Стабилността на банковата система
Виолина Маринова, изпълнителен директор на Банка ДСК АД и председател на Асоциацията на банките в България
Водещ: Г-жо Маринова, какво е състоянието на банковия сектор у нас?
Виолина Маринова: Банковият сектор у нас е стабилен. Бих казала, че в момента ситуацията, като гледаме отчетите на българската банкова система и се публикува в сайта на БНБ, бих казала, че и капиталовата адекватност на банковата система е много по-висока от изискуемата в България. Т.е. в България нормата или регулацията е 12%, банковата система има 16,5. Това означава, че банките са добре капитализирани и са стабилни. Само отварям една скоба и казвам, че капиталовата адекватност в Европа е в 8%. Т.е. при нас е значително завишена и независимо от това ние имаме по-високо от изискваната от БНБ. Освен това, бих казала, в момента пазарът горе-долу се поуспокои и ликвидността на банките е добра, което също е един добър фактор, даже в препоръчаното от БНБ като коефициент за ликвидност 15% банките я спазват много стриктно и внимателно, независимо че е препоръчителна, а не е задължителна. От друга страна, бих казала, тук... може би един от проблемите е качеството на портфейла. Това е вторият ти въпрос, в смисъл такъв, че ситуацията и икономическата среда в България е такава, че увеличават се безработицата, не се осигуряват част от работници, това се забелязва, т.е. икономиката започва да посивява и това значително влошава качеството на гражданските портфейли, имам предвид тези, които са теглили ипотечни, жилищни и потребителски кредити, и кредитни карти, разбира се, и това влошава качеството. Защо? Защото ние не можем да установим те действително ли не работят тези служители, тези наши клиенти, или им се плаща нерегламентирано. Това е много трудно. Това означава допълнително усилие от страна на банката, контакти и т.н. Качеството на портфейла се влошава и това означава, че ние генерираме провизии, съгласно наредбата на БНБ, при всяко закъснение – над 30, над 60, 90 и над 180 дни. Предприемаме съответни процедури, но всичкото е свързано с допълнителни разходи на банковата система. Защо го казвам? Защото тази година към месец май се забелязва, че лошите кредити, над 90 дни, вече са 4,6%, а тези кредити, които са извънредовни, т.е. от 30 дни до 180 дни, вече представляват 10,2%. Зад тази цифра се крие значителен обем от провизии, които банките са начислили.
Водещ: Според данни на БНБ за май месец, лихвите по жилищните заеми в евро са средно 8,11%, а по данни на Европейската централна банка (ЕЦБ) в еврозоната средният процент е наполовина – 4,64. Подобно е и съотношението на потребителските кредити. Може ли да се очаква спиране на повишението на лихвения процент, защото ние казахме защо е по-висок?
Виолина Маринова: Значи, аз искам да кажа, че по моето лично мнение е, че лихвените проценти /.../ винаги съм го казвала, са достигнали своя праг и няма да има повече увеличение. Защо? Аз ще се аргументирам с това, че банките имат добра ликвидност и освен това, ако се гледат анализите от страна на БНБ, се вижда, че нетният прираст по депозитите през месец юни е отрицателен, което означава, че няма нови, свежи пари на пазара, а излишно се плащат токова високи лихви, които от своя страна завишават лихвените проценти по кредитите. Т.е. аз смятат, че банките ще трябва да бъдат разумни и ние, всичките, не трябва да вдигаме повече тези лихвени нива по депозита, което да предполага увеличаване на лихвените проценти по потребителски, жилищни и ипотечни кредити. При нас лихвените нива са високи, защото този ресурс, който си набавяме, както разбирате, от местния пазар и ние се конкурираме помежду си, за да привлечем този ресурс, от една страна. От друга страна, не бива да се забравя, че ние след икономическата ситуация, в която ние се намираме, ние завишихме значително своите изисквания към клиентите относно остатъчен доход, след като приспаднем месечната вноска по кредита, който те желаят да получат, разбира се, проверено, че този доход е осигурен, че няма други задължения, че не е в Централния кредитен регистър като лош кредит и т.н. и завишихме лихвените проценти в смисъл такъв да се застраховаме, тъй като ние не сме сигурни колко е безработицата в България, колко тя ще продължи да се увеличава. Т.е. ние сега ще пуснем нови кредити, но компонентът на риска е висок. Ако щете, и компонентът на риск, суверенният риск е висок на държавата е висок. Как можем ние да нямаме включено в цената на ресурса, който кредитираме, компонента „риск”, нали? Това е ситуацията. Аз искам да кажа нещо, което е важно и се вижда и в анализите на страните от еврозоната. Те също не кредитират особено. Ако видите, техните нетни ръстове също са много ниски, много ниски. Те също се притесняват да кредитират. От една страна, банките, а друга страна, и самите клиенти трябва да ви кажа, че не теглят вече така кредити, както теглеха преди, защото си дават сметка, че рискът е висок и за самите тях. Особено в ипотечните и жилищните кредити, когато те, особено когато ипотекират собственото си жилище. Означава, че при една неплатежоспособност от тяхна страна ще се тръгне към едни по-тежки процедури. Не биха искали това нещо да се случи и затова исканията за кредити значително са намалели.
