Банкерът Виолина Маринова: 30 години съм ръководител в ДСК, 30 години закъснявам за вкъщи
София ТЕРЗИЙСКА
Виолина Маринова е родена на 6 август 1953 г. в София. Има повече от 40 години опит в банковото дело изцяло в Банка ДСК. Започва работа през 1971 г. като счетоводител в клон ДСК-2. Постепенно минава през различни позиции в йерархията на банката. До ноември 2004 г., когато е избрана за главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Завършила е специалност „финанси и кредит" във ВфСИ „Д. Ценов" -Свищов, през 1977 г. Има няколко специализации. Владее френски и руски език, говори арменски и английски език. Маринова е също зам.-председател на УС на Асоциацията на банките в България, председател на надзора на ПОК ,ДСК Родина", зам.-шеф на Съвета на директорите на „Банксервиз". Тя е и председател на УС на фондация „Буров" Многократно е получавала приза „Банкер на годината", както и други български и международни отличия.
Основният принцип, за да вървят в синхрон нещата в семейството, е да имаш зад себе си сигурен човек
- Г-жо Маринова, след над 40 г. стаж в банковата сфера, и то изцяло в Банка ДСК, сте предложена за орден „Стара планина първа степен'4. Как го приемате -като изключително признание или като заслужено отличие?
- Приемам го като признание за моя дългогодишен труд. Когато започнах работа през 1971 г., никога не съм си представяла, че ще бъда начело на тази институция, не съм имала такива амбиции.
Започнах като обикновен служител на гише. Работата ми хареса, както и комуникацията с хората. Трябва да имаш отношение към хората, бързо да ги обслужиш, да се вслушваш в проблемите им и да ги решиш. Следващата година кандидатствах финанси и кредит и моят път се очерта в банковата сфера.
- Коя беше ракетата носител, която ви изстреля и ви помогна да вървите нагоре към професионалния връх?
- Ракетата носител и тайната на успеха са трудолюбие, дисциплина и търпение. Нищо не се постига бързо и с малко труд. Трябва да имаш хъс и желание за работа.Проблеми и трудности винаги има, но когато възникват, трябва да гледаш позитивно и да ги решаваш бързо, а не да се отчайваш. После се чувстваш удовлетворен. Човек трябва да е уверен, да си поставя цели и да ги постига с труд.- Казват, че до всеки силен мъж стои една силна жена. Във вашия случай до вас като силна жена би трябвало да има силен мъж. Разкажете за него.
- Нямаше да успея, ако през всички тези години до мен не беше съпругът ми Иван. Женени сме от 6 декември 1975 г. и както се забелязва, това не е само Никулден, но и Празник на банкера.
30 г. съм ръководител в банката и винаги съм закъснявала от работа, дори и когато децата ми бяха малки. Когато боледуваха, мъжът ми вземаше документ, че няма кой да ги гледа, защото аз бях ангажирана, и получаваше болничен.
Когато децата поотраснаха и тръгнаха на купони, пишеха бележки: „Тате, аз съм еди-къде си", защото майка им все я няма. Като се прибирах късно вечер, само ги питах дали са научили уроците, дали са вечеряли и готови ли са за лягане. След години, когато пораснаха, се замислих дали не съм загубила връзката с децата си. Не съм, за щастие. Добри са ми децата. И синът ми Виктор, и дъщеря ми Галя вече са големи и работят във финансовата система, но в конкурентни дружества - единият е в застрахователно дружество, другият - в банка.
- Говорите ли си по работа?
- Не. Ние сме семейство и е важно да има сговор, а не да се занимаваме със служебни теми.
- Кой готви вкъщи?
- Мъжът ми пазарува и готви, иначе ще умрем от гладна смърт (смее се), защото аз се прибирам късно и нямам време. Направили сме страхотен тандем - знаем кой какво да прави. Разбира се, на него се пада основната тежест.
Винаги съм следвала едно правило -
когато съм на работа, оставям проблемите на входната врата
и вечерта си ги вземам обратно, не ги пренасям на работа. Когато съм вкъщи, избягвам да говоря служебно. Но основният принцип, за да вървят в синхрон нещата в семейството, е да имаш
зад себе си сигурен човек.
