Виолина Маринова: Успехът не се постига лесно и веднага
money.bg 06.03.2018 г.
Виолина Маринова е председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Кариерното й развитие е емблематично за банковия сектор у нас - тя започва от най-ниското ниво в йерархията, за да достигне до най-високото в момента. Заедно с това тя работи 40 години на едно място. Money.bg й зададе въпроси във връзка с кампанията "Твоите 25 причини да избереш България", в която банката участва.
Какво e Вашето образование - как го избрахте, къде завършихте и как Ви помогна за кариерата?
Завършила съм специалност "Финанси и кредит" във ВФСИ "Д. А. Ценов" в Свищов. Специализирала съм "Комплексно банково обслужване на населението от ДСК" в УНСС, "Мениджмънт, маркетинг, бизнес комуникации" и "Финанси и счетоводство" в Института по мениджмънт и маркетинг, София. Още от гимназията бях наясно, че ще се занимавам с финанси. Следвала съм задочно и едновременно с това работех в тогавашната Държавна спестовна каса, където започнах от служител на гише. Това много ми помогна, защото овладях комуникацията с клиентите, способността да се вслушваш в получената обратна връзка. Мога да кажа, че придобих и стратегически умения - да зная как изглежда цялостната картина, как е позиционирана една банкова институция в социалната и икономическа среда, в която функционира. От над 65 годишна история на институцията аз съм повече от 40 години в нея и съм участвала във всички трансформации - от преобразуването й от Държавна спестовна каса в търговска банка, до промяна на собствеността и всички свързани с това процеси.
Как стигнахте до най-високата позиция в компанията и кое лично качество смятате, че най-много Ви помогна затова?
За да постигне успех, всеки първо трябва да харесва своята професия и да работи с желание.Трябва да има "хъс" да постига всичко бързо, качествено и да приема предизвикателствата спокойно, с мисъл как да ги реши, и да не се предава пред трудностите.
Освен това аз не съм се стремяла да бъда ръководител непременно, а съм се опитвала да се усъвършенствам и съм се развивала, без да прескачам нива в йерархичната стълбица. Успехът според мен не се постига лесно и веднага.
С неуморен труд, упоритост и непреклонност пред предизвикателствата се преодоляват препятствията, които неизменно човек среща по своя професионален път. Смятам, че лоялността и коректността също са качества, които спомагат за професионалния успех, тъй като няма как човек да стигне до самия връх и да се ползва с уважението и доверието на околните, ако не притежава и развива тези качества.
Защо избрахте да работите в България?
Винаги съм била убедена, че именно родната ми страна е мястото, където бих желала да се развивам и работя не само за професионалния ми успех, а и дам своя личен принос към нея. Това смятам, че е дълг и привилегия на всеки човек, и именно тези устои съм се стремяла да възпитам и развия у моите деца и внуци.
Според Вас кои са най-важните качества, за да успее човек в България?
Независимо къде, за да успее, човек трябва да има желанието за това. Трудолюбието, постоянството и търпението са неизменни фактори, без които човек трудно би се справил в конкурентна работна среда. Особено сега, когато пазарът на труда е глобален и човек трябва да показва най-доброто от себе си в работна среда, то няма как да не разчита на тези качества, както и на най-важния компонент - да не губи вяра в собствените си способности.
Кое е най-важното качество, което търсите у младите/новите служители?
Едва ли можем да отличим едно като най-важно, тъй като те са съвкупност от качества, които се допълват и играят еднаква съществена роля - инициативност, креативност, търпение и лоялност. Това е основната група от качества, които в Банка ДСК сме идентифицирали като съществени за младите/новите ни служители, които търсим, но и възпитаваме у тях.
Какво трябва да се промени в образованието?
Със сигурност няма да изненадам никого като кажа, че основната промяна трябва да бъде по-тясното обвързване на средното и висшето образование с нуждите на бизнеса в страната. Нещо, за което много експерти и представители на бизнеса говорят от години. Горди сме, че Банка ДСК е един от пионерите в тази област, тъй като сме изградили дългогодишни партньорства с най-реномираните университети в България, което води до това, че много млади хора директно постъпват на работа при нас след придобиването на дипломите си.
