеря ми), играя ролята на баба - усмихва се Виолина. - Толкова ми е приятно да съм до малката и си припомням майчинските грижи. Вече разбрах смисъла на поговорката, че внуците се обичат повече от децата. Действително любовта, която изпитва бабата, е по-различна. А в моя случай чувствата са особено силни. Може би защото на младини не успях да се отдам изцяло на децата си. Когато дъщеря ми се роди, останах в майчинство едва десет месеца. По онова време бях вече главен счетоводител на банката и можех да си позволя да отсъствам единствено между две годишни приключвания. Малката още не беше проходила, когато я оставих в ръцете на бабите. Децата ми израснаха повече край баща си. Може би затова сега компенсирам. Обичам събота и неделя да съм с по-голямата си внучка, да се грижа за нея, да й разказвам приказки. Имам нужда от това, така най-пълноценно се разтоварвам от работната седмица."
Маринова смята, че е необходимо младите първо да гледат кариерата си, а след това да се въртят вкъщи и да дундуркат малчугани. „Казвала съм го на моите деца, казвам го и на младите хора в банката - изтъква тя. - За да е доволен от себе си, младият човек трябва да се е реализирал. А за да се реализира, трябва да се труди, да се труди и пак да се труди. Което не може да стане, ако си стоиш по цял ден вкъщи с дете на ръце. Пък и вече не се налага. В днешни дни има много повече решения за отглеждането на едно бебе, отколкото имахме ние едно време. Не е задължително детето да остава под надзора на бабата - може да се наеме човек, който ще върши не по-зле тази работа."