- Внучките ви растат. Имате ли време за тях?
- Имам две прекрасни сладки внучки - по една от всяко мое дете. Те са наслада на душата. Казват, че обичта към внуците е по-голяма, отколкото към децата. Не е напълно вярно, защото не може да не обичаш децата си. Но все пак внуците ги обичаш повече, защото им отделяш по-
вече време, виждаш само хубавата страна в отглеждането им, а проблемите са за родителите, глезиш ги. И двете идват вкъщи и им се радваме много. По-голямата внучка Виктория дори идва с нас на море. По-малката се казва Ива.
- Имате ли приятели?
- Истинските ми приятели не са много. Но са такива, че когато те имат нужда от помощ дори и в 3 ч през нощта, аз бих се отзовала, а когато аз имам нужда, те биха го направили за мен.
- Сблъсквали ли сте се със завист? И въобще споделяте ли мнението, че завистта е силна у българите?
- За съжаление, да. Но хора, които завиждат, са бедни духом.
Завистта не ти помага, а те разяжда. Напротив, трябва да имаш стимул - когато видиш, че някой е постигнал нещо, стреми се към повече. Хората трябва да са позитивни. И да си прощават. Прошката е основен принцип на християнството. Всеки трябва да спазва 10-те божи заповеди.
- А има ли ценности в бизнеса въобще?
- Икономиката ни не е достатъчно развита, бизнесът е концентриран в няколко отрасъла. Моето лично мнение е, че хората, които се занимават с бизнес, искат бърза реализация и печалби.Бизнесът, който изисква повече време и труд, но е по-траен, като че ли се избягва.Не мога да кажа, че фирмите, с които работим, са такива. По-скоро ние оценяваме всеки проект и преценяваме риска. Даже понякога предпазваме клиентите - отказвали сме финансиране и впоследствие те ни благодарят.
Почтеността би била на почит, ако има санкции, когато законодателството не се спазва. Това поражда дисциплина. Съдебната система не работи добре от години. Има престъпления, но няма ефективни наказания. - Лошо е, като нямаш страх нито от наказание, нито от Бог.
- Трябва да имаш страх от Бог, но ако си възпитан така. Това не означава да ходиш в църква да палиш свещ. А да си чист - и тялом, и духом. Всички бъркаме, въпросът е вътрешно в себе си да си убеден, че си прав. А ако сбъркаш, да се учиш от грешките си. Но трябва да имаш страх от Бога
Ще ви разкажа нещо в тази връзка. Преди приватизацията на банката в нея работеха 8000 души, но не бяха ефективни. Цялото ръководство решихме да съкратим 3000 души, което беше болезнен акт и за двете страни. Отрази ми се. От около 25 г. постя два пъти в годината и ще го правя, докато съм жива, защото малко или много съм създала дискомфорт на тези хора и семействата им. Въпреки че бяхме прави в решението си, защото банката трябваше да стане ефективна.
Отговорността ми към хората в банката е висока и от началото на кризата досега не съм съкратила персонал, но хората работят при много висока ефективност - най-добрата в цялата група на ОТП.
Съдбата на всеки служител е в неговите ръце. Не може да искаш да получаваш нещо, без да си го постигнал и заработил.
- Често младите хора биват обвинявани, че искат много, без да дават. Имате ли такива впечатления?
- Не деля хората по възраст, това е въпрос на възпитание, образование, семейна среда. Човек трябва да прави оценка на себе си и на действията си. Аз го правя. След толкова години трудов стаж аз все още греша, въпросът е да не правя нищо умишлено и да остана почетена.
- Много от проблемите ни вероятно се коренят в народопси-хологията. Променяме ли се последните години?
- Когато се върнем към класиците ни, четем, че българският народ е бил изключително трудолюбив. Дали сега е толкова трудолюбив? Не съм убедена. Може би по времето на социализма хората се научиха, че работят - не работят, получават заплата. На какво се дължи тази деформация в поколенията, не знам.
- Все повече хора се оплакват, че са претоварени, и смятат, че е мит тезата как на Запад се работи повече само за да се „оправдае" по-ниското заплащане у нас.
