Банковият сектор е напълно подготвен за ЕС
Виолина Маринова, председател на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК
Петя Димитрова, главен финансов директор и прокурист на Пощенска банка
Водещ: И така, г-жа Виолина Маринова, председател на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК и Петя Димитрова, главен финансов директор и прокурист на Пощенска банка, гости в студиото на “Седмицата”. Доста апокалиптично ви прозвучаха посланията и заключенията в репортажа, който изгледахме. Не бяхте съгласни?
Виолина Маринова: Да, аз определено не съм съгласна, защото банковата система в България е стабилна, регулирана и съвсем, всички знаят, че има редица регулации от страна на БНБ. В момента показателите показват, че сигурността на банковата система е налице – ликвидност и т.н. Тук се предрича крах, едва ли не, предизвикан от ръста по кредитната дейност. Значи, точно затова са и тези регулации. Наистина в последното тримесечие се забелязва един спад на кредитния ръст. В момента няма такъв кредитен бум. Може би догодина – да, но в момента няма такъв ръст, какъвто се предрича. Освен това трябва да се има предвид, че над 90% от сектора е частен и се притежава от големи финансови мощни групировки, така че не виждам къде е рискът. Нито един частен собственик не би бил щастлив да има големи обеми, т.е. да изпълнява ръст по кредитната дейност и лош портфейл. Тоест всяка една банка взима съответните мерки, за да се предпази от този риск. Или преценява разумния риск.
Петя Димитрова: Аз бих допълнила също в подкрепа на тази позиция, тъй като аз също я споделям, всички банки, които са, и голямата част представени в България, са дъщерни компании на големи, известни европейски финансови институции. Никоя банка не е в страната с една краткосрочна стратегия. Разбира се тази експанзия във всяка една банка е премерена и носи съответния контролируем риск и растеж. Никоя от банките не осмисля или не анализира нещата, но наистина тази прогноза звучи абсолютно апокалиптично.
Водещ: Добре, наша работа е да търсим възможни провокации. Все пак се появиха такива доклади, които говорят за възможност евентуално да се получи някакъв срив. На какво се дължат тези доклади при това положение?
Виолина Маринова: Значи тук се прогнозира, че, четох в пресата, че до 2010 г. ще останат осем банки в България. Не знам на какво се основават тези анализи, защото не сме видяли анализи, а твърдения, че ще се стигне до...
Водещ: Това го каза един чуждестранен финансов анализатор на един форум в София.
Виолина Маринова: В Шератон, да, знам го форума. Въпросът е, че аз лично не вярвам, че в България ще останат осем банки, защото при нас има доста западни банки, които имат клонове в България, а и след приемането ни в ЕС ще бъде свободен, ще бъдат отворени вратите, така да се каже, да се откриват клонове на чуждестранни банки в България. Да, може би ще има някакви сливания на малки банки, но това пазарът ще го определи от една страна, и от друга страна стратегията на всеки един собственик, ако има такива намерения – да придобива, да се разраства, не органически, а чрез сливания и поглъщания. Но това, пак казвам, ще го определи пазарът.
Петя Димитрова: Консолидацията, аз също бих допълнила, е процес, който е неминуем, но прогнозата от 8,10 банки според мен е абсолютно нереалистична. Разбира се такава тенденция има и се вижда на пазара, но отново това не е нещо, което е реална прогноза. Също така банковият сектор е един от най-добре регулираните в България, да не кажа и най-добре регулираният. Така че от гл.т. на риск и на контролиран риск мисля, че ние сме едни от най-добре подготвените.
Водещ: Добре, да приключим апокалиптичната част от разговора ни тази вечер, в статия на Ройтерс, в коментар на Агенция Ройтерс се предупреждава, че ръстът в кредитирането в чуждестранна валута засилва уязвимостта на няколко държави в Югоизточна Европа – България, Румъния, Хърватия и Турция към финансови кризи. Това как бихте го коментирали?
