Ако българите променят курса, ние също го усещаме

24.09.2025

Интервю на Кристина Гьонци за MezoHir

Струва си да се следи България, защото същите фактори, които влияят на зърнопроизводството там, се наблюдават и в Унгария. Важна разлика е, че България е засегната в по-големи обеми и разполага с морски пристанища. Когато българското земеделие поеме нова посока, това осезаемо променя предлагането на твърда, премиум пшеница и ечемик за бира в региона.

България внася и унгарска царевица

За четвърта поредна година страната преживява изключително горещо и сухо лято през юли и август. В резултат на това производителите допълнително намалиха площите с царевица – тази година те са само 420 хиляди хектара, с 20% по-малко от миналата година. Въпреки оптимистичните очаквания в началото на сезона, екстремното време охлади надеждите.

Очакваните добиви варират между 2 и 4 тона на хектар. Общото производство се оценява между 850 хиляди и 1,7 милиона тона. Според Европейската комисия, на база сателитни изображения, добивът е 3,25 т/ха, а местните анализатори очакват 3,57 т/ха, което би довело до общо производство от около 1,5 милиона тона.

Първите измервания показват по-ниско съдържание на афлатоксини в царевицата, което се обяснява с периодичните летни захлаждания. Според търговски източници, по-доброто качество и ниските добиви могат да доведат до по-високи цени спрямо миналата година. Средната цена се покачва постепенно от юни 2024 г., като през август 2025 г. е с 5% по-висока от предходната година.

Импортът расте, експортът е слаб

До средата на август 2025 г. са изнесени 248 хиляди тона царевица, докато вносът достига 462 хиляди тона. Основни доставчици са Украйна, Сърбия, Турция, Унгария и Румъния. Намаляващото вътрешно производство се съчетава с растящо вътрешно търсене – увеличава се производството на нишесте и биоетанол, както и нуждите за фураж. След жътвата България може да се нуждае от внос на до 500 хиляди тона царевица.

Инвестиции в напояване и нови технологии

Развитието на напояването продължава с пълна сила, но е възможно само на ограничени площи. Според индустриални източници, тази година между 5–10% от площите са били напоявани. Много фермери преминават към технологии без оран (no-till), минимална обработка (minimum till) или лентово обработване (strip-till). Намаляването на гъстотата на посевите, използването на суперранни хибриди и устойчиви на суша сортове също са характерни тенденции.

Фермерите се стремят да намалят разходите – използват по-малко торове и препарати. Максимизирането на приходите е по-важно от увеличаването на добивите. Въпреки високата цена на царевицата, анализаторите очакват ново намаление на площите през следващата година. Някои вече планират пълно изключване на царевицата от сеитбооборота, което ще увеличи нуждата от внос в дългосрочен план.

Пшеницата и ечемикът изместват царевицата

Благоприятните метеорологични условия по време на вегетацията на пшеницата и ечемика доведоха до по-добри от очакваните резултати. Производството на пшеница се оценява на 7,3–7,5 милиона тона – с около 8,5% повече от миналата година. Това се дължи на 6,2% увеличение на площите и среден добив от 5,8 т/ха, което е с 11% над петгодишната средна стойност.

Делът на хлебната пшеница обаче е само 55–60% спрямо над 70% миналата година. Производството на ечемик е между 1,1–1,2 милиона тона – с 7,7% повече от миналата година, благодарение на 2,7% увеличение на площите и 4,8% по-висок добив. Средният добив е 5,8 т/ха – с 15% над петгодишната средна стойност.

Силен износ

През юли и август 2025/26 г. цените на пшеницата са с 1% по-ниски от миналата година, което фермерите намират за недостатъчно, но създава нови възможности за износ. През миналия сезон България постигна рекорд с 6 милиона тона изнесена пшеница – 77% от които извън ЕС, главно за Алжир и Египет. В рамките на ЕС основни купувачи са Испания и Гърция.

Цените на ечемика са стабилни и дори с 1% над миналогодишните. Износът остава силен – през миналия сезон са изнесени почти 750 хиляди тона, половината от които извън ЕС, главно за Саудитска Арабия и Алжир. В ЕС основни купувачи са Испания и Португалия.

Търсене на нови ниши

При настоящите ценови нива производството на пшеница и ечемик остава рентабилно. Фермерите се стремят да увеличат площите с есенни житни култури за сметка на царевицата. Фуражната индустрия също адаптира състава си – все повече пшеница и ечемик заместват царевицата, което стабилизира цените им.

Някои стопанства разширяват площите с твърда пшеница, тъй като има силно търсене от пазари като Италия и Гърция. Други се насочват към премиум сортове или устойчиви на суша видове. При производителите на ечемик се наблюдава преход към сортове за пивоварство.