Виолина Маринова, председател на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК: Не мога да работя без отношение към другите
в. Мениджър - 24 септември 2017 г.
НАЧАЛОТО
Започнах кариера си още преди да навърша 18 години - с постъпването на работа в тогавашната Държавна спестовна каса. На тази възраст човек няма много ясна представа какви са неговите таланти, а уменията му са съвсем минимални. Всичко, целият живот е пред него и му се струва, че всичко може и няма непостижими неща. Но пък неопитността и липсата на вярна преценка на възможностите се компенсира от ентусиазма, присъщ на младостта. Определено обаче познавах силните си качества: упоритост, търпеливост и постоянство. Знаех и че притежавам достатъчно трудолюбие и дисциплина, за да се справя с предизвикателствата, които всеки ден ни поднася животът.
ПО СТРЪМНОТО
Когато през 1971 г. започнах работа в ДСК, нито за миг не съм си представяла, че след време ще застана начело на кредитната институция, дори не съм имала такива амбиции. Просто следвах пътя си, вършех си работата отговорно, не заобикалях трудностите и работех до късно вечер, когато се налагаше. Но най-важното беше, че през всичкото време и при всяка ситуация зад мен беше семейството ми. Съпругът ми ме подкрепяше във всичко и поемаше грижата за домакинството и децата вместо мен, когато отговорностите и ангажиментите станаха много, както ги изискваше длъжността ми. Без неговото рамо и разбиране никога нямаше да стигна там, където съм сега.
ПРАВИЛНИЯТ ИЗБОР
Винаги съм знаела, че изборът ми да работя в банката е правилният. Затова и целият ми трудов стаж е преминал в ДСК, превърнала се впоследствие в Банка ДСК. Това не е случайно и малко хора успяват да съхранят вътрешната си убеденост, за да направят такъв категоричен и безапелационен избор. Професията ме привлече с това, че се работи с хора, а аз съм от тези, които не могат да работят, без да имат отношение към другите, да се интересуват от тях. Това се отнася както за клиентите, така и за служителите, и за най-близкия ми екип, с който работя всеки ден.
НАЙ-ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ
Казвала съм го много пъти - най-трудният момент в цялата ми кариера беше, когато се наложи да бъдат съкратени близо 3000 души непосредствено преди приватизацията на ДСК. Трябваше да се направи, за да се оптимизират разходите, това беше една от първите
„Лесните решения и най-лекият път към един проблем може да бъдат капан." стъпки към превръщането на старата Спестовна каса в модерна търговска банка. Беше наложително, но от това не ми ставаше по-леко. Зарекох се повече да не изпадам в такава ситуация и оттогава започнах редовно да постя - за да мога да изкупя греха си към хората, които загубиха работата си, и техните семейства. Благодарение на тази "обица на ухото" успях впоследствие, по време на финансовата и икономическа криза, да съхраня екипа на банката, да направя така, че нито един човек да не бъде съкратен заради кризата.
ХАРАКТЕРЪТ
Смятам, че човек трябва да е достатъчно търпелив и взискателен, да изпипва нещата, които върши, да търси най-доброто решение и да не позволява на себе си бързо да се отчайва. Лесните решения и най-лекият път към един проблем може да бъдат капан, макар първоначално да изглеждат добри. Освен това винаги съм се вслушвала внимателно в това, което казват другите около мен, заявявала съм отношение. И винаги съм казвала ясно във всеки момент какво ми харесва и какво не. Не премълчавам и не отминавам нещата, които не ми харесват.
ДА ОБИЧАШ РАБОТАТА СИ
Нищо не може да се сравни с удовлетворението, което изпитвам, когато доведа една задача до успешен край, когато реша тежък проблем. Това чувство има нещо общо с радостта и с други позитивни изживявания, но е много по-различно. Може би точно това значи "да обичаш работата си". Неуморно работя за доброто име на банката и предавам това и на хората около мен. И въпреки че това е много отговорна задача, не е достатъчно, за да се създаде такъв имидж. По-важно е доброто име да се поддържа, да се утвърждава и да се предава на следващото поколение. Всичко трябва да се върши с мисъл за бъдещето. Хората в банката са един чудесен, проверен през годините екип. С много от тях работя вече няколко десетилетия, разбираме се само от една дума, успехите на Банка ДСК са изковани от всички тях. Но всичко това е изградено с много постоянство и съпричастност към една кауза. Неслучайно Банка ДСК е наричана "перлата в короната" на ОТП Банк, която е собственикът ни. Хората ни работят при много висока ефективност - най-високата в цялата група на ОТП. И съвсем неслучайно Банка ДСК стана за втора поредна година Банка на годината по ефективност.
ЗНАЧЕНИЕТО НА УСПЕХА
Моето отношение към успеха винаги е било еднакво - гледам на него като на преодоляване на трудности и предизвикателства. Защото никое постижение, дори и най-малкото, не пада от небето, а трябва да се изработи. Успехът е плод на огромен труд и лишаване от часове време за почивка и забавления. Не бива никой да се заблуждава -това е цената на успеха. По-скоро постигането на добри резултати се обуславя от това да не мислиш за тях, започвайки някоя работа, а да се стремиш просто добре да я свършиш. Днес се питам дали щях да работя по същия начин, ако знаех, че няма да постигна особен успех, че начинанието е твърде рисково и не се знае какъв ще е изходът. И си отговарям, че просто щях да вложа още повече усилия, да мотивирам още по-силно хората в банката, за да бъдем максимално успешни.
ПОСЛАНИЕ КЪМ СЛЕДВАЩОТО ПОКОЛЕНИЕ
Твърдо вярвам, че всеки трябва да изпълнява задълженията си и да бъде почтен, независимо дали е мъж или жена, независимо какъв пост заема. Към това и към стремежа всичко да бъде свършено перфектно съм се придържала през всичките 46 години работа в банковата сфера. Улисана в задълженията си, не съм имала време да обърна внимание дали към мен се отнасят с предразсъдъци за това, че съм жена. Още повече че в банките по правило жените са доста повече от мъжете. Разбира се, не и на ръководните длъжности. Но напоследък все повече жени заемат върховите постове във финансовите институции. Банка ДСК е ярък пример за това - тя има четири жени в управителния съвет и същевременно изпълнителни директори на институцията. Смятам, че все повече жени ще заемат важни длъжности не само в нашия бранш заради своето трудолюбие, прецизност и качества.
***
Виолина Маринова е завършила финанси и кредит във ВфСИ "Д. А. Ценов", Свищов, през 1977 г. Специализирала е комплексно банково обслужване на населението от ДСК (1986 г.) в УНСС и мениджмънт, маркетинг, бизнес комуникации и финанси и счетоводство в Института по мениджмънт и маркетинг, София. Въплъщава японската идея за професионално израстване - пътят й от най-ниското до най-високото йерархично ниво е емблематичен за банковия сектор в страната. Тя е и единственият банкер в България е над 40-годишна кариера само в една институция - Банка ДСК, голяма част от който на ръководна мениджърска позиция. Виолина Маринова е и заместник-председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България, както и председател на надзорния съвет на Пенсионноосигурителна компания "ДСК Родина". В качеството си на член на настоятелството на УНСС и председател на управителния съвет на фондация "Атанас Буров" е активно ангажирана с общественополезна дейност. Тя е доайен на българската банкова и финансова колегия. Удостоена е с най-високото национално отличие - орден "Стара планина" първа степен. Многократен носител на наградата "Банкер на годината в България" (2006, 2007, 2008, 2009 и 2010 г.) на престижното британско списание Finance Central Europe. Виолина Маринова е Мениджър на годината 2013.
