Банките никога не изоставят клиентите си
Интервю на Петя Стоянова с главния изпълнителен директор на Банка ДСК и председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България Виолина Маринова за лихвените нива, лошите кредити, печелившите проекти и за отказването от цигарите
Госпожо Маринова, след като обемът на новопривлечените средства не се увеличава в сравнение с минали периоди, имат ли достатъчно пари банките?
- Банките запазват високата си ликвидност, привличат ресурси, но финансират ограничен брой проекти. Наредбата на БНБ изисква най-ниската капиталова адекватност да е 12%, но през миналата година Централната банка препоръча тя да е 15%. В момента за Банка ДСК капиталовата адекватност е 20%, а за цялата банкова система тя е много по-висока от препоръчителната - някъде над 17%. Това означава, че банките имат парични ресурси, но субектите за финансиране са ограничени. Има достатъчно клиенти, които кандидатстват за заеми - големи фирми, малки и средни предприятия и физически лица, но много от тях не отговарят на изискванията. Анализът, който задължително правим на платежоспособността им, показва, че рискът да им се отпусне кредит е много висок, а ние нямаме намерение, от една страна, да кредитираме, а, от друга, да правим провизии заради необслужвани кредити. Съобразяваме се с кредитния риск в условията на криза.
Способни ли са банките да поемат още лоши заеми? В края на миналата година те наближиха 6%.
- Всички банки предприеха мерки, за да ограничат влошаването на качеството на портфейлите си. Създадоха се програми, които дадоха възможности на клиентите да преструктурират задълженията си така, че да могат да ги обслужват. През тази година ще се стремим да запазим досегашния процент на несъбираемите дългове, но при всички случаи ще има малко увеличение, което банките са в състояние да поемат.
Какво трябва да се случи, за да станем свидетели на по-ниски лихвени нива?
- Пазарът определя лихвените нива! От края на лятото лихвените проценти по депозитите започнаха плавно да падат. В Банка ДСК също ги намаляваме, но след като изтекат промоционалните кампании, защото имаме ангажимент към клиентите си. Те не са само кредитополучатели, но и вложители, и ние трябва коректно да изпълняваме договорните си взаимоотношения с тях. Тенденцията е към намаляване на лихвените проценти по депозитите и оттам по новоотпуснатите заеми. В цената на кредитния продукт се включва компонентът на риска, така че финансовото състояние на фирмите и икономическата среда определят крайната цена на кредита
Как преценявате дали даден бизнес е добър за финансиране? Кои са печелившите проекти, които подкрепяте?
- На този въпрос не може да се отговори еднозначно. Няма отрасъл, на който изцяло да сме прекратили финансирането, както и няма такъв, който да толерираме. Оценяваме конкретния проект, финансовото състояние на фирмата три години назад, договорите й в момента, в който кандидатства за заем, вземаме предвид и междуфирмените й задължения. Правим много задълбочен анализ, преди да вземем решение дали да финансираме един или друг проект. В Банка ДСК не сме спрели да отпускаме корпоративни, потребителски, жилищни и ипотечни заеми, но при сериозна оценка на риска.
Кои сектори на икономиката през тази година ще заработят на по-бързи обороти?
- Според статистиката на БНБ при експортно ориентираните фирми се забелязва оживление, което означава, че пазарът за тези български фирми се е отворил и това е добра новина. През тази година очакваме да се развият инфраструктурните проекти, защото са залегнали в стратегията на правителството.
Не мога да посоча конкретен отрасъл, който ще доминира над другите и ще има пo-бързо развитие. Банка ДСК обслужва малки и средни предприятия, но има и корпоративни клиенти, които също изпитват затруднения по различни причини. При малките и средните фирми кризата се усети най-рано, защото те не разполагат с големи капиталови буфери и в условията на междуфирмена задлъжнялост бяха ограничени възможностите на всички по веригата - контрагенти, доставчици и т.н. При тях може би ще има фалити, но има и такива предприятия, които потърсиха пазарна ниша извън предмета си на дейност и това им дава възможност 6 този кризисен период да оцелеят. Освен това те имат различни програми за редуциране на разходите, поставят си приоритети, с които да запазят бизнеса си и в бъдеще.
