Преглед на макросредата: Основни аспекти в българската икономика към февруари-март 2021
Година след като навлязохме в безпрецедентна ситуация на социална, здравна и последвала икономическа криза развитието на пандемичната обстановка все още представлява сериозно предизвикателство пред човечеството и закономерно, за произвеждания и потребявания от него ресурс. Неизвестността и предприеманите рестриктивни мерки за ограничаване на здравната криза продължават да генерират висока степен на социално-икономическа несигурност. В условията на третата вълна на заболеваемост в страната, българската икономика и в частност транспортът, блокираният туристически бранш и всички засегнати от наложените мерки сфери като културата, ресторантьорството и до голяма степен търговията на нехранителни стоки продължават да понасят тежестта на негативните последствия. Зарази стагниращия износ към основни търговски партньори страдат и експортно ориентираните производства, части от промишлеността и услугите.
Картината на заболеваемост остава усложнена, което създава силно повишен риск пред здравната система. От друга страна, България все още е с най-нисък процент на ваксинация сред страните от ЕС, с 5,78 ваксинни дози, прилагани на 100 души (към 24 март 2021 г.), в сравнение със средните за ЕС 13,96 дози.
В базовия сценарий на макроикономическата прогноза на Банка ДСК и Група ОТП, очакванията са българската икономика да нарасне реално с 3,3% през 2021 г. и да се ускори до 4,7% през 2022 г., връщайки се в релсите на предкризисните тенденции през и след 2022 г. Оценката взема предвид настоящата пандемична ситуация, проектира постепенното й подобряване към края на 2021 г. и устойчивост на този процес през 2022 г., както и отчита влиянията на външната среда. Прогнозите за БВП се основават на нарастващо частно потребление и брутни инвестиции в основен капитал с подобряващо се въздействие на нетния износ. Очаква се инфлацията на потребителските цени да се ускори до средно 1,7% през 2021 г., запазвайки ръста и през 2022 г. (+ 2,1%). Прогнозното равнище на безработица е в съответствие с икономическата стабилизация, планирана да намалее през 2021 г. до 6,4% и да запази тенденцията през 2022 г., спадайки до 5,9%. Основните рискове, пред които е изправена прогнозата, са свързани с потенциално задълбочаващо се състояние на заболеваемост от COVID-19 и твърде слабата перспектива за краткосрочна и средносрочна ваксинация, което ще определи ерозията на прогнозираната икономическа активност. Второ, претегленият риск е свързан със социално-политическата среда – отчита се потенциално влошаване, причинено от повишено напрежение около предстоящите парламентарни избори през април 2021 г.
По-подробен поглед към конкретиката на отчетните актуални данни: номиналният БВП за 2020 г. е 118 605 милиона лева и намалява в реално изражение с 4,2%. В съответствие с икономическата картина, основен принос за регистрирания отрицателен икономически растеж имат свиващият се износ (спад от 11,3%) и вносът (спад от 6,6%), последван от спада с 5,1% при стагниращите инвестиции. Частното потребление отчита маргинален ръст от 0,2%, докато публичните разходи, съвсем закономерно, генерират прираст от 7,5%.
Месечната инфлация в края на февруари е 0,6%, увеличавайки се с 0,4 п.п. в сравнение с предходния месец. Натрупаната годишна инфлация е минус 0,1%.
През февруари 2021 г. оперативната конюнктура остана стабилна. Общият показател, измерващ емпирично бизнес климата, регистрира увеличение от 1,8 п.п. в сравнение с януари, поради подобрение в сектора на услугите и строителството. Оценките и очакванията в промишлеността и търговията на дребно останаха стабилни.
Равнището на безработица в края на февруари е 6,9%, намалявайки с 0,1 п.п. в сравнение с януари. Общият брой на безработните е намалял с 4 469 и достигна 225 281 към края на месеца. За сравнение, броят им преди Covid кризата беше 202 500 (февруари 2020 г.) или към момента отчитаме увеличение от 22 781, което до голяма степен означава, че усилията за противодействие на въздействието на кризата дават своите разумни резултати. Позицията на официалните институции е, че през изминалия едногодишен период на усложнена социално-икономическа обстановка правителствените антикризисни мерки са помогнали да се запази заетостта на над 400 хиляди служители.
Отчетните данни показват и в цифрово изражение влиянието на предизвикателствата на средата върху инвестиционната картина през изминалата година. Преките чуждестранни инвестиции в България за 2020 г. отбелязват стойност от 562 милиона евро (0,93% от БВП), намалявайки с 577 милиона евро (50,7%) в сравнение с 2019 г. (стойност от 1 139 милиона евро, 1,9% от БВП).
Салдото на Консолидираната фискална програма на касова основа в края на януари 2021 г. е положително в размер на 410 милиона лева (0,3% от прогнозирания БВП). Държавният дълг към края на януари възлиза на 27 504 милиона лева или 21,8% от прогнозния БВП. В сравнение със същия период на предходната година дългът се увеличава с 5 403 млн. лв. (24.4%).
Разгледайте пълната информация за макроикономическия бюлетин тук.
Изготвил:
Стефан Христов
Ръководител отдел „Проучвания“ в Банка ДСК
