Виолина Маринова: За да управляваш хора, трябва да ги усещаш
За нас като лидери най-важното е да предадем своите знания и умения на екипа и да създадем възможност всеки да се развива. Това споделя Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК, която започва кариерата си в структурата от най-ниското ниво
- Госпожо Маринова, през 2020 г. се очаква цялостната интеграция на Банка ДСК и Експресбанк. Новата обединена банкова организация ще разполага с най-голямата клонова мрежа в България. Как действате в тази напрегната ситуация?
- Интеграцията на двете банки е сложен процес, в който се работи със служителите на двете банки. Трябва да бъдат добре мотивирани и информирани -неслучайно нашият слоган е "Изграждаме успеха заедно". Ние заедно трябва да постигнем интеграцията и да продължим напред. Служителите да бъдат спокойни, защото това тяхно спокойствие се пренася към нашите клиенти. Банките съществуват заради клиентите си и те са на първо място. След интеграцията ДСК ще бъде една от най-големите и значими банки в страната, което е добре за банковия пазар като цяло.
- Какви разлики срещнахте в нагласите и манталитета на служителите от двете банки?
- Процесът върви много гладко, хората са комуникативни, работим задно с екип, сформиран от двете банки. Самата аз съм имала среща с всеки служител в Експресбанк в София и във Варна и с регионалните мениджъри, които са изключително сериозни хора. Да, има различия в корпоративната култура, но се преодоляват. Направили сме проучване с консултанти и се оказва, че разликите не са особено значими. Така че съвсем лесно можем да работим като един сплотен екип.
- Какво породи решението ви да се срещнете с всеки служител?
- Направих го, защото служителите трябва да ме познават. Личната комуникация е много важна. Да те видят на живо, да те почувстват, да видят, че си нормален човек и стъпваш здраво на земята, обувките са ти прашни. Да видят, че не си откъснат от тази среда и че работиш с тях. Затова е важно да се срещаш с хората и да те познават. Направих го с удоволствие. Аз обичам да се виждам и с колегите в клоновете на Банка ДСК. Сега е по-трудно, защото не намирам време. Личното отношение към всеки служител ми е изключително важно. Това дава спокойствие и мотивация на хората да работят.
- Вие сте единственият банкер в България с над 40-годишен професионален опит само в една институция - Банка ДСК, голяма част от който на ръководна мениджърска позиция. Какви бяха етапите и трансформациите на Вашето израстване като мениджър?
- Започнах като счетоводител на гише. Никога не съм си представяла, че ще стана главен изпълнителен директор. Не съм имала такива амбиции. Не съм прекалено амбициозен човек. Просто така се стекоха обстоятелствата. Когато започнах работа, усетих, че ме привлича комуникацията с хора, с клиентите, с колегите. А това определи бъдещето ми да искам да работя в тази банка и да се развивам. Не съм прескачала стъпала. Изкачвала съм се постепенно, с постоянство и много труд. Участвах в преобразуването и в приватизацията на банката и в трансформацията и това ми даде възможност да опозная процесите в детайли, защото, за да управляваш една банка, трябва да я познаваш изцяло.
- Според вас добрият мениджър не се ражда готов и често образованието и квалификацията му не са достатъчни. Какво направи вас успешен ръководител?
- За мен е важно не само да си образован и добър специалист - срещала съм в живота си много добри специалисти, които не стават ръководители. Трябва да имаш отношение към хората, да разбираш проблема, да намираш решението. Когато се налага, може да бъдеш и по-строг, защото се изисква отговорност от всеки. За да управляваш хора, трябва да ги усещаш и да разбираш техните способности. Първото нещо е да им предложиш подходяща позиция, която би ги удовлетворила, и да им дадеш възможност да разгърнат своите знания и потенциал.
- Казвате, че мениджърът трябва да споделя своя опит и да учи постоянно хората до себе си. Вие от кого се учихте?
- Учила съм се от много хора, няма да споменавам имена, защото ще изпусна някого. Учила съм се не само от дългогодишни специалисти, а и от младите, които са много по-дръзновени, по-образовани и работливи в сравнение с хората от моето поколение. Човек винаги трябва да надгражда и дори в момента аз се уча на някои неща, за да съм в крак с времето. Водех се от ментори и от интуиция. Човек не може да изпълнява сляпо нещо, което му се казва, а да преценява кое е добре.
- Как преодолявате трудностите?
- Търпелива съм, но не до безкрай. Разбира се, човек трябва добре да преценява ситуацията, защото по-някога се налага да бъдеш по-твърд, ако някой подцени важността и сложността на задачата. Тогава трябва по-строго да се действа.
- Какво според Вашите представи е по-строго?
- По-скоро се старая да изясня ситуацията, причините и да видя къде са корените на проблема, за да се реши генерално и да не се повтаря. Да се види дали идва от нормативните документи и да се променят, или от бездействие, нежелание и липса на отговорност. Напоследък забелязвам, че всеки иска да е ръководител, но нека знае, че трябва да носи отговорност към екипа и към клиентите. Защото ние сме търговец, който от едни клиенти черпи средства, а други финансира, и трябва да имаме много висока отговорност и към парите, които съхраняваме.