Правителството има намерение да изплати задържаните средства от строителството на траншове пра януари, февруари и март, което означава, че много от фирмите ще получат свежи ресурси, с които ще могат отново да заработят, но зависи как ще нарасне вътрешното потребление.
Както зависи и от поръчките от чужбина.
- Да, така е. Ако банката вземе решение да финансира дадена фирма, а тя няма договори за реализация, ситуацията е сложна. Този процес трябва да е ясен, за да може банката да се реши да отпусне заем.
Преди кризата наричаха банките локомотива на икономиката. Може ли на тях да се разчита и за съживяването й?
- В Асоциацията на банките в България (АББ) направихме доста предложения и водим разговори с правителството как това да се случи. Връщането на средствата на фирмите ще ускори притока на свежи пари. В момента много от тях се задъхват - в баланса им се вижда, че имат вземания, които не е ясно кога ще получат. В същото време имат задължения към под-доставчици и се завърта омагьосаният кръг. Когато правителството им възстанови средствата, те ще успеят да се разплатят и ще поемат въздух.
От строителното министерство вече съобщиха, че ще започнат приоритетно да връщат парите на строителни фирми,
които са фактурирали извършена работа, но досега не им е платена. Тези фирми ще може да завършат обектите си, ще ги реализират - може би не на онези стойности, които са били преди година, но все пак с една прилична печалба. Всичко това ще съживи икономиката. Освен това банките никога не оставят клиентите си на произвола на съдбата и след като са финансирали строителните фирми, те намират начин да се споразумеят с тях, да предоговорят или да преструктурират задълженията им така, че да издържат по време на кризата.
Защо банките поискаха от държавата да емитира ДЦК в евро?
- Има голям интерес към тези ценни книги и при реализацията им правителството ще получи допълнително средства. Банките, които имат инвестиционни интереси, ще ги вложат в ДЦК с един приличен доход, а в същото време правителството ще разполага със свежи ресурси.
Каква е причината кризата в България да е икономическа, но не и финансова?
- Българската банкова система е доста консервативна, което се оказва, че не е толкова лошо. Ние нямахме т. нар. пойзън инструменти, деривативни инструменти, хедж фондове, които да ни донесат загуби, както се случи в Америка и в Западна Европа. При нас проблемите започнаха от това, че се затвориха външните пазари и външното финансиране, договорите на фирмите, които изнасяха, бяха отменени. Така например цеховете от шивашката промишленост, които произвеждаха на ишлеме, загубиха договорите си и започнаха да закриват работни места. А и не само те! Много работници и служители бяха съкратени след свиване на производството и така икономиката започна да усеща кризата. Много от фирмите имат да изплащат заеми и това рефлектира върху банките. Банковата система генерира провизии и понеже е с висока капиталова адекватност, разполага с буфери, които да поемат тези проблеми. Междувременно банките започнаха да предлагат програмите за преструктуриране на задълженията, защото клиентите ни - не че не искат, а не могат да връщат заемите, финансовите институции усетиха проблемите чрез влошаване на кредитните им портфейли. Първо се влоши качеството на заемите при физическите лица, защото първата реакция на фирмите е да съкратят разходите, а под съкращения на разходите те разбират намаляване на персонала. След това започнаха да се увеличават несъбираемите дългове в портфейлите на малките и средните предприятия, които са най-уязвими в кризисни ситуации. Най-накрая кризата се отрази и на по-големите фирми. При тази верижна реакция икономиката започна да буксува. Живеем в глобален свят, България е част голямото европейско семейство и не може икономическата обстановка в европейската общност да е лоша, а у нас всичко да върви по мед и масло.
