Виолина Маринова, председател на УС на Асоциацията на търговските банки в България и главен изп. директор на Банка ДСК: Лихвите по депозити стигнаха тавана

Вяра ЖЕЛЕВА
 
— Г-жо Маринова, скучаят ли банкерите? Какво правите сега, когато кредитирането е съвсем замряло?
— Не, категорично не скучаем. Нали за да се раздават кредити, трябва да има привлечени средства. Това доскоро го правехме успешно както вътре 8 България, така и от външни пазари. Сега привлечените средства от външните пазари са спрени, което означава, че трябва да разчитаме единствено на местния пазар. Условията, в които се намираме, водят дотам, че колкото привлечени средства успеем да наберем, толкова и кредити ще раздадем.
— И все пак спадна ли работата?
— Не е спаднала и никога няма да спадне. Сега, в условията на такава глобална криза, ще трябва да се провеждат много повече срещи, много повече разговори и консултации. В случай, че клиентите имат временни затруднения в обслужване на своите задължения, ние трябва да ги консултираме как да постъпят. Освен това, депозитите са по-трудно продаваем продукт, по-бавно е, по- трудоемко е, така че работа има.
— Високите лихви, на които сме свидетели, успяха ли да привлекат достатъчно ресурс?
— Аз смятам, че лихвите по депозити вече са достигнали горната си граница и няма да има по-високи. А и не е необходимо, защото всяко покачване означава и
покачване на лихвените проценти по кредитите. Като имате предвид, че в цената на кредита влизат още и цената на риска и оперативните разходи, тя ще стане много обременяваща за клиента в тези по-особени макроикономически условия. Така че трябва да бъдем предпазливи и внимателни.
— А какво могат да направят банките за клиентите си, които изпитват затруднения да погасяват задълженията си?
— Клиентите могат да разчитат на преструктуриране, предоговаряне, на разсрочване на задълженията, така че месечната вноска да стане по-поносима. Могат да се предложат различни Варианти.
— Случва ли се все по-често?
— Ами, случва се. Затова казвам, че се налагат повече консултации и разговори с клиентите. Всеки случай е индивидуален за себе си. Няма универсална рецепта - отраслите са различни, финансовото здраве на отделните фирми е различно.
— А Асоциацията на търговските банки, чийто председател сте вие, може ли да предложи някакви общи мерки?
— Не може. Асоциацията е орган, който обобщава мненията на колегията, на цялата банкова общност. Тя не може да вземе някакви мерки, които да бъдат с императивен характер за всяка банка. Всяка институция си има своя политика, свое
виждане, свой портфейл и структура на портфейла.
— Предполагам, че засега корпоративните клиенти са по-проблемни?
— Те изпитват затруднения заради външната криза. Доста от фирмите имат отношения с контрагенти от ЕС. Договорите им са канселирани или поръчките са намалени и те трябва да преосмислят своя бизнес, да реорганизират своята дейност, да помислят в коя пазарна ниша да се насочат през този период. Има доста проблеми, които от фирмени могат да станат банкови, особено когато са свързани с банково финансиране.
— Има ли опасност банките да станат агенции за недвижимости, ако все повече физически лица изпитват затруднения да си плащат ипотеките?
— Не, няма такава опасност. Както вече казах, банките са готови да предложат варианти както на корпоративните си клиенти, така и физическите лица със затруднения.