Цената на парите
Главният изпълнителен директор на Банка ДСК ТАМАШ ХАК-КОВАЧ има за цел институцията да продължи да бъде водеща при предоставяне на кредити и при депозитите на граждани
Когато за първи път разговарям с главния изпълнителен директор на Банка ДСК Тамаш Хак-Ковач, светът е затиснат от пандемията с COVID-19 и темите са свързани с това как тя влияе на икономиката и хората. Срещата ми с него е в края на 2020 г. и поради налаганите тогава ограничения е виртуална. Две години по-късно вече можем да разговаряме на живо - срещаме се в централата на банката, сграда на над 100 години, построена в стила ар нуво, която въпреки деликатно внедрените нововъведения, напълно подчертава духа на една многогодишна институция. Въпреки кризите тя остава стабилна и е в топ 3 като пазарен дял и водеща при повечето от отделните показатели в банковата система. Според данните на централната банка към края на първото шестмесечие на тази година активите на Банка ДСК са 25.218 млрд. лв., а печалбата й достига почти 273 млн. лв.
Сега ситуацията отново е напрегната, но Тамаш Хак-Ковач е същият реалист, както и преди две години. "Когато разговаряхме тогава, казах, че през 2020 г. има криза и през 2022 г. ще започне възстановяването, но всъщност ситуацията стана по-лоша", казва той. Сега предизвикателствата са други - повишаващата се инфлация, очаквана рецесия и военен конфликт. Според него във финансовия пазар в България най-сериозната промяна в последната година е промяната на средата на отрицателните лихви. "Преди две години, когато дойдох тук, нашите очаквания бяха, че негативният лихвен процент ще остане най-малко до 2025 г.", казва той. Планирайки, почти всички банкери и икономисти смятаха така, но това вече няма как да се случи. В момента лихвеният процент е нула и се очаква да стане положителен.
Инфлацията за Хак-Ковач също е сериозен риск, който стои пред икономиката и сектора. Той смята, че през последните две години не са се променили много неща, но сега инфлацията и инфлационната среда ще повишат икономическата несигурност и това ще доведе до промени - ще промени поведението на клиентите и ще увеличи риска. По отношение на инфлацията и банковия сектор той има особено мнение и смята, че често журналистите пишат с елемент на сензация. "Когато ние повишаваме цените на услугите за достъп до пари в брой, всички забелязват това. Всъщност единствените цени, които банките повишават, са свързани с парите в брой", казва Тамаш Хак-Ковач. Според него ако се погледнат цените на всички останали банкови продукти, те все още не се повишават. Цената на депозита и цената на кредитите все още е надолу. Същото се отнася и за дигиталните транзакции. "Банковите такси се повишават, защото никой не брои и не доставя парите по-евтино", споделя той. Затова според него е важно да се отбележи, че когато услугите станат по-скъпи, клиентите трябва да започнат да мислят за промяна на поведението си. И веднага използва любимия си пример. А той е да се правят peer-to-peer плащания онлайн, които всъщност са безплатни, вместо да се ходи до банкомат и да се изтеглят пари. Тях човек връща на банката или ги харчи в магазин. От който отново ги връщат в банката. Това е скъпо, а може да се правят онлайн плащания.
Дава и друг пример със своята дъщеря, на която един ден казва как е направил грешка, като е взел унгарската си карта, за да изтегли пари, а това му е струвало скъпо. И нейният естествен въпрос е защо трябва да плащаш, за да получиш собствените си
пари. "Да, аз плащам, защото някой поставя парите в банкомата, някой ги доставя, някой брои тези пари", уточнява той. За него това е нещо като част от финансовото образование, да се обясни какво означава инфлацията. Че цената на свързаните с парите
в брой услуги се повишава. Това за него е голямата промяна през последните две години. Инфлацията е много екстремна и има най-голямо въздействие върху услугите, свързани с пари в брой. Служителите са по-скъпи, клоновете са по-скъпи, транспортът е
по-скъп...
Според Хак-Ковач има и други промени на банковия пазар през последните две години, но те са с по-малка важност.
Едната е консолидацията между Обединена българска банка и Райфайзенбанк България. "Очевидно това е важно за банките, които се сливат, но пазарът не се променя съществено", казва той. Другото нещо е дигиталната трансформация, която е непрекъснат процес, но за него няма някакъв сериозен напредък.
По отношение на рекордните печалби на банките казва, че много хора говорят и пишат колко печеливши са, но отново смята, че това е сензационна журналистика. Защото без анализ се пишат големи числа, но никой не публикува печалбата на българските банки в Wall Street Journal, защото е твърде малка в сравнение с финансовите институции в развитите страни.
За унгареца по-важно е, че трябва да има увеличение на доходността, защото поради регулации има значително увеличение на капитала в последните
15 години. "Никой не обръща внимание на този фактор, че трябва да се увеличи доходността, за да се компенсира увеличението на капитала", казва Тамаш Хак-Ковач. Това се случва заради регулаторни изисквания, а в България те са едни от най-високите в
Европа. Има много високо ниво на капитал и това трябва да доведе и до по-висока доходност. Според него нивото на печалба не е толкова високо, ако се съпостави с капитала, и е завръщане към нормалните нива от преди пандемията.
