Виолина Маринова: Една успяла жена на 60
ЦВЕТЕЛИНА ЙОРДАНОВА
За всеки успехът изглежда по различен начин, но да ръководиш успешно най-старата и втора по големина банка в България, да си уважаван сред колегите, да имаш добро семейство, да си отгледал две деца и да се радваш на внуци е достойно постижение за една жена на 60. Неслучайно по случай юбилея й главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова ще бъде удостоена от президента Росен Плевнелиев с орден „Стара планина" - първа степен.
Пътят към върха обаче, както може да се предполага, не е бил нито лесен, нито толкова сигурен. Всъщност за разлика от много успели хора, които още на младини имат ясни и високи цели, Виолина Маринова изобщо не е и сънувала, че ще стигне там, където е днес. „Както много от важните неща в живота, и при мен насочването към финансите стана съвсем случайно", спомня си днес тя. Всъщност очаквала да стане добър инженер химик -кандидатствала е химия, но не й стигнал балът. „Бях много разстроена и една приятелка на родителите ми ме насочи към ДСК. Започнах работа на гише. Там пък взе, че ми хареса и още през следващата година влязох в специалност „финанси и кредит". Много е важно в какъв колектив попадаш. Аз попаднах при много смислени хора, при това - весели, които вършеха добра работа - работехме и се забавлявахме", спомня си днес банкерка-1 та.
Всичко това започва на 4 август 1971 г., само два дни преди да навърши невръстните 18 години. Тогава влиза в ДСК и не е излязла оттам вече 42 години - две трети от цялата история на тази институция. Не всеки ден се среща човек, който да е прекарал цялата си трудова кариера в една единствена институция. „Ето, сега виждате един такъв екземпляр", смее се Маринова. Тя изобщо не съжалява, че кариерата й е въплъщение на японската идея за професионално израстване - в една институция да стъпиш на най-ниското стъпало и постепенно да се изкачиш до най-високото. Виолина Маринова дори се гордее точно с това - че не е прескочила нито една степен. От служител на гише е стигнала до главен изпълнителен директор.
През 1980 г. като шеф на клон Виолина Маринова първа решава да направи революция в банката, като въведе електронна информационна система. „Тогава наистина поех един немалък риск, защото бях и главен счетоводител и паралелно с това въвеждах нова информационна система, в която никой не вярваше, особено по-възрастните колеги. Те изобщо не бяха убедени, че може да се работи без партиди, и смятаха, че ще им объркам счетоводството, че няма да могат да зарав-няват. А всъщност вече всеки ден имаха баланс, вместо да чакат това да се случва веднъж месечно.
Това, което колегите на Маринова смятат за най-голямото й постижение обаче, е, че успява да превърне ДСК от старомодна финансова институция в модерна търговска банка. Банкерка-та признава, че никак не е било лесно през 1998 -1999 г. за шест месеца ДСК, която до тогава е работела по специален закон, да се приспособи към всички действащи банкови регулации. „Трябваше да се трансформираме - това беше неизбежно и се случи благодарение на изключително голям труд за мен и целия екип. Но когато постигнеш целите, удовлетворението е голямо", споделя дамата. Подготовката на трезора за приватизация също не е бил лек процес. „Ние бяхме добра банка, но много консервативна, закостеняла, защото трябва да вложиш добри пари, ако искаш нещо по-добро. Сегашните ни собственици са много по-динамични, по-бързи и след покупката банката стана много по-различна. Диамантът беше шлифован, казано метафорично", доволна е Маринова.
Много хора се питат какво всъщност работи един шеф на банка. „Първо, трябва да отделя време за клиентите, защото те искат консултации, но и все повече се
оплакват. Имам срещи и с наши партньори. Следя за изпълнението на целите на банката - с изпълнителните директори. Посещавам и клоновата мрежа от време на време. Всъщност никога не казвам къде отивам и го правя изненадващо, на база на жалбите на клиентите", обяснява Маринова. Тя е убедена, че никой не е роден мениджър и това много трудно се научава дори в университета. „Трябва да се грижиш за хората, с които работиш, но едновременно с това трябва и да контролираш защото контролът е много важно нещо. Ако той липсва, не се получава", убедена е дамата.
Цената, която тя е платила за успеха, е малкото време, отделено на съпруга и на децата, от което връзката с тях страда. „Като се върна назад си спомням, че имаше време, в което само преспивах вкъщи", казва Маринова. Грижата за децата е лежала върху съпруга, който работел в института по металознание на БАН. Тогава тя разбрала житейската истина, че винаги единият от съпрузите не може да се развие заради другия. Въпреки тези негативи обаче и синът, и дъщерята на Маринова днес са се посветили на финансите. Той работи в банковата сфера (в конкурентен трезор), а тя - в сферата на застраховането. Поне за едно нещо обаче шефката на Банка ДСК щади близките си - не пренася служебните си проблеми вкъщи. „Вкъщи никога не говоря за работа. Даже когато говоря по телефона служебно, излизам на терасата или навън в двора", разкрива г-жа Маринова.
За колегите си от останалите банки тя говори с добро чувство. „Ние може да сме конкуренти, но сме и приятели. Това е ДОСТОЙНОТО поведение и мисля, че в банковата система в България цари точно такова взаимоотношение", казва Маринова. Надява се този дух да се пренесе и в цялото общество: „В личен план мечти не си поставям. На тези години с този житейски опит съм реалист. Но бих искала да има спокойствие, да имаме една подредена държава, с добри отношения между хората, без завист и неприязън."