Водещ: Това, обаче, е с дата напред във времето и сега. Но тези кредити, които са изтеглени преди една година и голяма част от гражданите се затрудняват с изплащането, какви политики търсят банките, за да могат да облекчат гражданите и да могат да си ги изплащат, пък и да намалее лошото кредитиране?
Виолина Маринова: Значи, всяка една банка, и ние в частност, сме си направили програми, с които консултираме нашите клиенти. Разбира се, всеки случай е индивидуален, аз не мога да дам една рецепта за всеки един от клиентите, но разсрочваме задълженията, по някой път променяме погасителните им планове, в зависимост от бизнеса на клиента, какви парични потоци очаква в различните периоди, как е структуриран неговият бизнес, предоговаряме някои от кредитите, така че да им дадем възможност спрямо техния бизнес и тяхната възможност да обслужват, така също и за нашите физически лица. По същия начин ние дискутираме, консултираме ги и предприемаме разсрочване, предоговаряне, за да им дадем възможност този период да нямат тези затруднения, по-лесно да ги преодоляват.
Водещ: Не се сбъднаха тези черни прогнози на различни експерти, че в един момент, най-вече за тази година се говореше, че банките могат да се превърнат в Агенция за недвижими имоти, т.е. тези хора, които не могат да си плащат ипотечните заеми, да останат в ръцете на банките имотите, но засега.
Виолина Маринова: Аз искам да кажа следното: нито една банка не желае да се стига до продажба на недвижим имот. Това е една дълга, тежка процедура, съдебна процедура и реализацията не е толкова лесна. Значи, ние предпочитаме да преструктурираме, предоговорим и да не стигаме до този краен етап, за който говоря. Разбира се, то е взаимно, клиентът също трябва да го иска. Защо? Защото ние, както казах и преди малко, по наредбата на БНБ ние след тридесетия ден започваме да начисляваме провизии. Ние започваме да го търсим още след първия ден закъснение клиента – било то по телефона, било то с писмо, алармираме, че има проблем. Той самият би следвало да ни потърси, но ние го правим, ние го търсим, опитваме се да търсим контакт, да намерим най-правилната форма за, как да кажа, за да се обслужва това задължение, защото и за него ще бъде зле във времето, и за нас също е много по-трудно. Но не винаги се получава. Т.е. когато клиентът не откликне на тези наши искания за контакти, за консултации, които ние с удоволствие ще им предоставим, тогава се стига до закъснение над 180 дни, т.е. провизията е 100% и тогава единственият вариант е да пристъпиш към реализация на обезпечението, независимо че е по-трудно, че е непривлекателно и не бихме го желали. Т.е. моят съвет е всеки един от клиентите, който има задължение, да се обърне към банката си и да намерят най-вярното, да го кажем, за него, индивидуално решение, така че да не стига до реализация на недвижимия имот, защото банките не са ипотекарни къщи, те нямат и такива специалисти. Т.е. трябва да се занимават с една несвойствена за себе си дейност. Значи, по принцип, когато се кредитира, обезпечението е крайната мярка. Т.е. ние бихме стигнали до крайната мярка, ако се налага да нямаме друг изход.
Водещ: Какво се случва с кредитите за бизнеса?
Виолина Маринова: А освен това, само да допълня, че и за клиентите е добре това нещо да си го своевременно установят и уредят с банките, защото вие знаете, че всяко едно просрочие се отбелязва в Централния кредитен регистър. Кризата все пак ще отмине, а клиентите ще имат нужда след това в бъдеще и от кредит.
Водещ: И отношението на банката към него.
Виолина Маринова: А не забравяйте, че това са, да го кажем, индикации, че този длъжник е некоректен и тогава банките няма да го кредитират. Не става въпрос за една или друга банка, става въпрос за цялата банкова система.
Водещ: Какво се случва с бизнес кредитите? Много от икономистите съветват през медиите банките да кредитират бизнеса, защото това би стимулирало икономиката.
