Виолина Маринова, председател на АББ и изпълнителен директор на Банка ДСК: Ако икономиката функционира добре, лихвите ще падат още
Не очаквам силно оживление в жилищното кредитиране, защото спекулативните сделки са преустановени и се теглят заеми само за собствени нужди
Виолина Маринова е председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Завършила е специалност финанси и кредит във ВФСИ "Д. Ценов", Свищов, през 1977 г. Специализирала е комплексно банково обслужване на населението от ДСК (1986 г.) в УНСС, София, и мениджмънт, маркетинг, бизнес комуникации; финанси и счетоводство в Института по мениджмънт и маркетинг, София.
- Г-жо Маринова, какво е състоянието на банковия сектор и какви са очакванията ви за развитието на бранша през 2011 г.? Как оценявате 2010 г. за българските банки и отмина ли най-тежкият период?
- Банковата система в България завърши изминалата година успешно в условията на недобра икономическа среда. Секторът е стабилен, с висока капиталова адекватност и висока ликвидност. Системата не е прекъсвала дейността си по финансиране, въпреки че размерите на предоставеното финансиране бяха много по-ограничени. Като цяло след внимателно преценяване на всички рискове в зависимост от сегментите, в които оперираме, са отпускани средства. За 2011 г. очакваме да се подобри икономическата среда, както сочат предвижданията за макроикономическите показатели. Очакваме създаване на нови работни места, така че хората да могат да получават добри доходи. По този начин те ще имат възможност да теглят кредити и да обслужват задълженията си. Очакванията ни са свързани и с повишаване на потреблението, което да доведе до икономическо раздвижване в страната.
Всяка една от банките планира различен ръст в кредитирането на малки и средни предприятия и на физически лица, както и в жилищното кредитиране. Ипотечните заеми, както знаем, в годините на подем бяха един от основните продукти, които предлагахме, и търсенето беше завишено. В момента има оживление в тази посока, но не е високо. Честно казано, не очаквам и да бъде по-високо, защото спекулативните сделки с недвижими имоти са преустановени и в момента се теглят заеми само за собствени нужди – за жилище на кредитополучателя или на негови близки. Разбира се, когато се тегли кредит, трябва да се доказва доходът и той да бъде достатъчен да бъдат покривани ежемесечните разходи и задължението да бъде обслужвано. В момента банките преценяват всеки един риск много внимателно, независимо че има обезпечение по заема, защото не бихме желали да се превръщаме в ипотекарни къщи.
- Група депутати от ГЕРБ предлага да се въведат по-ниски такси за предсрочно погасяване на ипотечни кредити. Какво е вашето мнение? Налага ли се още затягане на банковата регулация у нас?
- Не смятам, че трябва да се въведат фиксирани такси за предсрочно погасяване на ипотечни заеми. Първо, защото този тип заем е доста дългосрочен и когато банките определят своите финансови рискове и предлагат даден продукт, те го формират на база на срочността, обезпечението и други фактори. Банките имат ангажименти както към депозантите, така и към кредитополучателите.
В момента банковата система е стабилна и не смятам, че някой трябва да предприема действия за дестабилизацията й. Ако се предприемат подобни решения, трябва да се гледа глобално и задълбочено нормативната база, защото евентуалната промяна на таксите е въпрос на обмисляне на цялостен процес и затова трябва да се анализира задълбочено.
При потребителските заеми положението беше различно, защото те са с по-кратка срочност. Има случаи, при които няма дори и обезпечения, а залогът е например бъдещо вземане. Освен това не бива да се забравя, че има закон за потребителския кредит, който е основан на директива на Европейския съюз, която важи за всички страни членки. За момента директива за ипотечното кредитиране не съществува. Може би в бъдеще ще се създаде, но банките ще трябва да преразгледат политиката си за тези продукти и трябва да се променят доста параметри.
- Данните на БНБ показват, че печалбата на банките се свива, а броят на институциите със загуби пък се увеличава. Какви уроци научиха трезорите от кризата и каква е прогнозата ви печалбата през 2011 г.?
- Банките винаги са били предпазливи и са се опитвали да преценяват риска. В условията на подем рискът не беше много добре преценен. Печалбите на финансовите институции намаляха, защото качеството на кредитните портфейли се влоши, тъй като те генерират провизии срещу експозиции, класифицирани като рискови. Тоест срещу всички рискове, които съществуват, банките генерират провизии и на тази база е и намаляването на финансовите резултати.
