Виолина МАРИНОВА: Авторитет се печели бавно и трудно
Най-тежкият момент в кариерата ми беше съкращаването на близо 3000 души, признава шефката на Банка ДСК
Виолина Маринова е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Банка ДСК. Цялата й професионална кариера, която тръгва от най-ниското и стига до най-високото стъпало, е в тази банка. Завършила е „Финанси и кредит" във ВФСИ „Димитър Ценов", Свищов, специализирала е в УНСС и в Института по мениджмънт и маркетинг, София. Престижното британско списание Finance central Europe я избира за „Банкер на годината в България" в пет поредни години - от 2006 до 2010-а. Виолина Маринова е член на настоятелството на Държавния музикален театър „Стефан Македонски" и председател на УС на фондация „Атанас Буров". Носител на най-високото държавно отличие • орден Стара планина първа степен, 2013 г. Разговаряхме за нейните житейски и професионални радости и страхове но повод рождения и ден, който беше на 6 август.
- В света на финансите не са много жените, които заемат висока позиция. Какво означава тя за една банкерка?
- Високата позиция в дадена йерархия не може и не бива да бъде самоцел, следвана на всяка цена, а напротив, моето разбиране е, че основен двигател за всеки човек трябва да бъде непрекъснатото развитие чрез самоусъвършенстване и желанието за преодоляване на трудности чрез упорита работа и решимост. Когато човек работи с желание и е избрал професията, която чувства за свое призвание, то успехът неизменно идва. Безспорно едно от най-големите предимства за жените в бизнеса е това, че те, като че ли, по природа умеят да се адаптират бързо към промените и да изслушват различни аргументи преди да вземат важни решения, което е изключително важно във все по-динамичния свят на финансите. За мен позициите на главен изпълнителен директор и председател на УС на Банка ДСК са отговорност, която ми предлага всекидневно различни работни предизвикателства, но зная, че няма нищо по-удовлетворяващо от това човек да се прибере при семейството си спокоен от това, че ги е преодолял успешно и че не е подвел хората, които разчитат на него.
- Всяка професия изисква поглед напред. В основата на движението е информираността. Какво означава тя за банкера, как се постига?
- В днешния дигитален свят, когато човек е само на „един клик" разстояние от случващото се по света, информираността е от голямо значение. При банкера обаче тя е ключова. Финансовата сфера днес се променя с темп, който е безпрецедентен в исторически план. Ако банкерът не е информиран за промените, които настъпват, то той рискува да
загуби не само вярната си преценка в работата, но и доверието на своите клиенти. Разбира се, от огромно значение е и екипът, с който разполага. В Банка ДСК се гордеем изключително много със симбиозата, която сме постигнали по отношение опита на доказали се професионалисти, които не спират да се усъвършенстват, и на млади хора, чиито хъс и амбиция са двигател за непрекъснатите иновативни решения, които отличават банката ни.
- Всеки човек носи някакви страхове. Съветват ни да се изправяме срещу тях, а не да ги отминаваме. Изпитвали ли сте понякога страх, професионално свързан с банковото дело?
- Не бих могла да назова препятствията или трудностите в работен план с думата „страх". По-скоро съм се изправяла пред предизвикателства, които няма как, а и не бива да бъдат отминавани , защото един мениджър трябва в такива моменти да действа без „страх" и да носи отговорност за действията си, тъй като именно това характеризира един лидер. Споменавала съм и преди, че най-тежкият момент в моята кариера беше съкращаването на близо 3000 души непосредствено преди приватизацията на банката, поради необходимостта от оптимизиране на разходите и процесите. Това беше преломен момент за мен, в който се зарекох да работя по начин, по който това да не се повтаря под мое ръководство. Това е, може би, и най-тежкото предизвикателство, пред което съм се изправяла в работен план. Гордея се от това, че в последвалия тежък момент на кризата в България, години по-късно, в Банка ДСК не освободихме нито един служител от работа, а напротив, трансформирахме работния процес по начин, който се оказа изключително успешен както за нас и нашите служители, така и за нашите клиенти.
- Когато човек е ръководител на малък екип, го подбира по-лесно. Но когато си ръководител на институция, в която работят хиляди хора, как се стига до успешния избор?
- Тук отново ще подчертая ролята на професионалния екип, който един успешен
лидер трябва да има зад гърба си. Безспорно 47-годишният ми опит в банката, преминал през всички нива в йерархията, от който близо 14 години като главен изпълнителен директор, ми е дал възможността да срещна и преценявам способностите на хиляди хора, което е една опитност, която няма как да се учи на хартия или по учебник.
- Високата позиция е доста стръмен, ветровит, скалист връх. Какви качества трябва да притежава човек, за да се задържи там дълго?
- Убедена съм, че човек няма как да задържи дълго успеха, ако не работи и не го отстоява всеки ден, защото да го постигнеш е труден и бавен процес, но можеш да го загубиш само за миг. Ето защо постоянството, лоялността и коректността са ключовите качества, които човек трябва да притежава, но и да надгражда постоянно, ако желае да устои на превратностите, които спохождат всеки от нас. Авторитетът, сходно на успеха, се печели бавно и трудно, с всекидневно доказване. Той е съвкупност от умения като диалогичност, емпатия, но и категоричност, които макар и да изглеждат понякога противостоящи си, проявявани правилно в работния процес, биват оценявани от околните.