Виолина Маринова: Значи, ние с удоволствие бихме кредитирали стопански субекти, които могат да докажат своите парични потоци по проекта, който те предлагат. За съжаление приходите им от продажби и оборотите значително са им спаднали на фирмите, които ние сме обслужвали и които имат желание в момента да обслужваме, и не могат да докажат, да го кажем, финансово този проект, който те кандидатстват. Разбира се, някои клиенти в момента ни благодарят, че миналата година сме им отказали увеличаване на експозицията, защото виждате какво е състоянието в момента, а ние сме предвидили този риск и сме ги, така да го кажем, сме ги предпазили от този риск и същото в момента правим. Т.е. когато оценяваме даден проект, ние оценяваме как в бъдещето би се реализирал този проект. Фирми, които имат особено... експортно ориентирани фирми в момента са в доста затруднено положение, тъй като знаете, че голяма част от договорите, които бяха сключени със страните от еврозоната, са или изцяло прекратени, или са достатъчно намалени. Да кажем, ако банките, хипотетично, ако банките кредитират тези фирми, те реализират, т.е. произведат тази продукция и няма къде да я реализират, какво правят банките след това с тези кредити?! Аз ще задам така въпроса. Не е въпросът в самото кредитиране. Въпросът е, че трябва да се намерят формите, да се намерят нишите от тези фирми, те са, всеки си знае предмета на дейност, с който се занимава. В този период не можеш да извършваш, примерно, експортна дейност, защото виждаш каква е ситуацията, но можеш да намериш пазарната ниша в периода на криза, така че да запазиш работниците, така че да запазиш... и тогава, когато аргументираш този проект пред банката, тя би го финансирала, от една страна. От друга страна, нещото, което би помогнало в период на криза, това са усвояването на средствата по европейските фондове, защото там е казано какви са целите, има стриктен контрол, тогава това означава, че би се подобрила, примерно, най-малкото инфраструктура, биха се създали работни места и това е един от индикаторите за съживяване на икономиката в България. Трябва да си дадем сметка това, което финансираме, как впоследствие, след това се извършва реализацията.
Водещ: Един такъв въпрос – защо Комисията за защита на конкуренцията идва в Асоциацията в началото на юни?
Виолина Маринова: Аз ще кажа, че Комисията за защита на конкуренцията по принцип може да прави проверка без никакъв проблем защо точно в началото на юни трябва някой друг да отговори. Аз мога само да предполагам. Разбира се, те са в правото си да извършват проверка, но трябва да се знае, че Асоциацията е орган, консултативен, многократно съм го казвала. Ние банките, които сме в Асоциацията, а всъщност сме всички банки – 29, нали, които сме асоциирани членове на Асоциацията на банките в България, дискутираме проектозакони, които предвиждат да се внесат в Народното събрание, даваме нашето становище, Асоциацията играе ролята на един обединител на идеите, на становищата на отделните банки. Разбира се, когато има различни становища от масата, ние също ги споменаваме, така че този, който ще приема... законопроектът, който ще се приема в парламента, да чуе и банковата общност какво мисли по този въпрос, по този закон, конкретен, или по подзаконов акт, или наредби на БНБ, непрекъснато това нещо се дискутира в Асоциацията. Това е ролята на Асоциацията. Асоциацията няма такива задължения да следи лихвените нива и въобще нямаме и такива служители. В Асоциацията работят няколко служители.
Водещ: Да, защото от там изтече информация – от Комисията изтече информация, че всъщност са дошли по подозрение за картелиране и за договаряне на високи лихвени проценти. Поне това излезе в медиите.
Виолина Маринова: Вие знаете, че Българската банкова общност е частна, италианска, австрийска, унгарска, френска и т.н. Допускате ли, че държавите помежду си са се споразумели как да определят лихвените нива в България?! Всяка банка в България си има своя стратегия, свой портфейл, структура на портфейла, структура на продуктите. Не е толкова лесно да се каже... Аз примерно в нашата банка мога да кажа, че портфейлът ми е разпределен по един начин, и в този портфейл, примерно, по депозитната база е разпределен по един начин, при една срочност, при видове лихви, по различните срочности, по различните продукти. Аз определям средна цена на ресурса, който не е това, което се посочва примерно в другата банка, защото тя има друга структура на портфейла и т.н. Т.е. всеки си има политика за определяне на лихвените нива.
Водещ: И в тази връзка – вие забелязвате ли западните банки да развиват политика за намаляване в момента вече на лихвените проценти?
Виолина Маринова: Значи, в...
Водещ: Да се отразят на нашия пазар, разбира се.
