Главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина МАРИНОВА: Пикът на лошите кредити премина
Цвета Динкова
- Г-жо Маринова, за 2010 г. ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) е 0,3% -почти на точката на замръзването. Какво се случва в кредитирането - и то ли е „замръзнало"?
- И там ръстът е минимален. Кредитирането обаче не е спряло. Защо има минимален ръст? Защото има възвращаемост по кредитите. За да реализираме растеж, трябва да сме отпуснали кредити над месечните погашения. Тогава може да се говори за осезаемо движение. Но иначе има ръст в кредитирането при всички продукти - и в гражданския, и във фирмения портфейл, но не е толкова голям и това е нормално. Това, което в последно време се очертава като политика на почти всички банки, е анонсирането на промоционални условия по различни кредитни продукти, но хората се колебаят да теглят кредити.
- По-скоро проблемът е от страна на търсенето?
- Предлагането е налице, но търсенето е намаляло чувствително.
- Друга банка направи прогноза, че петте най-големи кредитни институции биха могли да издържат и на 25% лоши заеми. Вашето мнение?
- Не се наемам да кажа точния процент, но съм абсолютно сигурна, че големите банки ще издържат и на
по-висок процент на лошите кредити, защото имат капитал ови буфери. Аз все пак се надявам да не се стигне до твърде високи проценти и да има задържане на нивото, защото полагаме доста усилия, за да се договорим с нашите клиенти за преструктуриране на техните задължения, когато те са изпаднали в затруднение. Стараем се да им съдействаме да издържат определено време, за да се преодолеят кризисните моменти.
Като всеки човек, който иска да види едно по-добро бъдеще, координираме усилията си в тази посока.
- Тази година ли ще е пикът на лошите кредити?
- Аз мисля, че той беше през миналата година.
Очаквам през тази да има влошаване, но не и да сме свидетели на толкова висок ръст, колкото през 2010 г.
- А кога тенденцията ще се обърне?
- Това ще се случи, ако икономиката заработи добре. Трябва средата да се подобри. Отново стигаме до въпроса: „Кое е първо - ролята на банките или добрата икономическа среда?" В интерес на истината ние сме огледалото на икономиката. Ако тя се развива позитивно, хората и фирмите ще имат възможност да теглят кредити и ще са уверени, че ще могат да ги обслужват. Сега тези, които имат добри проекти, не рискуват излишно. Предприемачите правят инвестиции, но внимателно.
Виждаме, че има оживление в износа. Но би трябвало да има съживяване и на потреблението. Това ще даде възможност на икономиката да се развива и банковата дейност ще стане по-интензивна. Защото аз не бих казала, че банковата система няма затруднения. Напротив, имаме много трудности в този период, но не се оплакваме. Не сме обременили бюджета с нито една стотинка. Данъкоплатецът в България не е дал и един лев за укрепване на банките. Ние сами полагаме усилия да имаме силна банкова система с висока капиталова адекватност и ликвидност. Поддържането на тези показатели не е толкова лесно.
- Има ли място за оптимизъм по отношение на потреблението? Какви са вашите впечатления?
- По-добре да говорим за умерен оптимизъм. Развитието на потреблението зависи от много фактори. Едно е желанието, друго е реалността.
-Твърди се, че потреблението е потиснато заради ирационален страх.
- Има оттегляне от кредитирането. Хората се въздържат поради неизвестността. Не е ясно какво ще се случи в обозримо бъдеще и как България ще се развива икономически в краткосрочен план. Важен е въпросът кои отрасли ще развиваме. Ако се върнем малко назад, ще видим, че българите се ориентират към онези сектори, които носят бързи печалби - строителство, хотелиерство, туризъм... Нещата обаче не са толкова прости и не би трябвало всички
инвестиции да се концентрират в един и същи отрасъл. Сега е актуално инвестирането във фотоволтаици, но според мен трябва капиталите да се разпределят във всички отрасли, за да се развиваме устойчиво.
Освен това трябва да имаме ясна ориентация и приоритети. Аз лично смятам, че България е една хубава страна с всички природни дадености и богато културно-историческо наследство, Защо да не акцентираме върху това? Да развиваме земеделие, туризъм. Но не само да строим хотели, а да се погрижим и за инфраструктурата около тях.
Погледнете какво се случва в селското стопанство. В моето детство България беше основен износител на плодове и зеленчуци, а сега ги внасяме. Трябва не само да говорим, но и да работим за постигането на целите, които сме си поставили.
- Говорите за по-модерна структура на икономиката, такава като в Западна Европа.
- Да, нали сме част от Европейския съюз.
- Кризата може ли да промени структурата на нашата икономика?
- Вижте, аз по принцип съм против да говорим само за кризата. Кризата няма само негативни страни, тя стимулира хората да бъдат и по-изобретателни. По-добре да се мобилизираме и да работим. Да, налагат се реформи и ще има трудности. Ще има много проблеми и може би несгоди. За да искаш да ти се случи нещо в бъдещето, трябва сега да го заложиш.
- Потребителите най-много се интересуват накъде ще вървят лихвите.
- Зависи от много фактори - от международната, но и от вътрешната среда. Например, от законодателството и дали то постоянно ще се променя, без да се отчитат важни пазарни механизми.
В момента намерението на банките е постепенно да се намаляват лихвените нива. Ако обаче условията ни принуждават, лихвите може и да не се променят.
- Темата за таван на банковите лихви периодично се повдига в обществото. Вие как ще отговорите?
- Лаконично: ние в каква икономика живеем? Пазарна или планова? Това предложение ни връща в социализма. В момента пазарът определя цената.
- Носи се упорит слух, че през 2009 г. е имало големи банки, които са били на ръба на фалит. Вярно ли е?
- Не, през 2009 г. не е имало такива банки.
-А през 2010 г.? -Не.
- Как се класираме в ЕС по цена на кредитите? Масовото впечатление е, че у нас те са твърде скъпи.
- Имаме данни, основани на статистика на Европейската централна банка, за годишния процент на разходите (ГПР) по потребителски заеми в ЕС последно към септември 2010 г. Именно ГПР е реалният измерител за цените на кредитите, а не лихвите. Тази статистика разбива много митове. Не е вярно, че България и Румъния са държавите с най-скъпите кредити. V нас ГПР е 13,95%. В Чехия е 15,94%, в Латвия - 19,33%. Европейски рекордьор е Естония с ГПР по потребителските кредити от 23,35% - почти 10 процентни пункта над цената на заемите в България.
***
През 2011 г. Банка ДСК празнува 60-годишен юбилей. Тя е създадена с постановление на Министерски съвет на 2 март 1951 г. под името Държавна спестовна каса и получава изключителни права за приемането на влогове от населението. През 1999г. ДСК е преобразувана в държавно акционерно дружество и приема сегашното си име. Приватизирана е през2003г., когато е купена от унгарската банка ОТП. Главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова е и председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Има над 30-годишен опит в банковото дело. Кариерата й започва през 1971 г. като счетоводител в клон на ДСК.