- Какви са радостите, които една личност, видима и преценявана от обществото, може да има?
- Безспорно най-голяма радост ми носят миговете, прекарани с моето семейство - съпруг, деца и внуци. С течение на времето съм изградила умението, когато се прибера вкъщи и се потопя в домашния уют с любимите хора, да се наслаждавам пълноценно
на всеки миг с тях и бързо да се абстрахирам от задачите и тревогите, свързани със забързаното ми работно ежедневие.
- Има ли разочарования в професионал ния ви път, които
не можете да забравите и защо?
- Няма как човек да не опита както от радостите, така и от разочарованията, вървейки по своя път. Аз не правя изключение и през моята дългогодишна кариера съм ги изпитвала на гърба си, но смея да твърдя, че съм се научила бързо да забравям неприятните разочарования и, най-важното, да прощавам грешките на околните, тъй като "не греши само онзи, който не прави нищо".
- В социалните мрежи, а и в публичното пространство
портретът на Виолина Маринова е в светлия тон на човечността. Защо е така, една самооценка?
- Много е трудно човек сам да си даде оценка, особено що се отнася до образа, който е изградил сред околните. Винаги в общуването ми, както в работата, така и извън нея, съм се стремяла да бъда човечна, разбираща, изслушваща и добронамерена. Убедена съм, че когато си честен и посегнеш с добро към някого, то той го оценява и ти отвръща със същото. Старала съм се да не изневерявам на принципа, че човек трябва да се държи с хората около него така, както би искал да се отнесат към него самия, без оглед на това какъв е неговият професионален или социален
статус.
- Да поговорим за майката и съпругата, за порива към хармония в това съкровено пространство семейството, за малките нюанси, от които зависи тази хармония.
- Винаги разбирателството е ключът към хармонията в едни взаимоотношения. Съпругът ми често се шегува, че за 43 години, откакто сме заедно, той 20 години е живял сам. Кариерата понякога изисква жертви от нас и когато децата ни бяха малки, предимно той прекарваше повече време с тях, поради моята работна натовареност, но сега, смея да твърдя, съм съумяла да намеря баланса и всяка свободна минута посвещавам на него, децата и внуците, които безкрайно обичам и именно те ми носят хармонията в съкровеното място, наречено семейство.
- Една лъвица притежава и гордост, и желание да вижда цялото пространство около себе си и да го познава. Но и добре познава себе си, нали? Кои са страстите на Виолина Маринова извън професията?
- Пътуванията са наслада за мен, тъй като, благодарение на тях, мога да се потопя в съвсем различна обстановка, да се докосна до историята на други цивилизации, да опозная различни култури, което няма как да се усети чрез четене на пътеписи или туристически справочници. Изкуството е друга моя страст. Обичам да му се наслаждавам не само като слушател или зрител, а и като събеседник на творци, тъй като по този начин мога да вникна в техния мироглед и за миг да се опитам да погледна на света през техните очи, който изглежда съвсем различен от този през очите на банкера.
- Впечатлява ме стилът - не говоря само като поведение, а и като съчетание на цветове, на модели, на силует, освободен от сковаността на някакъв измислен протокол. Как избирате своите линии и тонове и защо точно те?
- Смятам, че усетът за комбиниране на цветове и кройки в облеклото е нещо строго индивидуално, което човек или притежава, или не, тъй като трудно се учи. Не крия, че когато ми остава време, следя и се интересувам от тенденциите, без да ги следвам сляпо и безпрекословно. Старая се да нося облекла, в които да се чувствам ком-фортно и хармонично, и които да бъдат съобразени с повода и събитието, което посещавам. Смея да твърдя, че в България имаме много талантливи дизайнери и поради тази причина Банка ДСК всяка година връчва специалната награда "Най-добър млад дизайнер" на форума "Златна игла", стараейки се да ги поощри да разгръщат таланта си.
- Какво ви вълнува в момента?
- Насочвам винаги 100% от вниманието и вълнението си в нещата, с които се захващам и са част от ежедневието ми, тъй като споделям убеждението, че "човек влага себе си във всичко, което прави". Когато съм на работа, оЪокусът ми е изцяло върху работните процеси и задължения, но когато се прибера късно вкъщи, оставям всичко "пред вратата" и бързо пренасочвам вниманието и енергията си към семейството.
- Умеете ли да казвате сбогом? Толкова често ни се случва това в живота и само един силен дух може да изрече тази дума - и да продължи напред... Как може да се отвори отново светът след едно „сбогом"?
- Едва ли има човек, който би отрекъл, че това е една от най-трудните думи, която може да се изрече. Но когато бива изречена в правилния момент и по подходящ начин, то тя след себе си носи мир, спокойствие, дори и хармония. След нея понякога се откриват нови хоризонти, защото "когато затвориш една врата, Вселената отваря друга за теб". Убедена съм, че когато човек е достатъчно силен и упорит, то той, рано или късно, ще почука и отвори правилната врата пред себе си. Важното е да бъде добронамерен и търсещ. Тогава непременно ще бъде възнаграден за това.
