Виолина Маринова, гл. изп. директор на Банка ДСК: Започнах в ДСК като на шега
Найден НЕДЯЛКОВ
В работата влагам цялата си душа и енергия
► Госпожо Маринова, коя е любимата ви лятна напитка?
- Водата. На ден пия поне по 2 литра.
► А от алкохолните?
- По принцип не обичам твърдия алкохол, но по коктейли не можеш да се движиш целомъдрено с празни ръце. Тогава предпочитам бяло вино. Много рядко през зимата пия и червено, но само когато има специален повод.
► Цигарите ли са единственият ви порок?
- Може да се каже. Доста се колебая дали да не се откажа и от него, но ще стана прекалено идеална. Всеки си има недостатъци, но трябва ли да се лишаваме от всичко, което ни доставя удоволствие?
► Определяте се като...
- Като позитивен човек. Фактът, че съм над 37 години в банковата система и се старая непрекъснато да съм в крак с тенденциите, говори много за това що за човек съм. Трябва непрекъснато да си отворен към новите идеи и да преодоляваш трудностите, без да се предаваш на отчаянието. Ако не си позитивно настроен, не можеш да се справяш с лекота с проблемите. Но не спестявам негативните неща на никого - както в личен, така и в служебен план.
► Как успяхте да бъдете вярна толкова много години на една банка?
- Нямам точен отговор на този въпрос. Когато започнеш от най-ниското стъпало в една организация и постепенно минеш през всички етажи, придобиваш много ценни умения. Най-вече да се справяш с различен тип предизвикателства. Новостите винаги са ме привличали. Винаги съм се стараела да внедрявам иновативните идеи и решения.
► А как започнахте работа в банковата сфера?
- Кандидатствах химия,
защото обичах този предмет, но не ме приеха. И тогава една приятелка на семейството ме покани да започна в ДСК, защото нямах право да кандидатствам отново, докато не направя 8 месеца трудов стаж. Така започнах в ДСК като на шега. Свикнах, хареса ми и така обикнах тази работа.
► Вярно ли е, че много време сте отказвали повишение?
- Да. Когато още работех в клон и искаха да ме преместят в Централното управление. Не можех да се разделя с колектива. Като административен ръководител в клона хората ме обичаха и уважаваха много, а аз тях два пъти повече. През почивните дни ходехме заедно на екскурзии, веселяхме се много. Знаех всеки какви проблеми има и се опитвах да му помогна с каквото мога. Бяхме много добър колектив и до ден днешен поддържаме тези отношения.
► Какво ви караше да отказвате?
- Признавам си, тогава мислех хората, които работят в централата, за големи сухари. Мислех си, че ще ми е много скучно там, но след няколкото отказа се сетих, че може да стане подозрително. Защото не е нормално да отказваш повишение няколко пъти. Накрая се реших и приех. Една година ми трябваше, докато свикна с новата работна среда. Всяка Нова година всички се събирахме на банкет в стария клон.
Първата година след преместването ми в централата се събрахме само 8 души, и то със съпрузите и съпругите. Тогава си помислих какъв е този колектив, къде попаднах? Както споменах вече, аз съм открит човек и започнах да ги критикувам много. Явно усилията ми дадоха резултат, защото на следващата година дойдоха много хора, а сега се събираме абсолютно всички. На тези неформални срещи колегите имат възможност да общуват и да се веселят.
► Кои бяха най-трудните моменти в кариерата ви?
- От 1996 г., когато дойдох в централата, до 2001
г. управителният съвет се смени 4 пъти. Не казвам, че не работехме добре, но дългосрочна стратегия не се гради с непрекъсната смяна на ръководното тяло.
Едва когато ОТП закупи банката и се заеха с управлението на проектите, осъзнах, че държавата невинаги е добър собственик. Собственикът би трябвало ясно да определи целите и какво очаква да постигне организацията. След постигане на резултата може да се очаква признание от собственика за положените усилия. Труден беше и периодът, когато ДСК трябваше да се преструктурира и да отговори на всички нормативни изисквания, защото до 1998 г. ДСК работеше по специален закон. Дори когато идваха външни одитори, ни питаха -вие банка ли сте, или не сте банка?
► Мотото ви в живота е...
- Имам много сентенции, но една от любимите ми е - който умее да се весели, умее и да работи. Винаги съм казвала на моите служители, че трябва да са здраво стъпили на земята и да се развиват, докато се изкачват по стъпалата. Те обаче трябва да си останат с ясна преценка и да не се главозамайват от успеха. И не на последно място, да не се срамуват от това да вършат и работа, която не отговаря на техния ранг. Няма да им падне камък от короната, ако го направят. Ако човек мисли позитивно и е отворен към хората, нещата вървят много по-лесно и по-приятно.
► Ще напишете ли книга?
- Като се пенсионирам, ще го направя.
► Имате ли нестандартни хобита?
- Хоби нямам, но много обичам да пътувам.
Какво ви остана да видите?
- Не съм била още в Австралия, Южна Америка и Антарктида. Но може би ще отида и там. Много обичам да гледам и такива филми, които показват разни кътчета от земята, въпреки че е съвсем различно да го изживееш. Усещането е невероятно. Наскоро пътувахме с дъщеря ми до Мексико - изживяването беше неописуемо.
► Коя е случката от пътешествие, която няма да забравите?
- През 1999 г. ходихме на една конференция в Сенегал заедно с тогавашния председател на ДСК и един преводач. И когато отидохме в хотела, там се опитаха да ни настанят в една стая, защото фамилиите ни бяха еднакви и ни помислиха за семейство. И тримата избухнахме в неистов смях. Недоразумението бе преодоляно с малко обяснение.
► Влагате ли емоции в работата си?
- Да. Иначе си като мъртвец. Аз влагам цялата душа и енергия в работата. Може би даже понякога повече от необходимото.
► Ако трябва да посъветвате някого, който иска да мине по вашия път, какво бихте му казали?
- Да бъде постоянен, да има търпение и да бъде много трудолюбив.
