Родната продукция и пътят ѝ към външните пазари

17.03.2019

Повече за преработка и по-рядко за прясна консумация

Българските производители на плодове и зеленчуци имат привилегията да са част от един от най-големите и платежоспособни пазари в света – ЕС. Вече дванадесет години, обаче, те не успяват да се възползват от този шанс и износът в бранша остава висока летва за едни и мираж за други. От друга страна, продажбите навън са единственият път към растеж, на фона на малкия и наситен с родна и вносна продукция вътрешен пазар. В експорта преобладава първично преработената продукция, докато далеч по-малко е делът на прясната консумация, където може да се търси значително по-висока цена. Въпреки това, в страната има някои производствени ниши и отделни производители, които успешно се конкурират зад граница и могат да проправят пътя за повече българска продукция към европейския и световен пазар.  

Стойността на българския износ на плодове и зеленчуци¹ нараства с 50% за три години, за да достигне 387 млн. лева през 2017 г. Бурният ръст се дължи почти изцяло на зеленчуците, докато експортът на плодове се развива със значително по-умерени темпове. Тези цифри обаче могат да изкушат към не особено основателен оптимизъм страничния наблюдател. Данните за първите десет месеца на 2018 г. не вещаят запазване на тенденцията. В допълнение, по-детайлният поглед върху структурата на експорта разкрива дисбаланси и големи различия между отделните направления.

Източник: НСИ; *януари-октомври

Плодове

Износът на плодове (без ядки и цитруси) от България расте със 7% средно годишно след 2014 г., достигайки 152 млн. лева през 2017 г. За първите десет месеца на 2018 г. обаче той възлиза на едва 116 млн. лева. Близо половината от тази стойност се дължи на замразени или варени плодове, около една четвърт – на временно консервираните, и едва 20% (21 млн. лева) – на прясната продукция. Макар и с най-малък дял, все по-добре българската продукция намира реализация в сегмента на сушените плодове.

Източник: НСИ

Ако разгледаме продуктовата структура в износа на плодове, то лесно може да се заключи, че тя е силно концентрирана в 2-3 направления. Те са и основните двигатели за по-добрите данни за експорта на български плодове през последните години. Повече от една четвърт от стойността му се дължи на черешите. България се затвърди като важен световен доставчик в нишата на коктейлни/сладкарски череши (временно консервирани/пулп). През изминалата година износът в тази категория е възлязъл на 26 млн. лева, а за последните пет – близо 160 млн. лева. Обемът обаче отстъпва значително - от пиковите 15,2 хиляди тона през 2016 г. до около 12 хил. тона. Черешите са и сред малкото пресни плодове, които често намират пазар зад граница. През изминалата година са изнесени около 1 350 тона (второ най-голямо количество за последните пет години) на стойност 4 млн. лева. Още на 3 млн. лева пък възлиза експортът на замразени или варени череши.

Замразените малини са второто най-значимо експортно перо – 17% от стойността на износа на плодове за последните пет години. Обикновено се изнасят около 4 500 тона годишно. България традиционно е сред водещите глобални износители на малини, но ожесточената конкуренция застрашава сериозно позициите на страната и рентабилността в бранша. За последните две години средните износни цени на замразените малини са се понижили с близо 30% до 4,6 лева за кг, а приходите – от 28 млн. лева през 2016 г. до 15 млн. лева през изминалата 2018 година.

Страната ни се позиционира относително добре в пазарната ниша на горските плодове. В десетте най-големи по стойност експортни категории попадат още замразените боровинки, ягоди и къпини, а делът на групата в стойността е почти една четвърт. Както и при малините, обаче, износът им се намира в застой през последните години, а при ягодите дори се наблюдава известно отстъпление.

През 2018 г. необичайно активен бе износът на пресни дини, като обемът нарасна повече от два пъти на годишна база до 9 800 тона, а стойността – близо три пъти до 5,6 млн. лева.

Бумът в създаването на сливови насаждения засега не успява да се материализира в пазарна експанзия навън. Сушените сливи са традиционна част от българския плодов износ, но през последните години стойността и обемът им са сравнително стабилни – 1 500 тона за 6-7 млн. лева. Експортът пък на пресни сливи е още по-скромен – изключвайки 2017-а година – под 1 000 тона годишно за около 1 млн. лева.