Виолина Маринова: Еврозоната виждате, че евролихвеният процент „euro” /.../ е нисък, но това не означава, че лихвеният процент у нас ще бъде нисък, и ще кажа веднага защо. Ние участваме ли на международните финансови пазари? Не. Те са затворени за Българската банкова общност. Така ли е? Освен това нашият лихвен процент, който по някой път някои, така, го отъждествяват със спада на лихвения процент в банка БНБ, трябва да бъде свързан със спада на лихвените проценти в банките. Ние, обаче, се намираме в паричен борд, нали? БНБ няма ролята да рефинансира банките, нали? Те не рефинансират банките. Основният лихвен процент в БНБ се определя на база на овърнайт депозитите в средномесечните цени. Това не определя лихвените проценти на банките, защото банките са на свободния пазар и набират средствата си в конкретния случай през местния пазар. Ако ние участваме на международните финансови пазари и купуваме евтин ресурс, да, ние бихме кредитирали с евтин ресурс, нали, но ние не получаваме такъв. Разбира се, подчертавам, даже и да получим евтиния ресурс, пак надбавката за риска ще бъде в зависимост най-малко на суверенния риск, така че не бихме очаквали да бъдат равни лихвените проценти, колкото е в еврозоната. Но ситуацията е такава – ограничено, да не кажа почти спряно, външно финансиране какво от страна на пазарите, така и от страна на майките, защото знаете, че и майките са в същите условия, работят, на икономическа криза, не е различна ситуацията. Това определя и лихвените нива към крайния потребител.
Водещ: И все пак добрата новина е, че чисто хипотетично дори банките са достигнали предела на качване на лихвените проценти.
Виолина Маринова: Да, моето лично мнение е такова, твърдо.
Водещ: Кои сектори в икономиката остават интересни за кредитиране? Ясно е, че недвижимостите, строителството и прочее започват леко да изпадат от този сектор на интерес.
Виолина Маринова: Значи, аз не бих сложила под черта недвижимите имоти и строителството. То е имало, има и ще има такъв сектор и той ще се развива. Може би не в такъв темп, какъвто беше в последните години, но той ще се развива. Не бих казала, че изцяло сме прекратили кредитирането и финансирането на строителни обекти. Защо? Защото ако аз съм започнала да финансирам дадена фирма, която има строителство, аз няма да я спра на средата, нали, аз трябва да имам интерес този имот, този проект да се реализира, да завърши обекта и да започне продажбата – било то на бизнес сгради или на недвижими собствености на граждани. Така че изцяло не сме прекратили. Всички отрасли, които докажат, че този проект, да го кажем по нашему, се връзва, т.е. паричните му потоци се връзват, ние го финансирано, но то е взаимно, то трябва да се докаже и от клиентите, когато се преценят всички рискове. С две думи, недвижимите имоти не бих казала, че например... жилищните кредити ние в момента ги отпускаме и разрешаваме. Не са много, не са в такъв обем, каквито са били в миналата година, но въпреки това отпускаме такива кредити, което означава, че тези пари влизат във фирмите, които се занимават с недвижими имоти, нали така?
Водещ: Да, а има и реклами за това.
Виолина Маринова: Има и реклами за това. Даже тук наскоро пуснаха и промоция – такъв вид кредит, със... сега да не казвам детайли, защото да не прозвучи като реклама, но де факто ние имаме интерес да ги кредитираме клиентите и го правим, а то е свързано, нали, клиентите, които придобиват жилище.
Водещ: Разбира се.
Виолина Маринова: Но има една такава тенденция, че част от клиентите, които имат такива дългосрочни намерения да придобият жилище, чакат да паднат още цените на недвижимите имоти, което аз лично не го очаквам. Мисля, че повече от това, което е спаднало от цената на недвижим имот, няма да спадне.
Водещ: И експертите са категорични /.../, че вече не може да се говори за спадане на цените повече от това, което е в момента.
Виолина Маринова: Да, точно така. И аз смятам, че те си имат своята граница, няма да падат повече от това, което са паднали. Така че аз не мога да отрека и този отрасъл категорично, че няма да се финансира от банките и не се финансира, но сме по-предпазливи. Това е точният термин. Защото презастроиха се някои населени места, особено курортните селища, което не е разумно, и затова трябва да бъдем по-внимателни къде, какво и как /.../.
Водещ: И последно, да заключим с това – вашият съвет към, така, гражданите, които трудно могат да си обслужват кредитите, вместо да чакат банката да ги потърси, сами да отидат в банката, от която са теглили кредита, за да питат механизма за облекчаване на тяхното задължение?
Виолина Маринова: Моят съвет е банковата система в България е, да го кажем, консултант, съветник, той не е враг. В негово лице трябва да търсят един консултант, който ще им даде най-правилното решение, най-лесно реализируемото за тях, като изследват всеки един конкретен случай, защото той е индивидуален. Съветът ми е максимално бързо, в мига, в който усетят, че имат затруднение, да се обърнат към банката, а не след като са натрупали просрочия, защото тогава си има и начислени лихви, и е малко по-сложна процедурата. Освен това те, изпадайки в 60, 90, те вече са просрочени кредити. Така че моят съвет е, веднага щом имат затруднение, да се обърнат към банката, която ги обслужва.
Водещ: Добре. Благодаря ви за това интервю.