Какъв тип служител предпочитате - завършил в България или завършил в чужбина?
Не бихме могли да дискриминираме едните за сметка на другите. Процесът на подбор при нас е изключително комплексен и максимално безпристрастен, основаващ се на най-високи професионални стандарти. Всичко е строго индивидуално, в зависимост от вакантната позиция, необходимите изисквания, опит и лични качества. Факт е, че през последните години се стараем сами да култивираме собствени кадри, на които да разчитаме в дългосрочен план.
По-скоро оптимист или по-скоро песимист сте за бъдещето на България?
Предпочитам да се определям като реалист с оптимистичен взор към бъдещето на страната. Няма да скрия, че съм изключително ангажирана с това, което се случва в България, при това не само в икономически аспект, но и във всеки друг, касаещ развитието й. Обещаващи са данните за икономическия ръст, потреблението и намаляването на безработицата, които допълнително благоприятстват бизнес климата в страната. Това със сигурност няма как да не се усети положително у всеки един човек.
Какво прави Вашата компания за развитието на образованието в България?
Както споменах, работим изключително ползотворно и в тясно сътрудничество с най-добрите български висши учебни заведения. Банка ДСК е институцията, която задължително участва в най-големите кариерни форуми и изложения, представяйки възможностите за професионално развитие пред студенти и желаещи да се присъединят към нас. Активната ни роля в настоятелството на Фондация "Буров" е свързана с присъждането на стипендии на изявени млади икономисти и предоставянето на възможност за професионална изява в банковия сектор и в индустрията. Включваме се ежегодно в "Европейска седмица на парите", когато с моите колеги се срещаме с ученици на дискусии и игри, и вярвам, че по този начин ги мотивираме за това, да се научат да управляват финансите си, да вярват в способностите си, които да развиват, и да бъдат пълноценни граждани, давайки своя принос към страната ни.
Според Вас как може да бъде решен проблемът с намирането на кадри в България?
С комплексен подход, вплитащ в себе си усилия, както на институционално, така и на бизнес ниво. Той трябва да започне още от ранна възраст в училищата с периодично консултиращо кариерно насочване на децата, а впоследствие и в университетите, и не на последно място с подкрепящия старт в компаниите, които трябва да разчитат повече не на готови кадри, а на развити от тях самите професионалисти. Това не просто ще стимулира младите хора да останат в страната, а и ще насърчава тяхната лоялност, което ще бъде от взаимна полза, както за служителите, така и за компаниите.
Кое е умението/качеството, което най-често липсва на младите/новите служители?
Наблюдаваме, че най-дефицитното качество у тях е търпението. Не само за детайлно овладяване на необходимите практически знания и опит, но и липсата на търпение за постепенно кариерно израстване. Всеки млад човек, намиращ се на прага на дългия си професионален път, трябва да бъде наясно, че това е процес, който отнема години неуморен труд и постоянство. Това не се случва нито за ден, нито за два. Самата аз, когато предавам своя близо 40-годишен опит на всеки, който се е допитал до мен, съм подчертавала, че нямаше да постигна нищо от това, което съм, ако бях нетърпелива или се отказвах при първото разочарование или препятствие, което ми се е изпречило, особено в първите години на кариерата ми.
Колко важна трябва да бъде заплатата за начинаещия служител?
Със сигурност заплащането е много важен фактор при всеки служител, не само за начинаещите. Изключително важно трябва да бъде усещането у работещия, че получава адекватно възнаграждение за усилията, които влага в изпълнение на работните си задължения. За съжаление, голяма част от младите хора идват с нереални очаквания за заплащане на техния труд, често неотговарящи на степента на експертиза и професионални умения, които могат да дадат в замяна. Това често е възпиращ фактор за нас и тях, но смятам, че с повишаване на информираността и вдигането на нивото на образование и икономически подем, тази пропаст постепенно се запълва и тези случаи намаляват.
