Анализ на тенденциите в цените на зърнените култури в България и по света - януари 2019
След десетилетие на слабост за цените на зърнени пазари, през изминалата 2018 година, видяхме първите признаци на възможен обрат в дългосрочния ценови тренд. Промяната в нагласите на международните пазари, бе обусловена от първото от няколко години, понижение на стоковите запаси на основни зърнени култури. Така например, според министерството на земеделието на САЩ, прибраната реколта пшеница в света през 2018 е 733Ммт, което е с 4% по-малко, спрямо 2017. С 4% спадат и запасите, от 280Ммт на 268Ммт. По отношение на царевицата се отчита леко повишение на производството с 2% до 1110Ммт, но многозначително за цените, запасите спаднат с близо 10% до 309Ммт. За трета поредна година спада и производството на ечемик, като запасите са 10-годишно дъно.
Малко по-различна е ситуацията при маслодайните семена, при които имаме продължаващо увеличаване на производството и запасите. Основен виновник за това е соята, при която се очаква пореден рекорд в производството до 369Ммт, което заедно с продължаващата търговска война САЩ-Китай, води до допълнително утежняване на запасите. Рекордно производство се очаква и при слънчогледа на 50.5Ммт, както и на запасите му, на близо 4Ммт. Заради засушаването в Европа и Австралия миналата есен, понижение на реколта и запаси се очаква само при рапицата, съответно от 74Ммт на 70Ммт и от 6.7Ммт на 6Ммт.
Въпреки слабостта от последните седмици на 2018, от значение за дългосрочния ценови тренд на зърнените пазари, е и подобряващата се ситуация на суровинните пазари като цяло, за което свидетелства възстановяването на цените, в основния суровинен индекс – CBR. Значението на този индекс, за българските пазари се състоя в това, че той в най-голяма степен отразява заеманите позиции и влиянието на инвестиционните фондове, или т.нар. „умни пари“. Същите са в състояние да „изопачат“ стойността на дадена стока, в едната или друга посока, само чрез инвестирането на огромните си налични средства.
За вероятно продължаващ възходящ тренд, говори и седмичната графика на пшеницата в Чикаго, чиято цена текущо се намира над всички дългосрочни движещи се средни.
Изминалата 2018-та беше първата, от няколко години насам, в която цените на зърнените пазари в България също поскъпваха. В сравнение с 2017-та, най-търгувания пазар у нас, този на пшеницата, поскъпна с 22% за фуражната и с 24% за хлебната пшеница, като това са най-големите годишни ръстове от 2011-та насам.
Основен фактор за поскъпването на цените у нас, бе продължителното засушаване в Западна Европа през пролетта и лятото на 2018, което предизвика рязко поскъпване на борсата в Париж през месеците юли и август. По същото време, жътвата в България вече клонеше към приключване и голяма част фермерите у нас, успяха да реализират продукцията си на много добри нива. За съжаление, последвалите условия по време на есенната сеитба, отново бяха неблагоприятни, като този път засушаването, освен Европа, засегна и България.
Макар и твърде рано за оценяване на щети, такива със сигурност ще има, защото голяма част от посевите навлязоха в зимен покой, в необичайно ранна фаза от своето развитие – 1-3 лист. В нея те презимуват успешно, само при много благоприятно стечение на обстоятелствата. Дори при идеални условия до пролетта, обаче потенциалът на небратилите житни култури вече е засегнат и реколтата тази година със сигурност няма да бъде рекордна, както свикнахме в предходните няколко години. Размерът на реколтата от рапица също е засегнат, най-малкото, заради вече презасетите на места площи.
След достигнатия в началото на септември 2018-та пик, последва продължителна консолидация, в която цените у нас се движеха в диапазона 355-370лв за хлебната и 335-350 лв. за фуражната пшеница. От средата на декември отново забелязваме плавен ръст, свързан основно с изчерпване на експортните запаси в Черноморския регион. От началото на сезона Русия, Украйна, Румъния и България отчитат рекордни или близки до рекордните обеми на експорт. В перспектива, до излизането на новата реколта, тези фактори ще продължат да оказват подкрепа за цените, още повече, че тепърва предстоят месеците с традиционните за пазара спекулации, свързани със състоянието на посевите през пролетта и лятото. В крайна сметка, размерът на новите реколти, ще бъде определен от климатичните условия през следващите месеци и най-вече, през април и май.
Безспорният лидер по поскъпване на зърнените пазари в България, пък и не само, за изминалата година, обаче бе ечемика, като цените му у нас поскъпнаха с над 30%, спрямо началото на 2018. В тази връзка буди учудване факта, че площите му продължават да се свиват и то за пета поредна година. Причината, навярно се крие в трудното му маркетиране от българските фермери и използването му основно, за вътрешна консумация или в натура, при раздаването на рентите.
На този фон 4% ръст за пазара на царевицата, не изглеждат много, но да не забравяме, че до новата реколта при нея има още много време и потенциалът й за ръст, в контекста на спадащите световни запаси, изглежда съвсем реален. През последните години, площите у нас се стабилизираха около 4 млн. дка. В предвид пропадналите площи с рапица, както и ценовите трендове до сега, нищо чудно напролет да видим и повече площи с царевица.
За разлика от зърнените култури, пазарите на маслодайни семена имаха откровено слаба година. Цените на рапицата записаха ръст от едва 3%, докато основната маслодайна култура на България – слънчогледа, отчете поредна негативна година, изтривайки близо 4% от стойността си. За съжаление, ценовите трендове и наличните запаси в началото на 2019-та, не са в подкрепа на прогноза за бързо възстановяване на пазара. Напротив, след рекордна световна реколта, която почти изцяло се произвежда в нашия Черноморки регион, търсенето на семена остава потиснато, не на последно място и заради рекордната преработка и производство на слънчогледово олио и шрот.
Източник на информация – Агропортал.
*Този документ е изготвен само с информационна цел, не е предназначен и не съставлява предложение или покана за продажба, закупуване или записване на финансови инструменти, както и не представлява пряка или косвена инвестиционна препоръка.