Виолина Маринова: Аз не бих казала, че има някакъв риск. Защото как ще коментираме това, че и депозитите във валута се увеличиха. Това, че населението предпочита да тегли кредити във валута, но и да внася също във валута, защото днес българинът внася не само в лева, той внася и във валута. И особено напоследък се забелязва тенденция на увеличаване на прираста на депозитите във валута. Така че аз лично не виждам, рискът е премерен и регулиран независимо от това какъв вид валута е кредитът.
Петя Димитрова: Банките принципно, когато правят своите продукти диверсифицират портфейла си, т.е. те не правят продукти само в една или в друга валута, позициите се хиджират, ние имаме експерти и в едната и в другата област. Дали би било в кредитирането или в депозитната сфера, или в набирането на средства се вижда, че реално ние имаме диверсификация и ние клоним, аз също споделям това мнение, че такава опасност, тя е премерена, стратегията е изградена и ние когато го правим, го правим със смисъл.
Водещ: Добре, къде при това положение, къде е балансът между интереса на банката да има голям и хубав кредитен портфейл, който непрекъснато се разширява и държавния интерес за финансова стабилност?
Петя Димитрова: Държавният интерес е в това, аз бих казала, че ние сме, отново, едни от най-регулираните институции, нашата дейност е на открито, прозрачна, вижда се от всички. Продуктите и решенията, които ние предлагаме за населението и за нашите клиенти, мисля, че са разбираеми, ние във всеки един клон и в Интернет напоследък се стараем да сме максимално прозрачни, максимално отворени и да показваме нещата, които ги интересуват, да казваме това, което предлагаме. Така че аз не мисля, че, това е полза и за държавата. Банковият сектор в една страна, когато се развива и се вижда ползата от него и това, което допринася и за населението, и за развитието на страната като цяло е показно и за държавата.
Водещ: Добре, какво е положението в кредитирането като цяло? От една страна рестриктивните мерки на БНБ отразиха ли ви се на банките и от друга страна вярно ли е, че много голям брой българи са изтеглили повече пари отколкото могат да си позволят да плащат месечно?
Виолина Маринова: Значи, рестрикциите разбира се, че се отразиха, тъй като се намали темпът на ръст на кредитната дейност, но това е, бих казала, разумно, тъй като стабилността на банковата система е абсолютно гарантирана. Как се отрази, значи ние разрешаваме кредити на нашите клиенти при разумен риск, с доказани доходи, т.е. абсолютно всичко, което регламентирано. Затова неколкократно споменаваме и аз и колежката, че банковата система е много добре регулирана. Наредбите на БНБ така са структурирани, че всяка една банка се съобразява с тях и това допринася за стабилността. Аз и преди малко споменах, че нито една банка няма да бъде щастлива от висок обем активи с лош портфейл, защото този портфейл се провизира, това е разходи за всяка една банка. Така че аз лично смятам, че няма...
Водещ: Аз, всъщност питах дали се увеличават по някакъв начин лошите кредити във вашите портфейли?
Виолина Маринова: Не, аз, така, завоалирано исках да ви кажа, че да, има изменения. Едновременно с ръста по кредитната дейност има и наставане на лошите кредити разбира се, но те не са в извън обичайните граници. Ние сме провизирали всяка една експозиция, която има закъснение. Освен това наредбите на БНБ предполагат много големи рестрикции, защото ние държим тези експозиции в повече от определеното време, независимо, че са настъпили обстоятелства за подобряването на тази експозиция, не създаваме допълнително провизии, което означава, че портфейлът е много добър в банковата система, защото вие го виждате на светло, балансите на банките са в Интернет сайта и се вижда, че са много стабилни банките.
Водещ: В портфейла на Пощенска банка има ли лоши кредити?
