новини
Новини и уведомления
News image

Виолина Маринова, председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Банка ДСК, пред Агенция “Фокус”. : Важно е преодоляването на проблема с лошите вземания и стимулиране на търсенето на кредити

Фокус: Какви резултати имаше от срещата между министъра на финансите и Асоциация на банките в България? Ще бъдат ли намалени лихвите по кредитите с 3%?
Виолина Маринова: Не бих могла да цитирам конкретни цифри като резултат от срещата. Целта беше по-скоро да се изработят механизми, по които банковата общност да съдейства на правителството в неговата стратегия по преодоляване на кризата. Общата ни цел е подобряване на бизнес климата, постигане на такава икономическа среда, в която стопанските субекти да са в състояние да поддържат и развиват дейността си. Евентуалното намаляване на лихвите по кредитите не е панацея. Икономическото оживление не е в пряка зависимост само и единствено от нивото на лихвите по кредитите; тук трябва наред с фактори като наличие на производствени мощности, качество на произведени продукти и услуги, технологично ниво, да се вземе предвид и, например, експортният потенциал на българските фирми. В условията на глобална икономика е неминуем анализът на тези фактори, за да се изработят адекватни механизми за функциониране на българската икономика не само в условията на криза, но и след нейното преодоляване. Това са сложни и многоизмерни процеси, в които банките, разбира се, имат своята съществена роля в подкрепа на бизнеса. Това, което ми се струва съществено като една от първите стъпки в тази насока, е преодоляване на проблема с лошите вземания, и след това стимулиране на търсенето на кредити.
Фокус: Как ще се разреши проблемът с необслужваните кредити?
Виолина Маринова: Това е едно от най-големите предизвикателства пред банковия сектор. В момента процентът на необслужваните кредити за бизнеса е малко под 8%, като до края на годината не се очаква увеличение.
Според последните данни на Световната банка и Международния валутен фонд, огласени наскоро от Кристалина Георгиева, вицепрезидент на Световната банка, България стои много добре по отношение на показателя „Лоши кредити” сред по-новите страни-членки на ЕС (сред които Чехия, Полша и др.), и е с едно от най-ниските нива за ЕС въобще.
Възстановяването на темповете на кредитиране трябва да е внимателно обмислен процес, за да се поддържа разумна пропорция и недопускане на увеличаването на необслужваните кредити. Едно от основните полета на активност от страна на банките е необходимо да бъде събираемостта на потребителските кредити, които по традиция са в левове като предпочитана валута.
Взаимоотношенията между банката и клиента са дългосрочни, те са партньорство, което трябва да се поддържа и от двете страни. Устойчивите взаимоотношения се изразяват в това, фирмата или човекът, които имат временни затруднения при обслужване на задълженията си, веднага трябва да се обърнат към обслужващата банка, за да получат адекватна консултация. Решенията, които могат да бъдат предложени, са разсрочване, въвеждане на гратисен период, или преструктуриране, което е свързано вече с по-високи разходи от страна на кредтитополучателя. Оптимизирането на производствените разходи и намирането на нови пазарни ниши за фирмите, както и внимателното структуриране на семейните бюджети са факторите, които подпомагат преодоляването на временните финансови затруднения.
Фокус: Смятате ли, че ще се съживи кредитирането на бизнеса?
Виолина Маринова: Политиката на банките в България е да кредитират българския бизнес, както оборотно, така и инвестиционно кредитиране, са наши приоритети. В днешни условия основно се искат оборотни кредити ,поради предпазливостта на бизнеса и оценката на риска от банките. Очакванията за възстановяване на икономиката на страната са общи – всички участници в процеса, както банките, така и фирмите, са заинтересовани от перспективата на икономическо оживление. Вярвам, че в условията на подобрен профил на българските фирми ще се увеличи и търсенето на кредити. С риск да се повторя, ще кажа, че нивото на ликвидност в банковата система в България е добро, а това, което е в дефицит, са защитими проекти, които банките да финансират, наличието на фирми, които имат добри и постоянни парични потоци.