Източник: НСИ; *януари-октомври

В сегмента на прясната продукция, където потенциалът за по-висока ценова премия за производителите е най-висок, за съжаление не се наблюдава трайна и значителна положителна тенденция в нито едно от производствата. За периода 2014-2018 г. средно годишно са изнесени около 1 700 тона праскови и нектарини, по около 1 000-1 200 тона череши, кайсии, ябълки и сливи и около 650 тона вишни. Добрите резултати са по-скоро епизодични проблясъци. Това говори, че едва малка част от създадените напоследък градини са конкурентни на глобалния пазар.

Източник: НСИ; *януари-октомври

Зеленчуци

Износът на зеленчуци от България расте с над 20% среден годишен темп с натрупване след 2014 г., за да достигне 235 млн. лв. през 2017 г. Данните за първите десет месеца на 2018 г. (приблизително 200 млн. лева) показват, че вероятно и през изминалата година стойността ще е сходна. Над половината от стойността на износа се дължи на прясна продукция, една четвърт – на сухи зеленчуци, а близо една пета – на замразени и варени.

Източник: НСИ

Както и при плодовете, изваждането на заключения на база тези впечатляващи ръстове, без да се погледне по-внимателно структурата на износа, би било подвеждащо. Какви са вашите първи асоциации за лицето на родното зеленчукопроизводство на глобалните пазари? Розовият домат или пък българските краставици? Грешите. С 28 млн. лева за януари-октомври 2018 г., пресните трюфели са „зеленчукът“[2] с най-голям дял в износа на България в бранша – 14%. Ръстът за последните четири години е близо 14 пъти и всъщност трюфелите са основната причина за положителната обща тенденция в експортна на зеленчуци. За първите десет месеца от миналата година, от страната са изнесени 219 тона от екзотичната продукция при средни цени от 126 лева за килограм.

Традиционен стълб в експорта на зеленчуци са гъбите. За януари-октомври 2018 г. стойността на износа на пресни или охладени гъби е 22 млн. лева – 11% от общия за групата на зеленчуците. Тя е сравнително стабилна през последните пет години, а количествата варират между 11 и 15 хиляди тона. В допълнение, годишно се изнасят още 260-300 тона сушени гъби за 12-15 млн. лева и временно консервирани за 2-3 млн. лева.

Друга категория, която лесно може да изкуши към оптимизъм, са бобовите култури. Обикновеният фасул (сух) е шести по значимост в стойността на износа – с 10-12 млн. лева (6-7 хиляди тона) годишно. В резултат на бума в отглеждането на нахут от зърнопроизводителите, през 2017 г. стойността на износа му (сушен) нараства три пъти до 29 млн. лева, а количества – 2,5 пъти до 13,5 хиляди тона. Насищането на пазара и спада в цените бързо охладиха тази ниша и през миналата година експортът се върна до 6 000 тона за 7 млн. лева. През последните две години пресният грах също се изкачи сред най-значимите продукти в износ на зеленчуци.

Източник: НСИ; *януари-октомври

„Обичайните заподозрени“ все пак намират своето място сред 10-те продукта с най-висока стойност на износа. За втора поредна година приятно впечатление прави раздвижването при износа на пресни домати – от 2016 г. насам стойността му нараства 2,5 пъти до 15 млн. лева, а обемът – близо два пъти, надхвърляйки 7 500 тона. През изминалата година експортът на пресни краставици преодоля спада си и се върна на обичайните си нива от около 7 000 тона и 13 млн. лева. Четвърта поредна година на ръст в стойността бележат пресните пиперки – 7,5 млн. лева за януари-октомври 2018 г., а количествата им доближават 3 000 тона.

Сушата в големи части от Европа през изминалото лято и скокът в цените дадоха перспективи за реализация на външни пазари през картофопроизводството – бранш, който трудно се справя с външната конкуренция на българския пазар. Износът на картофи за десетте месеца на 2018 г. е 3,5-4 хиляди тона за около 2-3 млн. лева. Тези числа обаче са все още символични на фона на производствения капацитет в страната.

Източник: НСИ; *януари-октомври

Материалът е изготвен със съдействието на:

Стилиян Гребеничарски

ИнтелиАгро

inteliagro.bg

nikolay@inteliagro.bg

+359 898 334 700

*Този документ е изготвен само с информационна цел, не е предназначен и не съставлява предложение или покана за продажба, закупуване или записване на финансови инструменти, както и не представлява пряка или косвена инвестиционна препоръка.