Виолина Маринова, председател на УС на „Банка ДСК" и заместник-председател на УС на Асоциацията на банките в България": Спекулациите пречат за интегриране на страната ни в ЕС
Петър ИЛИЕВ
Г-жо Маринова, в последно време много чуждестранни анализатори коментират, че в страните с валутен борд, които имат голям дефицит по текущата сметка и инфлация, по-висока от средната за ЕС, режимът на фиксиран валутен курс е застрашен и може да се стигне до девалвация на националните им валути (последните подобни коментари са за прибалтийските държави). Доколко според вас тази опасност стои пред Валутния борд в България?
- Преди въвеждането на Валутния борд през 1997 г. България премина през тежка икономическа и финансова криза. Въвеждането на режим на валутен борд доведе до стабилност на лева и до значително подобрение на влошените икономически показатели.
В последно време се наблюдава нарастване на дефицита по текущата сметка и същевременно относително висока инфлация. Инфлацията през тази година (8.9%) е сравнима с тази през 2000 г. (8.8%), като през 2007 г. обаче валутните резерви са много по-големи, а размерът на държавния дълг е по-нисък. Затова опасността за стабилността на Валутния борд не бива да се преувеличава.
Дефицитът по текущата сметка е значителен, което се дължи на голямото отрицателно салдо по търговския баланс. Същевременно обаче това се компенсира от чуждестранните инвестиции по финансовата сметка, които балансират платежния баланс. Риск има дотолкова, доколкото съществува несигурност докога излишъкът по финансовата сметка ще бъде достатъчен да компенсира отрицателното търговско салдо.
Има ли въобще теоретични ползи в макроикономически план от евентуална девалвация на лева?
- По принцип девалвацията е насочена към стимулиране на износа и повишаване на конкурентоспособността на местните стоки на чуждестранните пазари. Автоматично пониската стойност на лева означава по-високи цени на вносните стоки, което е механизъм за намаляване на отрицателното търговско салдо.
Разбира се, преди да се вземе такова решение, трябва да се отчетат всички релевантни фактори и възможни отрицателни последици от подобна стъпка.
Какви са опасностите, пред които ще бъде изправена България, ако се стигне до отмяна на Валутния борд или до девалвация на лева?
- Евентуална отмяна на Валутния борд или девалвация на лева би довела до известни рискове пред макроикономическата стабилност в страната. Подобна дестабилизация ще предизвика висока инфлация и загуба на доверието в Централната банка и Министерството на финансите и в тяхната способност да поддържат стабилна валута. Реалните доходи и спестявания на населението рязко ще спаднат, което потенциално би довело и до сериозно социално напрежение.
Намаляването на разполагаемия доход ще доведе и до проблеми за кредиторите, в.т.ч. и банките, поради намалялата способност от страна на населението за погасяване на задълженията си, което ще се отрази в увеличение на лошите кредити. Темповете на растеж на икономиката ще се забавят, което би представлявало допълнителна пречка пред успешното интегриране на страната в общата европейска икономическа зона.
Според вас при евентуална отмяна на Валутния борд притежава ли БНБ капацитет да води парична политика и как една подобна политика би се отразила на лихвените равнища и на движението на курса на лева спрямо долара и еврото у нас?
- След 1997 г. изпълнението на монетарните функции на БНБ бе поето от Валутния борд. При тези условия Централната банка не може да следва самостоятелна парична политика и да интервенира директно на пазара.
Въвеждането на плаващ валутен курс ще промени съществено средата, последствията от която би биха били труднопредсказуеми. По същество подобна стъпка означава отмяна на Валутния борд и провеждане на собствена парична политика от страна на Централната банка.
При достатъчно добра ресурсна и кадрова оптимална за икономическите условия в страната, така както функционират централните банки в страните обезпеченост БНБ би трябвало да провежда парична политика, която е с подобни системи на плаващи курсове.