Индикациите за ръст в кредитирането все още са в областта на жилищните кредити. На годишна база увеличението в отпуснатите кредити за жилища е 1 млрд. лева. Оптимистичните предвижданията за ръст на сектора са 6-8%. Има известни признаци за съживяване на кредитирането – стъпката му на нарастване, но не е реалистично да се очаква възстановяването на темповете му от преди кризата. Позитивен сигнал е, е за пръв път от началото на годината при никоя от валутите на ипотечните кредити не се наблюдава отрицателен темп на нарастване, и този сигнал от края септември може да се окаже повратната точка за тенденциите занапред.
Фокус: Да се върнем отново на актуалния въпрос: По-ниските лихви по кредитите ли са в основата на този процес?
Виолина Маринова: Разбираем е интересът към процесите, свързани с формиране на лихвените нива както при депозитите, така и при кредитите.
Тъй като напоследък много се говори за нивото на лихвите по кредитите в България, ми се струва, че тази тема винаги се засяга малко откъснато от основните пазарни и икономически фактори, които определят пазарните параметри, бих искала да поясня някои основни принципи. Както всяка една цена на стока или услуга в условията на свободен пазар (какъвто е и банковият пазар в България), така и лихвите по депозити или кредити се определят от себестойността на съответната стока или услуга и факторите, които влияят на тази себестойност. При лихвите това са цената на ресурса, кредитният риск, цената на капитала, административни и оперативни разходи. Освен себестойността върху цената на една стока или услуга голямо влияние оказват и конкурентната среда на пазара и търсенето, а в банковия сектор в България конкуренцията е доста остра, което се видя и през последните няколко години. Така, че мога съвсем отговорно да ви уверя, че лихвите по кредитите в България (както и по депозитите) следват абсолютно закономерно икономическите условия и параметри и нивата им са изцяло продиктувани от пазарните условия. В този аспект, банките нямат интерес да поддържат непазарно високи лихви. Статистически погледнато, не мога да твърдя, че в момента има ясно изразена тенденция в посока на намаляване на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити. Както казах, определянето на нивото на лихвата е сложен процес комбиниращ множество фактори. Но мога да ви уверя, че лихвите по кредитите в банковата система в България ще си останат пазарни и пазарно определени, както винаги са били. То зависи основно от платежоспособността на кредитополучателя (настояща и очаквана бъдеща) и предоставеното обезпечение, върху които влияние оказват освен субективните фактори, които се формират от профила на конкретния кредитополучател, така и външната икономическа среда (настояща и очаквана). Клиентите на банкови услуги в България показват вече достатъчна финансова грамотност и разбират добре тези процеси. Наблюденията ни показват, че клиентите по-скоро реагират с недоверие към банка, която не показва адекватна на икономическите и пазарни условия политика.
Фокус: В каква област е основната конкуренция на банките в България сега?
Виолина Маринова: Банките запазиха активността си в областта на кредитирането. Това, на което сме свидетели през последните 1-2 месеца, са корекциите в посока намаляване на предоставяна доходност. Редица банки със силни позиции на банкови пазар адаптираха лихвената си политика към условията на средата. Банките продължават промоционалните си кампании, като коригираните лихви и срокове варират. Депозитите в различни валути и с различна срочност запазват позициите си като източник на доходи в условия на финансова криза.
Разнообразяването на каналите и начините за предлагане на банкови продукти и услуги е водещото в банковата конкуренция. В контекста на европейските директиви за увеличаване на финансовата култура и информираност на потребителите на финансови услуги, и за улесняването на достъпа до тях, банките в България съсредоточават усилия в тази област. Разширяването на високотехнологичните платформи за достъп до банковите услуги и продукти като интернет банкиране, използването на електронния подпис за верифициране на банкови операции, непрекъснатото увеличаване на степента на сигурност на он-лайн трансакциите – това са областите, в които банките правят все повече инвестиции и влагат човешки и технологичен ресурс, като тези инвестиции са по посока създаване на устойчивост на взаимоотношенията с клиентите.


 

Още новини

Последни новини

Свържете се с нас

010 010

Запазете час

за консултация

Call center Call center

Обратна връзка

Ние ще се свържем с теб

012 012

Намерете клон

Вижте нашата мрежа от офиси и банкомати

chatbot icon