новини
Новини и уведомления
News image

Виолина Маринова: Всичките си успехи постигам в името на семейството си

Десислава МИТОВА

Както всяка истински успяла и постигнала душевна хармония жена, Виолина Маринова излъчва спокойствие и самоувереност. Усмихната и благоразположена, топбанкерката е щастлива, че поне по празниците е имала възможност да бъде със семейството си.
- Събираме се с децата и внучките, много е приятно. Обикновено съм все на работа и затова почивните дни, когато съм с най-близките си, ми носят голяма радост.
- Самата вие произхождате от сплотено семейство. Какво беше детството ви?
- Много щастливо. По майчина линия произхождам от задружна арменска фамилия.
Баба ми и двете й сестри ме отгледаха в Пловдив. Това, че израснах сред възрастни хора, смятам за предимство, защото първите 7 години наистина са най-важни. Роднините ми бяха улегнали жени с високи морални ценности, успяха да ги изградят и у мен. Освен това беше весело, осигуряваха ми всякакви развлечения, често посещавахме библиотеки.
- Културната среда, в която сте израснали, разви ли умението ви да общувате с всякакви хора?
- Да, после доста ми помогна. Поначало арменците са доста общителни и добронамерени. Живеят с различни етноси и винаги са в прекрасни отношения с тях. Покрай роднините си научих, че човек трябва да бъде толерантен, да има добро отношение към околните, да се опитва да намери общ език с всеки.
- Арменците са известни и като хора с практично отношение към живота, които отлично се справят с парите.
- Смятам, че е така, защото са внимателни, разсъдливи, но основното е, както вече казах, че са добронамерени. Всъщност всеки човек притежава тези качества, въпросът е да ги постави на преден план, да даде възможност на доброто да изпъкне, а те го могат. Арменската общност в България ме кани на събиранията си, защото членовете й смятат, че съм малко или много свързана с тях. Срещите са толкова весели, че дори не усещам как минава времето. Показателно е, че даже мъжът ми, който не обича да ходи по мероприятия, не иска да си тръгне, когато е на тези събирания.
- Вие сте ярко въплъщение на японския модел за професионално израстване - преминали сте през всички стъпала на една-единствена институция. Какви са предимствата и недостатъците на работата на едно и също място повече от 40 години? - Бих казала, че автобиографията ми е само два реда - "Постъпилав ДСК през 1971-а, заемала различни позиции през годините, над 3 десетилетия на ръководни длъжности". Влязох в ДСК на 4 август 1971 г., два дни преди да навърша 18 години. Започнах работа на гише в един от клоновете. Тогава трудът беше ръчен, непривлекателен, ниско платен. Но това не ме впечатляваше. Просто ми харесваше и си вършех задълженията съвестно. В тази професия винаги ме е привличал фактът, че е в обслужващата сфера и се налага да общувам с много хора. За мен това е вълнуващо, макар че има и доста негативи. Хората са различни, някои са по-остро настроени, по-избухливи. Срещите с тях култивираха у мен умението да проявявам търпение и отново и отново да се опитвам да ги убеждавам какво трябва да се направи, за да могат да бъдат изпълнени техните искания. Това ми е харесвало, харесва ми и досега. Затова трайно останах в тази професия. През 1980-а въведох електронна информационна система в клона, в който работех, и така се премахна необходимостта от безкрайното писане на ръка. И тогава проявих умението си да убеждавам, защото не ми.беше никак лесно да обясня на по-възрастните ми колеги колко полезно е нововъведението. Станах главен счетоводител на клона, навремето това беше доста важна позиция. Постепенно израснах до главен директор на клон. През 1996-а дойдох в централното управление на ДСК, станах заместник- председател на управителния и съвет и неин изпълнителен директор. Тогава ДСК работеше по специален закон, който беше само за нея. Едва през 1998-а се преобразува и вече се подчинява на банковото законодателство. Тя се разви като хубава и пълнокръвна банка най-вече след приватизацията си, когато бе купена от унгарската Банка ОТП.
- С кои свои постижения се гордеете най-много?
- С това, че банката вече има единна информационна система. Аз започнах въвеждането й, а колегата, който продължи да се занимава с нея след приватизацията, успя да я довърши и да я надгради. В момента, от която и точка да поиска клиентът да бъде обслужен, ние реагираме без никакъв проблем. И в най-малкия клон да извърши транзакция наш служител, тя веднага се записва и се вижда от всички поделения. Второто голямо предизвикателство, с което се сблъсках, беше трансформацията на ДСК в банка, което също беше доста труден процес. През годините съумях да направя и доста други неща с помощта на екипа си и се радвам, че сега институцията ни е толкова авторитетна.