Често обвиняват банките, че променят едностранно лихвените проценти по отпуснати заеми. Какво се случва в действителност?
- Кредитните институции имат сключени договори с клиентите си и в тях са уредени всички клаузи и при какви условия може да се променят лихвените нива. Това никога не се прави едностранно от банките, а само при промяна на условията и клиентите винаги се уведомяват за това. Заради кризата вдигането на лихвените нива ставаше много внимателно, както се увеличаваше и рискът за всяка банка. На този процес не трябва да се гледа едностранчиво, защото преди осем години лихвените проценти по кредитите бяха по-високи, но тогава никой не ги коментираше, а обвиняваха банките, че не кредитират. Впоследствие, когато се разви кредитният пазар и банките започнаха да се конкурират с все по-добри и атрактивни продукти на все по-ниски цени, лихвените нива слязоха надолу. Когато кризата отшуми, лихвите ще започнат да падат отново, но този процес зависи изцяло от пазара.
Като председател на АББ често сте принудена да отговаряте на въпроси, които не засягат пряко Банка ДСК. Чувствате ли се отговорна за действията на колегите си банкери?
- Финансовите институции работят в конкурентна среда, но отношенията между банкерите са колегиални. Тези добри взаимоотношения ме радват. Българските банки имат различни чуждестранни собственици в различни държави от ЕС. Акционери на съответните банки имат свои стратегии и цели, които трябва да изпълняват, но това не пречи на банкерите в България да работят лоялно. Не само цената определя качеството на даден банков продукт. Това също така зависи от каналите за дистрибуция, от информационните технологии, от броя на клоновете, от качеството на услугата - все неща, които ще накарат клиентът да предпочете една банка пред друга.
От 1951 г., когато е създадена Банка ДСК като Държавна спестовна каса, до приватизацията й ние бяхме ориентирани към банкиране на дребно. Оказа се, че този пазар е доста привлекателен и много кредитни институции се насочиха към него. За всички има място под слънцето, стига да се докажем, че сме по-добрите и по-стабилните.
Наистина се налага да говоря от името на банковата общност, но аз никога не го правя, преди да се консултирам с другите банкери. Искам да се знае, че банковата асоциация е консултативен орган, на който се обсъждат нормативни, законови и подзаконови актове, и нашата цел е да обединим мнението си, когато се приемат, променят или издават нови закони. Ние излизаме с единно становище, което обединява всички интереси. Асоциацията не е орган, който определя продукти или ценови равнища. Там никой не споделя кои са клиентите му, нито какви ще са новите му продукти, за да не го копира конкуренцията. Има банкова тайна, но тя не бива да ни пречи да бъдем колегиални един към друг и това се отнася не само до банкерите, а и до цялото общество. Трябва да бъдем добри един към друг като комуникация, като отношение, да вникваме в проблемите на човека отсреща, да се стремим да ги решим, да бъдем добронамерени. Според мен това са нормалните взаимоотношения. Затова не приемам, че в АББ съм като на горещ стол, а че имам отговорност, която трябва да нося по време на мандата, за който съм избрана.
Трудно е да се дават прогнози кога ще свърши кризата, но какво ще се промени, за да е ясно, че излизаме от нея?
- Като ме видите, че съм спряла цигарите, значи кризата е свършила! Това съм обещала в личен план. Според мен тази година ще е тежка, защото трябва да се завърти колелото, фирмите трябва да започнат да функционират, да има някакъв икономически подем. Когато банките видят такова оживление, ще започнат по-охотно да кредитират, фирмите ще могат да наемат допълнително работници за изпълнението на проектите си и икономиката ще заработи по- добре. Не смятам, че ще се върнем в предходни периоди, в които бяхме в икономически подем, но се надявам на икономически растеж към края на годината. В исторически план винаги първото тримесечие е слабо и без да има криза. През второто тримесечие започва оживление, но през лятото отново има затишие. Някъде в края на годината ще има светъл лъч в тунела!
