Виолина Маринова, председател на Асоциацията на банките в България: Лихвите и по заемите, и по депозитите ще растат
Мария ИВАНОВА
- Какво се промени в българския банков сектор малко повече от една година след началото на световната финансова криза?
- Секторът е добре развит и в последните години показа стабилни темпове на растеж. Въпреки това българските банки нямат в балансите си и не оперират с такива сложни инструменти, които доведоха до финансовата криза в САЩ. Голяма част от местните банки са собственост на европейски финансови институции, които също не са търгували с подобни инструменти и засега остават относително
незасегнати. Разбира се, кризата на световните капиталови пазари оказва своето косвено влияние върху българските банки, тъй като доведе до ограничаване на ресурса, който може да се набави отвън, и съответно до повишаване на цената му.
- Как се справят българските банки с тази увеличена цена?
- Те са много добре капитализирани, дори в сравнение с много банки от други европейски страни, и засега се справят успешно с променените пазарни условия. Напълно адекватно на тези условия банките в България обръщат
все по-голямо внимание и на наличния ресурс на пазара под формата на клиентски депозити. Това доведе до засилване на конкуренцията при привличането на клиенти и закономерно до известно повишение на лихвените нива по спестовните продукти. През последните месеци доста банки анонсираха различни промоции, свързани с депозитите.
- Може ли да се говори за ликвидни проблеми в сектора и можем ли да очакваме подобни в бъдеще?
- Политиката на Българската народна банка (БНБ) за последователен и стриктен банков надзор доведе до това, че българските банки в момента са стабилни и добре капитализирани, а нивото на ликвидността в системата към края на август показва достатъчно покритие на привлечения ресурс. Ефектът от финансовата криза ще се отрази дотолкова, че да бъде оскъпен достъпът до финансови ресурси, което ще принуди банките да повишат йените на вътрешните кредити.
- Очаквате ли още повишавания на цената на финансовия ресурс?
- В последните седмици сме свидетели на сериозни сътресения на международните финансови пазари. Според редица анализатори кризата е значително по-сериозна от първоначалните прогнози. В една нестабилна среда е логично да се очаква цената на свободния ресурс да се повишава. Продължителността на тази глобална ситуация и нейното по-нататъшно задълбочаване или постепенна стабилизация ще повлияят върху степента на това оскъпяване.
- Ще продължат ли според вас да се увеличават лихвените проценти по предлаганите от банките спестовни продукти (депозити и влогове)?
- Напълно нормално е банките да разчитат все повече на стабилна депозитна маса. В условията на силна конкуренция може да се очаква това да доведе до известно повишаване на лихвените проценти по спестовните продукти. Освен ценовите условия за клиентите обаче от не по-маловажно значение са и гъвкавите решения и възможности, които предлагат различните банки с цел максимално задоволяване на разнородните потребности на клиентските групи. Банка ДСК например отскоро предлага спестовна компонента по разплащателни сметки, виртуална електронна карта, валутни преводи по електронен път и др. Така конкуренцията няма да е само на ниво ценови параметри, но и на разнообразни и високотехнологични продукти.
- Има ли и каква е вероятността предлаганите лихви по депозити
да достигнат процента на инфлация 8 следващата година?
- В условията на ограничен ресурс на международните пазари банките в България ще обръщат все по-силно внимание на депозитите като източник на финансиране. Това естествено, както се вижда и в последните месеци, ще доведе до засилване на конкуренцията и съответно до повишаване на лихвените нива. Последните официални публикувани данни и прогнози за инфлацията са в посока на известно успокояване. Трудно ми е да прогнозирам до какви нива могат да достигнат лихвените нива и инфлацията.
- Ще продължи ли увеличаването на лихвените равнища по отпусканите от банките кредити? С колко и кога?
- Световната финансова криза доведе до намаляване на свободния ресурс, с който банките могат да оперират, което от своя страна повиши цената му. При положение че банките увеличават разходите си за финансиране, е нормално това да доведе и до увеличение на цената на кредитите за клиентите. През последните месеци редица банки на българския пазар вече предприеха подобни мерки и увеличиха в различна степен лихвите по предлаганите от тях кредити. Очакваме тенденцията на постепенно повишаване на лихвите да продължи и в близко бъдеще.
- Според вашите наблюдения нараства ли процентът на необслужвани и лоши кредити в портфейла на банките?
- Предвид силната кредитна експанзия на банките в последните години е нормално да има известно влошаване на качеството на кредитния портфейл. Въпреки това, не на последно място и благодарение на надзора от страна на БНБ, процентът на необслужвани и лоши кредити в банковата система се запазва на относително ниско ниво като процент от общите кредити.
- Кои според вас са най-търсените напоследък банкови продукти от страна на клиентите? Имате ли наблюдения за рязко покачване на потребителския интерес спрямо даден тип банкови продукти?
- Финансовата култура на населението непрекъснато се повишава, а заедно с това и разнообразието от възможности за инвестиране. С повишаването на стандарта на живот и покупателната възможност на населението се засилва интересът към спестовните продукти. За да отговорят на засиления потребителски интерес, българските банки непрекъснато разработват и усъвършенстват разнообразни депозитни продукти.
- А има ли продукти, за които се забелязва отлив на потребителски интерес? На какво според вас се дължи това?
- През последните години редица банки разшириха продуктовата си гама в областта на спестовните схеми, като започнаха да предлагат дялове на взаимни фондове. Поради обективни причини в резултат на финансовата криза, обхванала световните капиталови пазари, включително и българския, редица инвеститори пренасочиха средствата си в по-безрискови инвестиции. Този отлив на потребителски интерес може да бъде възприеман и като възможност от банките, които да разработят гъвкави спестовни продукти.
***
Виолина Маринова е председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Банка ДСК.
През 1977 2. завършва „финанси и кредит" във Висшия финансово-стопански институт „Димитър А. Ценов" (днес Стопанска академия „Д. Ценов") в Свишов. Специализира „Комплексно банково обслужване на населението от ДСК" в Университета за национално и световно стопанство, както и „Мениджмънт, маркетинг, бизнес комуникации; финанси и счетоводство" в Института по мениджмънт и маркетинг, София.
Виолина Маринова има над 30-годишен опит в банковото дело, изцяло в Банка ДСК. През ноември 2004 г. поема поста на главен изпълнителен директор на финансовата институция, а в началото на 2008 г. е избрана за председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България.
