В цифрово изражение българската икономика остана относително стабилна през периода на втората вълна от повишена заболеваемост с Ковид-19, но влиянието върху оперативната среда по всяка вероятност ще прояви известен закъснителен ефект. Редица сектори остават блокирани и въпреки антикризисните мерки, въведени от държавата, продължителният неблагоприятен натиск неминуемо задълбочава тяхната устойчивост и амортизира наличните буфери. Въпреки, че се наблюдава известно разхлабване на мерките по отношение на търговията на дребно, услугите и сферата на културата и спорта, основните рискове са свързани с разпространението на т.нар. британски щам на вируса, което дава основание на здравните власти в страната да прогнозират навлизане в нов пик на заболеваемост. Подобен сценарий би афектирал сериозно върху бизнес средата, тъй като вече отпуснати мерки ще бъдат отново затегнати, а големи сектори като туризма, ресторантьорския и транспортния сектор ще продължат да бъдат почти напълно блокирани, което ще задълбочава неблагоприятното влияние върху финансово състояние на участниците в тези браншове.
Повлиян от втората вълна на Ковид-19, бизнес климатът отчете кумулативен спад от -5,8 пп през ноември и декември 2020 г. През януари 2021 показателят регистрира ръст от 6,9 пп, като подобрение се отчете във всички сектори. Най-засегната от въведените рестрикции е търговията на дребно, с генериран спад от -15,7 пп, частично компенсиран от оценките в сектора (ръст от 11,2 пп) през януари 2021 г. Секторите "Строителство" и "Услуги" също частично компенсират генерирания спад, като през януари регистрират ръст от респективно 5,1 пп и 6,0 пп. Промишлеността е най-слабо засегната от неблагоприятни влияния на средата в последните месеци, а през януари също отчита ръст, от 6,1 пп.
Държавните финанси покриха напълно очакванията по предвидените разчети, като салдото по Консолидираната фискална програма към края на 2020 г. e отрицателно в размер на 3 532 млн. лв. (минус 3,0% от прогнозния БВП) или представлява 100,5% изпълнение спрямо изменението на закона от м. април. Резултатът е постигнат чрез събиране на 99,8% от предвидените приходи (102,7% при данъчните и 89,3% при неданъчните) и 99,9% реализация по предвидените разходи. Държавният дълг в края на годината възлиза на 27 505 млн. лв. или 23,3% от прогнозния БВП. Спрямо същия период на предходната година дългът се увеличава с 5 482 млн. лв. (24,9%).
Преките инвестиции в страната бележат значителен годишен спад, като за януари – ноември 2020 г. възлизат на 844 млн. евро (или 1,4% от БВП) или за сравнение са по-ниски с 381 млн. евро (или 31,1%) спрямо същия период на 2019 г. (когато са отчетени кумулативно 1 225 млн. евро, или 2,0% от БВП).
Разгледайте пълната информация за макроикономическия бюлетин тук.
Изготвил:
Стефан Христов
Ръководител отдел „Проучвания“ в Банка ДСК
