Преглед на макросредата: основни аспекти в българската икономика към април 2020 г.
Преглед на основните събития в българската икономика през април 2020 г.:
Въпреки кризата вследствие на коронавирус инфекцията, която доведе до дестабилизация на икономическата и социална среда, България успява да следва плана си за приемане в Еврозоната и българското правителство се надява, че до края на юли страната ще бъде част от ERM II.
Правителството изпрати искане до Европейската централна банка (ЕЦБ) относно възможността за установяване на предпазно валутно споразумение - суап линия, която беше установена на 22 април 2020, с размер от 2 милиарда евро и първоначален срок до края на 2020 г., което представлява значителна допълнителна подкрепа и гаранция за стабилността на валутния борд.
Общият пакет от мерки в борба с икономическите последствия от COVID-19, представени от правителството, възлиза на 4,5 милиарда лева и бе обявено, че не е необходимо увеличение на държавния дълг за покриване на тази сума, въпреки че до края на годината има вероятност българската държава да емитира облигации на глобалните пазари, за да покрие прогнозния бюджетен дефицит.
Все още е твърде рано да бъде направена точна оценка на последствията от кризата, като основният фактор, който влияе върху икономиката, е продължителността на карантинните мерки и колко бързо ще започне възстановяването на основните засегнати сектори като туризма, ресторантьорството, промишленото производство и др.
Различните източници измерват забавянето на националната икономика между 3-5% за 2020 г., което изглежда реалистично, ако пикът на заболяването е до края на юни. По-продължителните сценарии предвиждат 7-8% спад на реалния БВП въз основа на силно засегнат летен туристически сезон и стагнираща световна търговия. За България Банка OTP прогнозира отрицателен ръст на БВП от 2,6% при базовия сценарий и спад от 9,1% в песимистичната си прогноза.
Пазарът на труда вече е притиснат от негативния шок. Новорегистрираните лица, които са отпаднали от заетост през март, са 23 673, като 14 466 от тях са посочили като причина кризата с коронавируса, а най-голям дял заемат тези, освободени от сектор хотелиерство и ресторантьорство (46.4%), следвани от търговия (18.8%) и преработваща промишленост (11.3%). Отчетената безработица, според Агенцията по заетостта, в края на месец март е 6.7%. В своята базова прогноза, Банка OTP залага безработицата у нас да достигне 8,6% до края на 2020 г.
Месечната инфлация през март е положителна и е 0.6% и бележи ръст спрямо отчетената 0.1% за преходния месец. Годишната инфлация е 3.0%. През месеца най-голямо увеличение е отчетено при цените в сектора "Ресторантьорство и хотелиерство" (ръст от 0.3%). Най-голям спад е отчетен при цените в сектора "Развлечения и култура" (намаление от 4.1%). Очакваната средногодишна инфлация според базовия сценарий на Банка ОТП за 2020 г. е 0,8%.
Балансът по консолидираната фискална програма в края на февруари 2020 г. е положителен в размер на 1 480 милиона лева и представлява 1,2% от прогнозирания БВП.
Общият износ на стоки от България за страните от ЕС и за трети страни се е увеличил с 1,6% през февруари, докато вносът в страната се е свил с 1,9%, сочат предварителните данни на НСИ.
През март общият показател за бизнес климат намалява с 3,7 пп спрямо предходния месец. Бизнес климатът в строителството се увеличава с 1,4 пп в резултат на подобрените очаквания в бранша преди кризата въз основа на увеличението на новите поръчки.
Според последните данни на НСИ, населението в България продължава да намалява, като към края на 2019 г. на територията на страната живеят 6,95 милиона души, което е с 48,6 хиляди по-малко спрямо година по-рано. Хората в трудоспособна възраст продължават да намаляват, което е свързано с нарастващия риск на трудовия пазар.
Изготвил: Стефан Христов, ръководител на отдел „Проучвания“ на Банка ДСК
Научете повече за Макроикономическия бюлетин
