Има ли светлина в тунела на културата
Българинът разбира от политика, футбол и култура. Всяка една от темите е в състояние да предизвика бурна обществена полемика, независимо от повода за нея. Особено чувствителни са интелектуалците, нагази ли външен фактор в техни води. Всеки опит за чужда намеса в системата се приема на нож. Така се получи и при избора на Слави Бинев за шеф на парламентарната комисия по култура и медии. Затова „Монитор” се обърна към двама български творци и потърси тяхната рецепта за бъдещето на родния арт. Само средствата ли не достигат, накъде отива реформата, кои са приоритетите є и вижда ли се светлина в тунела. Ето и предложенията на Ириней Константинов, директор на Театър „София” и Мирослав Пашов, директор на Военния театър.
***
Ириней Константинов, директор на Театър „София”: Добрите постановки пълнят залите
Директорите на театри задължително трябва да са и добри мениджъри, казва Константинов. Тези дни българската култура тъжно отива на среща със своята парламентарна комисия. Но не с наведена глава и не за да подаде ръка, а за да задава въпроси: Кой си ти, председателю? Познаваме ли се? Вие, другите, кои сте? Повечето от вас какво знаят за мен?! Какво ще правите с мен? Искаме отговори, чакаме делата ви. Добрите пиеси, по които са направени добри представления, пълнят театралните зали. В Театър „София“ те са много - „Антигона” , „Г-жа Министершата” , „Парижката Света Богородица”, „Ревизор”, „Сватбата на дребния буржоа”, „Питър Пан” - предстоящата ни премиера. Ние играем две български пиеси - мюзикъла „Скачай” и „Покана за вечеря”.
В момента четем новите 73 заглавия от Третия конкурс за българска драматургия, който Театър „София” провежда с подкрепата на Банка ДСК.
Директорите на театри задължително трябва да са и добри мениджъри. Задължително е! И познанията в тази област трябва да се задълбочават и актуализират постоянно. И да се учат от опита си. Казвал съм го много пъти – телевизионните сериали раздвижиха кинопроизводството, осигуриха работа за много хора, направиха популярни българските творци, издигнаха ги професионално и им върнаха самочувствието. Все повече киното се превръща и в печеливша индустрия. Не случайно град София бе избран за Град на киното на ЮНЕСКО.
Материалът е публикуван със съкращения