- Има го и това. Но защо да нямаме самочувствие? Имаме млади хора, които са изключително умни, грамотни, дарови-ти, печелят международни състезания, но, за съжаление, много от тях емигрират в чужбина. Интерес имат онези, които ги вземат на работа срещу по-ниско заплащане.
Сами трябва да си вдъхваме самочувствие и да го браним
Имаме основание - ние сме велика страна, тук има историческо и културно наследство, като рай сме - имаме всичко -планини, море, езера, река Дунав. И ако ги промотираме успешно, много хора ще дойдат да видят страната ни. И туризмът ще е по-атрактивен.Има тъжна приказка, че хората от пустиня правят рай, а ние от рая - пустиня. Това ли искаме? Трябва да съхраним рая и да го покажем. Но затова ни е нужна инфраструктура, средства за поддръжка. И политиката трябва да е в тази посока.
- Каква е оценката ви за сегашната ситуация на недоверие, протести и недоволство?
- Мнението ми е противоречиво.
Аз също искам да има промяна, държавата да е подредена
Омръзна ми само да се обещава популистки преди избори и нищо да не се изпълнява след това.Обаче коя е алтернативата? Не я виждам. Кои са протестиращите? В началото протестите бяха спонтанни, но сега не смятам, че е така. Ако ще протестират през нощта, как на следващата сутрин ще са работоспособни?Правят се грешки от правителството. Аз не съм политик, а банкер, ние обслужваме всички, без значение от цвета и партията. Трябва да се зададат искания към правителството.
- Основното искане е оставка на правителството.
- Добре, и след това - служебен кабинет, нови избори. Идват есента и зимата с високите разходи, отново започват протестите февруари-март, пак избори и т.н. Чувам за десен Реформаторски блок, но не ги виждам и не мога да ги усетя тези хора.
Служителите ми се оплакват, че са затруднени от протестите, преминават препятствия заради затворените улици.
Ако протестираш, не бива да пречиш на другите,
които работят и плащат данъци, от които се преразпределя за социални помощи и други
разходи. Бих искала всички да са по-почтени в действията си и първо да си отговорят на въпроса те какво са дали на държавата.
- А банкерите лоши ли са? Политиците често заиграват с деликатната тема за банките и правата на клиентите.
- Когато някой иска да се издигне в очите на хората, говори срещу банкерите. Защото всеки има отношения с банките -дали като вложител, дали като кредитополучател. Банковата ни система е най-силно регулирана в ЕС и независимо от това сме изключително стабилни и дисциплинирани. Поемаме много загуби от кризата, но не се оплакваме. Не сме ощетили държавата с 1 стотинка.Не мога да се съглася, че банките и банкерите са лоши Преди около 15 г. бяхме лоши, тъй като не давхме кредити, после всички ни обичаха, когато давахме кредити за финансиране на проекти, имоти. Допуснахме някои грешки на растежа, но не такива, че да ощетят държавата.
- Имате сериозен трудов стаж, и то все на едно и също работно място. Кое ви мотивира непрекъснато? Не „прегаряте" ли?
- Винаги има новости и предизвикателства в работата, които те мотивират, не трябва да подминаваш препятствията.
Преди 1989 г. ДСК беше една от трите финансови институции в държавата и единствената, която работеше с граждани. Не беше необходимо да се правят реклами, да се предлагат разнообразни продукти. Но дори и тогава имаше новости, навлизаха информационни технологии.
Сега банката е изключително съвременна. Това става с много труд и с добър екип Човек никога не постига нищо сам. Тази година банката получи награда за най-добра интернет банка от сп. „Глобъл файнанс" и приз за най-добра банка от „Юромъни". Това са признания от външни издания, които нямат пристрастия.
- Чувам, че управлявате с желязна ръка в кадифена ръкавица. Така ли е?
- Определят ме като строг, но справедлив шеф. Не отминавам нещата, които не ми харесват. Всеки трябва да си изпълнява задълженията и да бъде почтен. Това е изключително важно. Политиката по доходите в банката е структурирана така, че личният принос на всеки се отчита и във финансово изражение. Има и морални стимули, за да знаят служителите, че забелязваме техните постижения, че са оценени и заслужават похвала и възнаграждение. А най-голямо е удовлетворението, когато получаваме похвали от клиенти.
