Кредити, пазари, инфлация - отговорът на банките по време на криза
Тамаш Хак-Ковач, главен изпълнителен директор на Банка ДСК в предаването Бизнес.БГ на БНТ по темата за депозитите и кредитите
Инфлация, високи цени и скъпи жилища, има ли или няма балон на пазара на имоти и как стигнахме дотук, защо купуваме повече, защо са толкова ниски лихвите по кредитите и само лихвите ли ни стимулират да инвестираме в имоти? Паралелно ударно трупаме и спестявания в банките. Миналата година банките приключиха с около 50 на сто спад на печалбата, а тази година само до полугодието ръстът е 35 процента. Банковият сектор твърди, че не са занижени критериите при отпускането на кредити. В момента много от нас се чудят да купуват или да отложат, да чакаме ли скоро ръст на лихвите или за инфлацията и случващото се след Ковид кризата скоро няма да наблюдаваме промяна? Ето сега прогнозата на банкери, както и защо изчезнаха срочните депозити? Говори главният изпълнителен директор на ДСК Банка Тамаш Хак-Ковач.
- Може ли да има изобщо съмнение, че на българския пазар има балон на жилищата и на кредитирането?
Зависи на кое казвате, че е балон. По мое мнение повечето хора, които говорят за балон не отчитат определението до край, защото балон не означава само рязък скок на цените, а неоправдан скок, и според мен нямаме основание да твърдим, че виждаме това у нас. Има много други фактори за ръста на цените. Единият е отрицателните лихви, хората търсят къде да инвестират парите си, освен това и пандемията оказа влияние. Прекарваме повече време вкъщи, искаме да живеем в по-добри условия. И третият фактор е ръстът в заплатите и спада на лихвите. Така хората могат да си позволят по-скъпи ипотеки. Простата аритметика показва, че ако вземете ипотека, която е била с 3.5 процента лихва, а сега е с 2.5 годишно и заплатата ви се е увеличила с 10 процента, това означава, че в хоризонт от 30 години при това намаление може да си позволите с 30 процента по-голяма ипотека. Остава да решите как да изхарчите парите. Това наблюдаваме сега. Но само в допълнение да кажа, това, което се случва в България не се нуждае от специален прочит, вижте какво се случва в САЩ, там цените на имотите са истински скочили в пъти. Така че, нямаме балон на пазара на имоти.
- Можете ли да дадете примери какво е нарастването, първо при вас в банката и след това разбира се с другите пазари, това което наблюдавате?
Международните ни данни показват, че на американския пазар за последната година има 20 процента скок на имотния пазар, докато тук в България е по-малко или около 10 на сто. А относно кредитирането, има 25 процента ръст в сравнение с миналата година. Само че, има разлика между потребителските и жилищните кредити. Потребителските пострадаха сериозно миналата година, но основният ръст от 25 процента определено имаме сигнал за възстановяване, а ипотеките са по-стабилни. Но дори да вземем предвид повишаването и при тях в сравнение с останалите страни в Централна или Западна Европа, в България ипотеките са нисък процент и това означава, че има още дълъг път за възстановяване. И дори след години ще сме далеч от средните нива в Западна Европа.
- Тогава какво съзира БНБ с тези предварителни мерки, които взима на пазара и всъщност вдига капиталовия буфер на банките с половин процент?
Не мога да гадая какво има предвид Централната банка в България, не участвам в техните разговори.
- Но има ли риск?
БНБ трябва да гарантира, че ако има проблем банките трябва да са подготвени. Това е по-скоро превантивна мярка да имаме капиталов буфер, за да реагираме.
- Точно това е въпросът, това знак ли е, че всъщност БНБ, Централната банка съзира опасност, че банките не са готови да посрещнат подобен риск?