- Бихте ли споделили формулата на успеха си?
Не съм болезнено амбициозен човек и не съм си представяла, че някога ще заема позицията, на която съм в момента. През всички години си вършех задълженията много съвестно, работех с огромно желание и със сърце. Все си представям хубавото, което очаквам да се случи. А за да се случи, полагам доста усилия по време на осъществяването на всеки проект. Приятно ми е, когато го приключим заедно с екипа, да берем плодовете от съвместния ни труд.
- Човек ражда ли се ръководител?
- Не. Изгражда се като такъв във времето. А по мое време беше доста трудно, защото не съществуваше профилирано обучение. Днес се преподават различни дисциплини, които възпитават лидерски умения у младите хора. Но независимо от това, и досега смятам, че практиката е най-добрият учител. Допускала съм грешки и съм си вадила изводи от тях. Основната дейност на един ръководител е да влиза във взаимоотношения с хората, защото без добър екип не става. Като ръководител винаги съм се стремяла да се обграждам с подготвени личности, които всячески мотивирам и амбицирам да постигнат целите, които сме си поставили. Не наблюдавам този процес отстрани, а съм в сърцето му, така че да мога максимално бързо да виждам пропуските и да насочвам хората към преодоляването им. Само тогава идват добрите резултати и заедно им се радваме.
- Все още живеем в мъжки свят. Вероятно е трудно за жена да се наложи в професия, в която по правило ръководните длъжности се заемат от мъже.
- В интерес на истината, когато постъпих в ДСК, само директорът и касиерът бяха мъже. Всички останали бяха жени. В нашата банкова система, особено в изпълнителския състав, работеха предимно жени. През годините обаче това се промени и вече не е така. Но за мен няма значение, не деля служителите по пол, а и смятам, че в България по принцип няма дискриминация по този признак. Ако човек съвестно изпълнява задълженията си и притежава нужните качества, неминуемо ще постигне успехи, независимо от своя пол. Имаше период, в който бях единствената жена в управителния съвет на ДСК, още преди да стане Банка ДСК. Но това не ми е пречело. Работили сме абсолютно нормално, имали сме добри професионални отношения, не съм усещала никаква трудност. Напротив - колегите ми винаги са проявявали уважение точно заради това, че съм жена.
- Работата ви е дала много. А отне ли ви нещо?
- Обичам си работата и не бих казала, че ми е отнела нещо. Дала ми е много, защото съм получила познания, получавам ги до ден-днешен. Все пак трябва да призная, че докато се изграждах като личност, проявявах преданост към професията си и все закъснявах за вкъщи, не успях да видя как растат децата ми. Когато дъщеря ми Галя беше на 10 месеца, я оставих при свекърва ми, за да се върна на работа. По онова време това почти не се случваше, повечето майки си седяха у дома, докато синовете или дъщерите им навършат 3 години. Но обществото се развива - сега младите хора, които са амбициозни и искат да се реализират, оставят децата си и много по-малки. Мъчно ми е все пак, че не видях как расте и синът ми Виктор. През деня децата ходеха на детска градина, после - на училище, а аз почти нямах възможност да общувам с тях. Благодарна съм на мъжа ми Иван, че ме отмени в родителските грижи. Взимаше си болнични, а през 2001 г. претърпя сърдечна операция, заради която окончателно напусна работата си в БАН. Най-вече той общуваше с децата и решаваше всекидневните им проблеми, докато аз не можех да си представя да отсъствам от работа, исках всичко да бъде свършено перфектно. Нормално е, че до ден-днешен те споделят повече с баща си, отколкото с мен, защото аз все така съм на работа. Но не съм загубила връзката си с тях, прекрасно се разбираме, а и трябва да кажа, че са много добри. Мисля, че няма
как родител да не си обича децата. Невъзможно е да създадеш човек и след това да не го обичаш, обгрижваш, напътстваш, да не се опитваш да го научиш да преодолява трудностите, с които самият ти си се справил. Друг е въпросът, че невинаги ни слушат, но и ние сме били такива. По същия начин се съпротивлявахме и не обичахме да ни дават съвети, така че не им се сърдя, а просто се опитвам да ги предпазя. Бих казала, че изцяло съм се посветила на семейството си. Всичко, което правя, го правя в техен интерес.
- Радвате ли се, че и двамата наследиха вашата професия?
- Да, защото по този начин мога да им помогна, когато имат трудности или искат съвет. Вкъщи никога не говорим за работа. Само когато се натъкнат на сложен казус, се обръщат към мен. В професионален план, ако не им помогне най-близкият човек, няма кой друг да го направи, така че веднага се отзовавам.