По отношение на приемането на еврото през 2024 г. мнението му е, че ефектът върху българската икономика ще бъде много малък. "България вече е свързана с еврото заради валутния съвет", казва той. Вижда обаче проблем в това, че според изследване на
Евробарометър има голямо неразбиране по отношение на приемането на еврото и хората не са информирани какво ще се случи. Много от тях се страхуват, че цените ще се повишат след приемане на единната валута, а голяма част от българите смятат, че приемането
й трябва да се отложи за по-късно. Тамаш Хак-Ковач смята, че трябва да се подобри комуникацията и да се обяснява повече на хората. "Трябва политическа воля да се решат тези проблеми и приемането на еврото да стане национална цел", казва той.
Унгарецът повтаря тезата си от края на 2020 г., че стратегията на Банка ДСК е да бъде най-голяма във всеки сегмент в банкирането. "Ние все още сме най-голямата банка в кредитирането на клиенти, дори и след сливането на ОББ и Райфайзенбанк", казва
той. Банката, която управлява, е водеща и по отношение на депозитите на граждани. За него това са най-важните от всички банкови сегменти.
Хак-Ковач наблюдава и няколко индикатора, в които иска банката да бъде водеща. Първият е възвръщаемост на
капитала, където са на топ позиция за 2022 г. Много важен за него е показателят заеми към депозити, защото вярва, че банките трябва да отпускат заеми. Ако не отпускат заеми, не предоставят стойност за обществото. "Това е целта на банките да подкрепят
бизнеса и домакинствата", споделя Хак-Ковач с уверението, че имат най-високия коефициент заеми към депозити. Във важните показатели включва съотношението разходи към приходи, което отразява ефективността, и печалбата на банката, която тази година
ще бъде най-голяма между всички банки в страната.
Преди няколко месеца Банка ДСК откри ново звено, наречено "Дигитална фабрика", с фокус създаване на дигитални продукти и персонални решения за клиенти на банката. "Когато дойдох в ДСК преди две години, никой не говореше за клиентско изживяване. Всички казваха, че е много важно да се прави това, което иска БНБ, вместо това, което иска клиентът", спомня си Тамаш Хак-Ковач. И казва, че тогава първото му послание е, че банката трябва да си върне водещата позиция, а второто, че клиентското изживяване е важно. И го добавя към финансовите показатели, които измерват. Цитира изпълнителния директор на голяма технологична финансова компания, който е казал, че не се страхува от банките, защото те не могат за създават велики продукти, а са просто банкери. "Моето мнение е, че това е истина, но в същото време финтех компаниите подобряват клиентското изживяване, но не могат да бъдат банкери", казва Хак-Ковач. И смята, че състезанието е кой по-бързо ще се научи - банките да създават продукти или финтех компаниите да бъдат банкери. Според него банките ще се научат да създават продукти. "Създадохме "Дигитална фабрика", защото това, от което се нуждаем, е цялостното изживяване от край до край, а не само да се добави една добра функционалност."
На въпрос защо банковият депозит остава предпочитан като начин на вложение в България той отговаря, че според него депозитът има две цели - едната е спестяване, а другата може да се нарече съхранение на средства. "Вие съхранявате парите си на място, където знаете, че може да ги използвате рано или по-късно", казва Тамаш Хак-Ковач. Когато хората спестяват, те трябва да мислят за какво го правят - защото искат да си купят кола, да се пенсионират рано или да си купят апартамент. И според целите си за спестяване трябва да могат да изберат най-добрия инструмент за това. "Често хората не използват други инструменти освен депозита, защото не смятат, че са подходящи за техните цели", допълва той. Уточнява, че ДСК е с традиции в спестяването и това присъства в името й. "Ние влагаме много енергия да популяризираме спестяванията, имаме и един от най-големите пенсионни фондове. Бихме искали да влагаме все повече усилия да помогнем на клиентите да променят навиците си, защото това е част от нашия бизнес и наша отговорност."
Неговото мнение е, че голямо влияние за сегашната криза има природният газ. Най-големият потребител на при роден газ е Германия. "Вие може да си кажете кого го е грижа за Германия, но това не е истина, защото всички са зависими от Германия по отношение на икономическия растеж", казва Хак-Ковач. Според него замяната на руския газ е много сложен процес, защото трябва да има нов източник. А новият източник е LNG (втечнен газ), който е вързан с дългосрочни договори, така че трябва да се разработят нови LNG източници, а това не се случва за една нощ. Предвижда, че ще минат от една до три години, докато новите LNG източници излязат на пазара.
Правителствата, включително българското, се опитват да намалят шока върху населението и да направят енергията по-евтина. Но ако я направят по-евтина, няма да има стимул да се спестява енергия. Още по-сложно според него е да се премине веднага към използвате на други източници на енергия. Не може просто да се изгради ядрена централа, а ако решението е да се използват възобновяеми енергийни източници, никой не може да гарантира, че ще има достатъчно вода или слънчева енергия. Той е на мнение, че идва нова криза и трябва да минат две до три години, за да бъде преодоляна. И най-големият проблем в началото е негативното влияние върху икономическия растеж. Смята, че прякото въздействие върху България засега е относително слабо, защото не е толкова зависима от руския газ. Страната има много силна бюджетна позиция, така че може да има социална подкрепа на населението. Но като малка отворена икономика зависи от световната икономика. "Има голяма вероятност според мен през следваща година икономическият растеж да бъде малък или да няма такъв", допълва Хак-Ковач. Или да има голяма рецесия в зависимост от това как ще бъде решен проблемът с руския газ. Не е голям оптимист, че той може да се реши бързо заради сложността му.
Стр. 26,27,28,29