Относно уроците за финансовите институции, те се виждат в момента, а именно, че финансирането е много по-предпазливо и внимателно. Преценяват се абсолютно всички отделни елементи при искането на даден заем, защото не може да се разчита, че даден проект, макар и добре обоснован за момента, ще се реализира успешно. Както видяхме на практика, това не се случва винаги и сега има доста завършени проекти, например строителни обекти, но реализация за тях няма, защото хората вече не правят сделки безразборно.
- От средата на миналата година лихвените нива по новоотпуснати кредити започнаха плавно да се понижават. Смятате ли, че тази тенденция ще се запази и през тази година?
- Лихвените проценти по новоотпуснати заеми започнаха плавно да намаляват, защото лихвите по депозити се понижиха. Високата ликвидност на банковата система позволява на финансовите институции да не плащат толкова висока цена върху привлечения ресурс, т.е. депозитните продукти, и съответно да намалят лихвите по заемите.
Дали ще се запази тази тенденция, отговорът се крие във възстановяването на икономическата среда. Ако икономиката функционира добре, намалее безработицата и фирмите работят добре и реализират дейността си успешно, тогава лихвените нива ще намалеят.
- Лошите вземания продължават да се увеличават, макар и с по-бавен темп. Какви са очакванията ви и има ли шансове да станем свидетели на обръщане на тренда?
- Необслужваните вземания се увеличават през последните няколко месеца с много по-нисък темп, но ако хората са в състояние да погасяват своите задължения, трендът неминуемо ще се обърне. В момента банките дават възможност на клиентите за преструктуриране на задълженията, за да могат да ги обслужват. Въпросът е, че тази практика не може да се осъществява до безконечност. Фактът, че ние, банките, сме добре капитализирани, ни дава възможност да имаме буфери и да издържаме на влошаване на качеството на портфейла, но това не може да е постоянно. Трябва да има оживление в икономиката и очаквам да е така. Информацията и сигналите, които получаваме от Западна Европа за подобряване на икономическата среда, неминуемо ще рефлектират в България, защото не сме самотен остров и сме член на ЕС. Съответно след подобно оживление няма да се стигне до драстично увеличаване на лошите кредити.
- Какъв е реалният процент на необслужваните заеми в момента?
- Последните данни на Българската народна банка към края на ноември показват, че просрочените вземания над 90 дни са около 11 на сто. За периода до края на декември със сигурност ще се отчете леко влошаване.
- Вижда се плахо раздвижване при ипотечните и потребителските заеми. Кога може да очакваме фирменото кредитиране да се събуди?
- Банките не са спрели да отпускат средства на фирмите, които имат добри проекти. Може би самите фирми са предпазливи и внимателни и преценяват, преди да започнат някаква инвестиция, трябва да са сигурни в изпълнението й. Като цяло финансирането, което се търси, е за по-краткосрочен период, тип оборотни средства. Има и инвестиционни проекти, но определено са малко.
- Какви са очакванията на банката за икономическото развитие на страната догодина? Реалистични ли са заложените цели в бюджет 2011?
- Очаквам да има подем на икономиката на страната, но дали точно прогнозираният от правителството ръст от 3,6% ще се достигне, не съм сигурна. Мнението ми е, че растежът ще е в рамките на 2-2,4 на сто и това ще бъде изключително добър резултат.
- Преди няколко месеца стана ясно, че работна група към министъра по еврофондовете Томислав Дончев обсъжда идеята търговските банки да приемат проекти по ОП „Конкурентоспособност“ и Програмата за развитие на селските райони. Докъде стигна развитието на тази идея?
- Все още се дискутира точно как да се извършва процесът като технология, за да бъде той по-бърз, прозрачен и потенциалните бенефициенти да не се демотивират. Работи се в посока на дефиниране на някои параметри, които ще дадат възможност по-бързо и лесно всички финансови институции да консултират изготвянето на проекти и да се ускори взимането на решения за тяхното одобрение и контрол. Като цяло няма да има драстична промяна в хода на изработване, одобрение, изпълнение и контрол на проектите, тъй като той е доста сложен и е свързан с редица процедури, които са регламентирани от Европейската комисия.