- Кое е най-суровото наказание, което сте налагали, и кое е най-щедрото поощрение?
- Не съм налагала много строги наказания. По-скоро давам сигнал, че провинилият се трябва да промени отношението си към работата и към колегите. Поощрения - да, Винаги поздравявам хората за личните им празници и за тези на банковата общност. Даваме и финансови стимули извън заложените в политиката на банката за доходите, която също е стимулираща.
- Какво ви носи най-голямо удовлетворение в работата?
- Когато уча някого, а аз непрекъснато предавам опит и знания на хората, които са по-млади от мен, и виждам, че възприемат, без да се налага да повтарям по два пъти едно нещо. И когато виждам, че тези хора израстват, променят се. Била съм на ниски позиции, дойдох в централното управление преди 24 години. Когато напуснах клона, в който работех, така бях обучила колегите, че не се почувства моето отсъствие. Значи съм имала добри заместници. Това е най-важното - да предадем своите знания и умения на хората и да им дадем възможност да се развиват по вертикала в банката.
- Какви са спецификите в банковия сектор при работата с хора?
- Като идват на работа, да оставят личните си проблеми пред входа. Ръководителят не трябва да се занимава с пряка оперативна работа, а да извършва надзор, контрол, организация, мотивация.
- Кои трудности изискват от вас да правите нещо повече, да развиете нови умения?
- Обичам предизвикателствата. Още през 1980 г. в моя клон, където бях началник-отдел, направих тестване в една информационна система, за да се вгради в реално време информацията за обслужване на клиента и да замени ръчния труд и клиентът да не се реди на две места. Беше революционно за времето си. Сега продължавам в същия дух с новостите. Духът е винаги млад независимо от възрастта. Човек обаче трябва да иска да се променя. Да вижда новостите и да има визия какво ще донесе за удовлетворението на клиентите и на служителите. Това ме мотивира да се стремя към нещо ново и различно. Всичко е до темперамент. Аз така съм изградена и всички умения съм придобивала само с работа, търпение, трудолюбие и с визия за бъдещето.
- Какви грешки сте правили в този процес?
- Сигурно са много. Няма безгрешни хора. Но когато направя грешка, се стремя да си извадя поуките и да направя своята промяна. Имам нагласа да се уча от грешките си и да се променям. Работя върху себе си.
- Какви са вашите принципи на управление?
- Аз съм строг и справедлив ръководител. Взискателна съм - изисквам много от хората, като едновременно се стремя да бъда справедлива. Да няма ненужно порицани хора. Когато съм назидателна към някого, това е, за да го накарам да се научи и да се промени, за да не се повтаря проблемът. Не всеки възприема.
- Къде е слабото ви място?
- Много съм търпелива. Говоря много, опитвам с убеждения или промяна в позиция, за да е удовлетворен човекът. Други на мое място биха предприели много по-драстични мерки при проблеми, аз изчаквам човекът да се промени в положителна посока. Не съм екстремна, действам еволюционно, а не революционно. Не искам да нарушавам личното самочувствие на хората.
- Попитах колега какво е личното му впечатление от вас като мениджър и той отговори: "Строява ги". Как прилагате дисциплината във вашето управление?
- Да, строявам ги, когато искам да си изпълняват целите и да спазват технологичната дисциплина. Дисциплината е много важно нещо. Когато човек е дисциплиниран, той не бави клиентите, нито отговорите към колегите си. В момента 6 хил. души са в организацията на двете банки и всеки има собствено мнение по въпроса. Ние не делим хората на млади и на опитни. Възнагражденията са според позицията и личните качества.
- Успявате ли да прехвърлите вашите амбиции за по-добра работа върху служителите?
- Амбициозна съм да си свърша добре работата, да въвеждам новости и да създам по-добра организация, а не да ставам голям началник.
- По какъв начин предавате опита си на другите?
- Уча ги да бъдат грижовни първо към служителите и най-важното - към клиентите. Това е основното, което трябва да правят. Всичко, свързано с работата, трябва да е с мисъл какво ще се подобри в обслужването на клиента. Затова, когато водим дискусии, питам какъв ще е ефектът. Ние сме тук заради клиентите. В тази растяща конкуренция трябва да сме много адаптивни, гъвкави и добронамерени. Това е моят подход и мисля, че хората го възприемат.
***
Виолина Маринова е главен изпълнителен директор на Банка ДСК от 2004 г. Има над 40 години опит в банковото дело, и то в една институция. През 1971 г. започва работа като счетоводител в клон ДСК-2, след което става главен директор на клона, заместник-председател на управителния съвет на банката и изпълнителен директор. Под нейно ръководство преминава трансформацията на банката след продажбата й на унгарската OTP Bank през 2003 г. Сега е начело и на процеса по сливане на Банка ДСК с Експресбанк. Председател е на управителния съвет на фондация "Атанас Буров". Завършва финанси и кредит във ВФСИ "Димитър Ценов", Свищов, специализирала е в УНСС и в Института по мениджмънт и маркетинг, София. Мениджър на годината за 2013 г. в конкурса на списание "Мениджър".