Очевидно БНБ вижда риск, иначе нямаше да предприема тази мярка, но за мен като банкер не виждам такава опасност. Много са причините да не споделям тяхното мнение, ръстът на цените не ми се струва необоснован. Още по-важното е, че банките не сме започнали да променяме или занижаваме критериите за отпускане на кредити и това е най-важния сигнал има или не балон на пазара. Кредитите тази година се отпускат по същите правила като миналата и по-миналата, но БНБ в крайна сметка може да вижда и други рискове, примерно концентрация на капитали в региона не в една или друга банка. Мярката им е просто знак – бъдете внимателни!
- Срочните депозити знаем, че отпаднаха при повечето банки, защо банките прецениха, че сами трябва да се погрижат за това? Защо не оставиха просто избор на клиентите те да преценят дали този продукт им върши работа?
Проблемът тук е с отрицателните лихви, ние банкерите не ги харесваме разбира се, така че не ни винете. Можете да се обърнете към Европейската централна банка, това е положението. Давам ви пример: Ако вземем депозит той се държи в БНБ, има отрицателна лихва и съответно трябва да помоля клиентът да ми плаща тази лихва. Ако взема 100 лева депозит в най-добрия сценарий той отива в БНБ, която го влага в ДЦК и имат негативна лихва. Тоест, аз трябва да поискам от клиента да ми плати отрицателната лихва, което означава – вие ми давате 100 лева, аз взимам един лев и останалите 99 отиват в депозит. Естествено повечето клиенти не искат да плащат по този начин, реално никой не иска да купува подобен продукт. В крайна сметка и ние като банки имаме оперативни разходи, защо да го предлагаме тогава. Има достатъчно други опции за спестовни или инвестиционни продукти, които банките предлагаме.
- Да ви попитам за мораториума, колко негативно се отрази при вас, каква част от клиентите попаднаха под него и вече една част от него като е приключила каква част от хората наистина си погасяват задълженията?
При нас много малък процент от клиентите ни бяха засегнати, основно в сферата на лизинга и продажбите на дребно. При 80 на сто от тях няма проблем, вече погасяват нормално задълженията си. Но имаме 5 процента от клиентите ни, които имаха проблеми с плащането и погасяването на задълженията след края на мораториума. Това са няколко корпоративни клиенти и с тях работи индивидуално. Говорим за около 400 фирми, вярвам, че мораториумът си свърши работата, но пазарно той не оказа сериозно влияние и определено няма нужда от нов мораториум като мярка.
- Увеличило ли се е рефинансирането - броят на хората, които искат да преговарят всъщност своите ипотеки, или изобщо кредити и задължения?
Зависи какво влагате в термина „рефинансиране“. Ако говорим за преструктурирането на тези кредити от мораториума тези няколкостотин фирми с тях причините са ясни и се търси индивидуален подход и решение. Иначе извън това клиентите рефинансират обичайно когато има ниски лихви. През последните пет години лихвите паднаха драстично, сега са по-скоро стабилни бих казал. Да, има лек спад, но недостатъчен, за да рефинансирате. Ако кажем, че има един процент разлика между лихвите, има смисъл от предоговаряне. Но ако имате просто десетпроцентни пункта тогава разликата между двете оферти ще е просто колкото чаша кафе.
- И на финала да ви попитам, с оглед на това, което се случи в Европа със стимулите на ЕЦБ, с инфлацията, която наблюдаваме, къде виждате лихвите след една година?
Добър въпрос. Честно казано не знам. Това, което може да правим е да наблюдаваме изказванията на Европейската централна банка и другите национални банки и да си вадим изводите. Американската централна банка каза, че вижда поне три покачвания на лихвите за следващите години. Но в Европа ситуацията е много по-различна. Ние смятаме, че лихвите около и под нулата ще се задържат стабилно още дълго време. Ако мислите какво трябва да предприемете средносрочно за следващите три до пет години не вярваме, е ще има промяна. Освен това инфлацията оказва влияние, сега цените са по-високи, защото миналата година по време на пандемията цените бяха по-ниски. Така че, догодина нещата ще се успокоят. Но има още един фактор, който оказва влияние на лихвите. Това са маржините на банките и те няма да се повишат скоро, затова следващите поне две до три години ще са добри за потребителите.