- Имате и две внучки - по една от всяко ваше дете.
- Изключително много ги обичам! Виктория е в шести клас, Ива - в първи. Вярно е, че бабите и дядовците повече обичат внуците, отколкото собствените си деца. Не че не си обичаме децата, но внуците се обичат с по-осмислена любов.
Тях ги виждам как растат, повече ги изслушвам, радвам им се, успявам да им отделя повече време, макар че пак е само в събота, неделя и по празниците. Може би защото сега самата аз съм по-спокойна, а като млада бях вглъбена дори през почивните дни и все мислех за работа.
- Намирате време и за цветарство.
- Откакто се помня, обожавам цветята. Някога живеехме в апартамент и имаше толкова саксии пред прозорците, че не се виждаха, а мъжът ми все се сърдеше, че мирише на пръст. Сега е по-добре, вече сме в къща с градина. Обичам живите цветя, защото са като деца. Първо ги виждам малки, след това израстват, радвам им се, не ги късам, само се грижа за тях. Когато се развиват добре, и на мен ми е приятно, изпитвам радост.
Купувам всякакви цветя и ги садя малко хаотично,
разпръсквам ги навсякъде. Скоро извиках една жена, която да ми помогне, и тя размести някои от тях, така че градината да стане още по-хубава.
- Внучките помагат ли ви в градинарството?
- Още са малки, имат други интереси. Както всички съвременни деца, и те са се насочили към информационните технологии. Четат от айпада, което според мен не е правилно. Истинската книга е нещо съвсем друго, дава по-различно усещане. Децата ми подариха електронна книга. Трябва да ви кажа, че всеки път, вместо да натисна бутончето, с което се прелиства страницата, аз се опитвам да я хвана с пръсти, за да я отгърна. Независимо че съдържанието на книгата е същото, преживяването е различно, чувството някак липсва.
- Обичате ли да експериментирате в кухнята? Кой е любимият специалитет, с който гощавате семейството си?
- Публична тайна беше още от първите ми години в ДСК, че понеже все закъснявах за вкъщи, мъжът ми трябваше сам да готви. Така остана и през годините. Но и аз обичам да прекарвам време в кухнята, макар и само в събота и неделя, за да го отменя. Каквото и да кажете, ще ви го сготвя. Нямам някакъв особен специалитет. Винаги питам близките си " Какво искате да ви сготвя?". Каквото пожелаят, това получават и става вкусно.
- Какво си пожелавате за 2015 година?
- На първо място - здраве. Пожелавам си също хората да бъдат по-добри помежду си, защото само така няма да преодоляваме препятствия, които сами си поставяме и животът ни ще стане по-лесен и хубав. Пожелавам си още да има висок морал във взаимоотношенията ми с хората, с които ще общувам, работя и живея.
***
Съветите на банкерката
Не харчете повече, отколкото получавате
Основният ми съвет към хората, които ме питат как да управляват финансите си, е да харчат толкова, колкото могат да си позволят. Когато става дума за домашните финанси, ги разпределяйте така, че да отделите сумите за режийните, храната и децата и чак след това да предвидите и други разходи. Ако се налага да правите по-голяма инвестиция, например да придобиете жилище, наред с останалото, отделяйте и месечната вноска за кредита. Копнеете ли за по-сериозна бизнес инвестиция, добре си направете сметка каква е възвращаемостта й. В случай че разполагате с повече финанси, трябва правилно да ги разпределите, т.е. да диверсифицирате риска. Иначе казано - да не влагате всичките си пари в една и съща инвестиция, а в различни. Човек никога не бива да се главозамайва или да се надскача, трябва разумно да преценява действията си, като предвиди бъдещето си с няколко крачки напред.
***
Виолина Маринова е родена на 6 август 1953 г. в София. Завършила е "Финанси и кредит" в Икономическия институт в Свищов. Има 43-годишен опит в банковото дело, изцяло в ДСК. В момента е председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Банка ДСК, заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, председател на надзорния съвет на Пенсионно-осигурителна компания "ДСК Родина", заместник-председател на Съвета на директорите на "Банксервиз" председател на Управителния съвет на Фондация "Атанас Буров", член на настоятелствата на Държавния музикален театър и на Университета за национално и световно стопанство. Знае френски, руски, английски и арменски език. Два пъти е печелила приза "Банкер на годината", била е "Мениджър на годината". През 2013 г. е отличена с орден "Стара планина", а тази година - със "Златен кръст за заслуги към Унгария". Омъжена е, има две деца и две внучки.

Още новини

Последни новини

Свържете се с нас

010 010

Запазете час

за консултация

Call center Call center

Обратна връзка

Ние ще се свържем с теб

012 012

Намерете клон

Вижте нашата мрежа от офиси и банкомати

chatbot icon