Николай ГОСПОДИНОВ
- Г-жо Маринова, да се помещаваш в сграда-паметник на културата, е наистина престижно, но, от друга страна, означава да поемеш много допълнителни задължения и разходи. Защо всъщност ДСК инвестира в паметници на културата?
- Сградата е истинско архитектурно бижу и да полагаш грижи за нейното запазване и поддържане в отличен вид е не само задължение на стопанин, но и отговорност към облагородяването на градската среда.
Наистина едва ли има чужденец или просто гост на столицата, който идвайки от „Св. Александър Невски" или Националната художествена галерия и минавайки по ул. „Московска", да не се загледа в нейните пищни улични фасади с каменни орли, във внушителния купол, в статуята на покровителя на търговията - Меркурий.
Сградата е обявена за архитектурно-художествен паметник на културата през 1978 г., а осем години по-късно и за съществен елемент от груповия паметник на културата, наречен „Зона на исторически развилия се обществен градски център". Тя е шедьовър на сецесиона в българската архитектура, дело на големите наши архитекти Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков от 1912-1914 г. Впечатляваща е фигурата на бог Меркурий - неин автор е Марин Василев, един от основателите на българската нова скулптура и първият, направил декоративна украса на обществена сграда. Не случайно сградата е увенчана с фигурата на бога на търговията, обмена и комуникациите - Меркурий. Виенският възпитаник арх. Фингов и неговите колеги са проектирали сградата именно за банка - тогавашната Софийска банка. От 1951 г., от създаването на Държавна спестовна каса (ДСК), до ден-днешен именно тази сграда е наш „дом номер едно". На този адрес прохожда и първата електронна медия в България - „Родно радио", преименувано по-късно в „Радио София". От 1930 г. до 1942 г. оттук предава „Родно радио" с директор Сирак Скитник. Възпоменателна плоча е поставена на лично място на фасадата.
Банка ДСК инвестира и в други паметници на културата. Сградата на Финансов център - Русе, на Банка ДСК, намираща се на ул. „Александровска" №4, е също архитектурен шедьовър. Тя е била проектирана още през 1895 г. специално за банката на братята Стефан и Иван Симеонови от много известния навремето арменски строител Никое Бедросян. Той е автор и на редица други стилни сгради в дунавския град, включително на кантората и дома на семейство Канети, в който се е родил и Нобеловият лауреат Елиас Канети. На тази сграда в края на 2010 г. също завършихме много сериозна консервация и реставрация и сега тя е една от най-красивите в първия европейски български град.
- Какви са предизвикателствата пред един инвеститор в паметник на културата?
- Сградата ни на „Московска" №19 е с такава висока архитектурно-художествена стойност, че при нейната консервация и реставрация трябваше да се внимава при работата на екипа по всеки квадратен сантиметър от сградата. Основното предизвикателство е така да се запази паметникът на културата със средствата на консервацията и реставрацията, а в нашия случай - и да се приспособи за съвременните ни нужди, че да не се изменят вътрешните обеми и пространствените параметри, а освен това да не се посяга и на художествените елементи. Веднага трябва да кажем, че проектантските екипи - унгарският „Артфронт", с ръководител арх. Кристоф Гьобьойьош, и българският ЕТ „Интарх" с водещ проектант арх. Здравка Щилиянова, се справиха отлично със сложните задачи. Всички автентични елементи в интериора на Банка ДСК с архитектурно-художествена стойност бяха съхранени, консервирани и реставрирани. Не бе засегната конструкцията на сградата, нито нарушени нейните фасади към „Московска" и „Бенковски". Изобщо проектантите, главният изпълнител - „Прима билд ЕООД", и подизпълнителите запазиха и в новото решение на интериора стиловото единство в оформлението и цялостната стилова характеристика на сградата.
- Какво потърси инвестицията в сградата на ул. „Московска" 19 - авторитетен облик или социална ангажираност? Каква беше концепцията за реализирането на тази инвестиция и какъв бе крайният резултат?
- Нормално е една институция като Банка ДСК, с над 60-годишна история и богати традиции, да има за своя централа престижна сграда. Освен това в тази сграда ние сме още от нашето създаване през 1951 г. като Държавна спестовна каса. Инвестицията ни в консервацията и реставрацията на една от най-красивите сгради не само в София, но и в цяла България, има несъмнено и социално значение. Тя е израз на корпоративната ни социална отговорност, в случая към опазването на паметниците на материалната култура в страната. Нашата концепция бе да настаним на партера в реставрираната сграда новия ни център „Частно банкиране „Московска", а горните етажи да бъдат превърнати в представителни за висшето ръководство на банката. В резултат бившият банков салон на партера бе преустроен за специфичните нужди на частното банкиране, спазвайки предписанията на Националния институт за недвижимо културно наследство (бивш НИПК) и на корпоративната визия на унгарската Банка ОТП - едноличен собственик на Банка ДСК. Така още с влизането в представителното фоайе с рецепция за гости и клиенти погледът на посетителя е грабнат от впечатляващия уют на интериора, от стилните мебели и функционалността на помещенията при спазване на задължителните компоненти на всеки наш център „Частно банкиране": фоайе с място за изчакване, зали за срещи с клиентите и зона с работни места.
Като резултат от преустройството на старата ни сграда като цяло монтирахме допълнително асансьор, който е така интегриран в стенната облицовка, че да не нарушава облика на централното фоайе. Направено е ново слабо- и силнотоково окабеляване, без да се променят таваните и подовете. Мултимедията е скрита в специално проектирани осветителни тела и ниши, а телевизорите в залите и кабинетите са скрити в ламперията. Масите в заседателните зали са изработени с всички атрибути на модерната маса и същевременно в съзвучие с цялостната визия на интериора. Дори ключовете за електрическо осветление са в стил ретро. Изобщо в заключение можем смело да кажем, че нашата стилна сецесионна сграда доби отново оригиналния си блясък, предоставяйки ни в същото време всички съвременни удобства.
***
Виолина Маринова завършва специалност „финанси и кредит" във ВфСИ „Д. Ценов", Свищов, през 1977 г. Специализира „Комплексно банково обслужване на населението от ДСК" (1986 г.) в УНСС, София, и „Мениджмънт, маркетинг, Бизнес комуникации; финанси и счетоводство" в Института по мениджмънт и маркетинг, София. Г-жа Маринова има повече от 40 години опит в банковото дело, изцяло в Банка ДСК. Започва работа през 1971 г. като счетоводител в клон ДСК-2, а по-късно става главен директор на клон ДСК 2 (1985 - 96 г.), и заместник-председател на Управителния съвет на Банка ДСК и изпълнителен директор (1996 - 2001 г.). От септември 2001 г. до 2004 г. е член на Управителния съвети изпълнителен директор на Банка ДСК, а от май 2004 г. е началник на управление „Вътрешен контрол и одит" на банката. С решение на Надзорния съвет на Банка ДСК от 29 ноември 2004 г. Виолина Маринова е избрана за главен изпълнителен директор на Банка ДСК.
***
Сградата на ул. „Московска" 19 е номинирана в категория „Корпоративни и административни сгради" в тазгодишното издание на конкурса „Сграда на годината"
