Стефан Христов: И в работата, и в живота от първостепенно значение е фейр плей-ят
Представяме Ви Стефан Христов, ръководител на отдел „Проучвания“ в Банка ДСК и човекът, който всеки месец подготвя обобщение на макроикономическата среда в България. Какво го мотивира в работата и как успява да балансира между професионалните си задължения, семейството и хобитата си, четете в интервюто:
Представи се накратко. Кой е Стефан Христов в работата и извън нея?
В банката съм част от сплотения и изключително положителен „Контролинг“ отряд, заобиколен съм от невероятни колеги, голяма част от които мога с радост да нарека мои приятели. Това е и причината тази действителност да е в перфектна симбиоза с живота ми в последните десет години.
От година и половина съм ръководител на Research звеното. Основната задача пред мен и колегите ми е да събираме, анализираме и предоставяме възможно най-качествена информация по отношение на макросредата и позиционирането на Банка ДСК на банковия пазар у нас.
Извън банката обичам да готвя. Действа ми успокояващо, особено когато се получава, разбира се. Обичам и да майсторя всякакви неща, особено на вилата. От миналата година се запалих по градинарството. Много се гордея със себе си и най-вече с изобилната реколта от различни сортове домати. Определено ме споходи късметът на начинаещия.
В какво се крие балансът между работата и личния живот?
Балансът се крие, това е точната дума (смее се). Шегувам се. Истината е, че за да бъде успешна величина, той трябва да бъде променлив. Трябва да знаеш кога и колко да отделиш от тази ценна суровина, наречена време, за да отдадеш необходимото както на работата, така и на личния си живот. Особено когато там тичат в произволна траектория две деца, които не по-малко изискват адекватни “знания, умения и опит”. За тях няма никакво значение, че днес си произвел най-добрата справка, след като не си наясно с разликата между суперсилите на Бен Тен и Костенурките нинджа. Там някъде е „скрит“ балансът. Самоконтрол на собственото време. Не е лесно, но пък никога не е късно да разберем къде се крият собствените ни суперсили.
Кои са силните ти страни и как те ти помагат в работата?
Много труден въпрос. Мисля, че и тук силата отново е в баланса. Аз съм перфекционист. Обичам да изпипвам нещата и по-трудно приемам грешки. Намирам обаче тези си качества за положителни и се опитвам да ги контролирам до определено ниво. Има едно нещо, което наистина вярвам, че е от първостепенно значение, въобще в живота, и това е феър плей-я. Стремя се и искрено се надявам да успявам да бъда справедлив в различните ситуации и предизвикателства на съдбата.
Кога започна да пишеш твоята история в Банка ДСК?
О, моята лична история тук започна наистина преди много години и сякаш в една друга далечна галактика. Това неизбежно доведе до там, преди десет години да стана част от екипа на банката. Банка ДСК е институция със 70-годишна история и достолепието ѝ не я покрило с патина, а точно обратното - с устрем към това да бъде винаги на върха във всеки един показател. И точно затова за мен е чест и не по-малко отговорност, разбира се, да пиша своята история тук и сега.
Ти си човекът, който всеки месец подготвя макроикономическия бюлетин на Банка ДСК и обобщава най-важните тенденции на пазара? С какви предизвикателства е свързана тази част от работата ти?
Бюлетинът и придружаващите го анализи са крайният продукт на нашата работа. Те събират в себе си обобщение на най-важните показатели и тенденции за състоянието на българската икономика. Обратната връзка за този продукт е доста положителна, което може само да ни радва. С моите колеги се стремим с много сърце и отговорност да изготвяме качествен анализ, придружен от безпристрастна оценка. Желанието ни е той да е от полза както за мениджмънта на банката, така и за нашите клиенти, партньори и колеги. Остава надеждата да сме успели в това и ви уверявам, че тепърва имаме да покажем и още.
Какво те мотивира да продължаваш професионалното си развитие в Банка ДСК?
Мотивацията е функция на вложения труд и обратната връзка от него. Мотивиран съм, когато знам, че “произвеждам” добавена стойност за институцията, за хората в нея и хората извън нея. Всички те са най-сериозният ми коректив.
