Банките обещаха да продават честно кредит - в. Марица Хасково
От седми декември банките ще продават кредитите си с „етикет"! И както подобава на всеки етикет, там ще е изписана цената му. Тоест, колко точно ще платите за удоволствието да теглите банков заем. Двайсет и три трезора от общо трийсет и четири сложиха парафа си под джентълменско споразумение за прозрачно и коректно рекламиране на потребителските заеми. В това число влизат сумите от 400 лв. до 40 000 лв. Документът, подписан на пети ноември, има задължителен характер. Нещо повече, нашето споразумението изпреварва не само проектокодекса на Закона за потребителското кредитиране, който се очаква да влезе в сила от Нова година, а дори европейската директива за потребителското к_р едитиране 87/102/ЕЕС, уточни главният регионален мениджър на Банка ДСК Захари Алипиев. Банката беше една от първите, които приеха споразумението за прозрачност при работа с клиенти.
23-те банки се обединиха около задължението, когато обявяват условията си по потребителски заеми да си служат с единен критерий - годишен процент на разходите (ГПР). Така образно казано, ще могат да се сравняват крушите с ябълките, описателно се изразиха членовете на Асоциацията на търговските банки, която всъщност е и инициатор на споразумението. Годишният процент на разходите е общият разход по един кредит - в това число освен лихвата, влизат и всякакви такси и комисиони по одобрение и обслужване на заема. ГПР при всеки отделен заем ще се изчислява за всяка година от срока на кредита и така лесно ще може да се сравнява с продукта на конкурентите. Досега за хората с ниска финансова култура, определяща при избора на заем, беше единствено лихвата, която далеч не е наи-голямата беда при погасяването на кредита. Понякога заем с по-малък лихвен процент излиза доста по-скъп от друг продукт, при които тези допълнителни удръжки са по-ниски (виж таблицата). Да вземем таксата за кандидатстване - при различните банки варира от 20 до 55 лева, че и нагоре, като понякога е и процент от стойността на целия заем; Прокредит банк например начислява еднократна коми-сиона от 4 на сто върху стойността на заема, който може да бъде до 10 000 лв. Алианц банк иска едва 2 процента от целия кредит, отделно от това обаче натоварва погасяването с месечна такса ангажимент върху неусвоената част -тя е 0.5 на сто. ДЗИ банк пък разглежда молбата за кредит срещу 30 лева, таксата за управление при тях е 2 процента, а комисионата за ангажимент е 0.3 процента от неусвоената част, но на годишна база. Несъпоставимо, нали?
Защо банките решиха да се държат джентълменски точно сега, след като те все пак гонят печалба? Оказа се, че си има логично обяснение. Банковата система се разви в пос ледните две години твърде позитивно, коментира г-н Алипиев. Предлагат се изключително атрактивни продукти, само ДСК е оферирала на пазара над 30 съвсем нови, уточни регионалният мениджър. Конкуренцията се ожесточи, което съвсем естествено доведе до намаляване на цената на заема, а потребителят пък се изправи пред море от избор, разви кълбото шефът за регион Пловдив на Банка ДСК. Стигна се до пренасищане с информация и реклама, а клиентите се объркаха. Започнаха да обикалят от банка на банка, въоръжени с калкулатор и вместо да стават по-уверени и убедени, че искат да ползват пари назаем, се получи обратния ефект, обясни тънката психологическа логика на нещата г-н Алипиев. А, губейки доверие, ние чисто и просто пропускаме добър бизнес, заключи той. Или, с други думи, банковата система е работела коректно, но е зациклила малко или много точно поради тези субективни причини. Стандартизираната методика на ГПР и кристалната яснота каква е цената на всеки заем вероятно ще промени малко картината на пазарните дялове на банките.
Не, конкретно ние не се опасяваме от отлив на клиенти, контрира шефът на ДСК Захари Алипиев. Очаква се в най-скоро време споразумението да се подпише и от останалите банки, но големите играчи вече си стиснаха ръцете. Сред тях са ДЗИ Банк, Пощенска банка, Алианц банк, Булбанк, Експресбанк, ОББ, Юнионбанк, Прокредитбанк и други.
Автор: Вяра ЖЕЛЕВА