Петя Димитрова: Аз бих допълнила в същата насока. Значи, банките, когато изграждат стратегията си, те взимат предвид регулационните мерки и отново всяка една банка, разбира се, че предлага рестрикциите и регулаторните норми на БНБ. Аз не мисля, че тази кредитна експанзия води до такъв голям, или както се говори в момента, ръст на провизии. Той е нормален и той е съобразен с ръста на кредитния портфейл.
Водещ: И все пак как бихте коментирали ръста на ипотеките, например за май месец със 74% спрямо май миналата година? Не е ли прекалено голямо нарастването?
Виолина Маринова: Ами, как да ви кажа, българинът се научи да тегли кредити. Това е от една страна, и от друга страна според мене научиха се да инвестират в различни инструменти, т.е. не винаги се теглят кредити за жилища, които са им необходими. Теглят се със спекулативна цел. Така че според мене не е необичайно, стига да има доказан доход и рискът да е премерен.
Петя Димитрова: Аз бих допълнила, в случай вие го вадите от контекста. Сравнявайте само портфейла, който се е увеличил. Ами какво става за пазара на недвижими имоти? Колко той се е увеличил? Да видим,у значи, ако ги сравним двете неща, тенденцията явно е нормална. Също така как се развива икономиката в страната. Ние виждаме, че тя нараства. Населението има повече възможности в случая. Така че може би това е една нормална тенденция.
Водещ: Добре, значи имаме голям ръст при потребителското кредитиране и при ипотеките, кой е следващият продукт, към който банките ще се насочат и кои аудитории ще атакувате най-усилено в следващите месеци?
Виолина Маринова: Значи ние няма да се откажем от тези продукти и ще ги подобряваме, защото очевидно е, че лихвените нива няма да спадат повече от това, което е, означава, че ние ще трябва да подобрим тези продукти, да ги иновираме. Казвам, че ще продължим да работим в тези два продукта – кредити за текущо потребление и кредити за покупка и строеж на жилище. Едновременно с това обаче ще развиваме малкия и средния бизнес, защото, първо, това е необходимо за фирмите, те се нуждаят от тези кредити и това финансиране, а така също знаме, че с присъединяването на Българи в ЕС ще трябва да усвояват и средства от ЕС.
Петя Димитрова: Аз бих казала, че в случая електронното банкиране е тема, която напоследък се дискутира от всички банки и това заляга в тенденциите и в проектите на всяка една банка. Разбира се и нови видове продукти, тъй като пазарът става все по-динамичен, клиентите стават все по-информирани, все по-взискателни, т.е. на пазара ще излизат и нови продукти, както частно банкиране, инвестиционно банкиране, вече ще се набляга на неща, които за момента на българския пазар все още са нови и ще тече един период, в който ще има някаква адаптация към тях и представяне. Разбира се продуктите, които и сега са предлагани за широката публика, тъй като и Пощенска банка, и ДСК са универсални банки, ще продължат да се предлагат, разбира се.
Водещ: Добре, последен въпрос. Моля ви за кратък отговор. Готови ли сте банките за влизане в ЕС?
Петя Димитрова: Аз бих казала, неколкократно съм го казвала в много интервюта, смятам, че банките в България са най-добре подготвените институции за влизане в ЕС, поради, може би сега нямаме време, поради много...
Водещ: Директиви.
Петя Димитрова: Да, ние следваме много директиви, точно така, много регулативни неща, моделите, които използваме са на чужди банки в България, т.е. те вече са в ЕС, т.е. ние до голяма степен вече сме там.
Водещ: И сте най-регулираният сектор.
Виолина Маринова: И сме най-регулираният, и най-стабилният, и бих казала отличникът в преходния период на присъединяването, защото наскоро бе приет закон за потребителския кредит, въведе се от 5 юни I-ban, единният унифициран стандарт на банкова сметка за разплащанията, което показва, че банковата система е много дисциплинирана и много стабилна и внушава доверие.
Водещ: Благодаря ви за коментарите, пожелавам ви успех!
