Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на банка ДСК: Насред криза няма евтини кредити
Валерия СТОЙКОВА
Какво ни чака през зимата и вижда ли се вече опашката на кризата? Тези въпроси си задават всички, особено предприемачите. Но за да тръгне икономиката напред, са нужни пари, а парите са в банките. Връщат ли се добрите стари времена на евтиното кредитиране, попитахме Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на най-голямата банка у нас - ДСК, и шеф на Асоциацията на банките.
- Госпожо Маринова, тръгнаха ли устойчиво надолу лихвите по кредитите?
- Банка ДСК беше първата, която намали с 0,5% още през юни лихвите за заеми за покупка и строеж на жилища. Но на лихвите не трябва да се гледа едностранно. Цената на банковите продукти се формира от много компоненти. Такъв компонент е и надбавката за риск на държавата, който се дава от рейтинговите компании, и той наистина падна с 2,5 на сто. Но рискът в портфейлите на банките остава висок, защото икономиката все още не работи нормално. Освен това депозитите, които привличаме от населението, са с висок лихвен процент. За да имаме средства да кредитираме, ние трябва да даваме на хората, които са вложили парите си при нас, съответната добра лихва. По данни на БНБ нередовните кредити към края на юли са 12%. Това ясно показва колко се е влошило качеството на банковите портфейли. Причината е, че фирмите не функционират добре. През юли безработицата е 7,62%, или 270 хил. души, но това са само регистрираните. Заради кризата икономиката "посивя", т.е. броят на неосигурените лица също расте. Аз съм сигурна, че дори да намалим лихвите по кредитите, ние пак не бихме кредитирали, ако клиентите няма да могат да докажат, че проектът им може да осигури възвръщаемост.
- Как работите с клиентите си, за да не се стига дотам, да вземете жилището им например?
- Банките предлагат различни схеми на клиенти, които се чувстват затруднени. В много случаи ние първи ги търсим, предлагаме преструктуриране и предоговаряне на кредитите. Целта е да не изпадат в затруднения и да не влизат в кредитния регистър като нередовни платци, за да имат възможност и след това да теглят заеми. Всички кредити, които не се плащат, костват средства на банките - провизии в случай на закъснение на вноските над 30 дни. Ако закъснението е над 180 дни, кредитът е провизиран 100%.
- Може ли еднозначно да се каже, че банките в България са стабилни, и защо?
- Банковата ни система е стабилна, защото има много стабилни регулации. "Банков надзор" ни контролира ежемесечно по показатели за ликвидност, качество на портфейла, капиталова адекватност, колко са преструктурираните заеми и т.н. При първия симптом от "Дистанционно наблюдение" веднага посещават банката, за да установят причините.
- Ще стигнат ли лихвите по кредитите нивата отпреди кризата и кога?
- Вече има позитивни сигнали отвън за оттласкване от дъното на кризата, но в България е необходимо да се преодоляват допълнително и множество негативни фактори като все още голямата престъпност и корупция. При по-благоприятна икономическа среда лихвените проценти по кредитите ще започнат да падат. Твърдо обаче заявявам, че няма да се възстановят онези цени на кредита, които имахме преди кризата. Независимо колко добре се развиват нещата, в скоро време не е възможно лихвените проценти да бъдат драстично намалени.
- Бизнесът обаче твърди точно обратното: "Как да разширяваме производството при 12-15% лихва?" Какво ще им отговорите?
- Всичко е въпрос на цена - ако имаме възможност, ще предложим по-евтини кредити. Примерно една фирма има прекрасни идеи, но няма как да ги реализира, защото има междуфирмени дългове, нереализирана продукция и спад в потреблението. Тогава и банката не би могла да я подпомогне. Въпреки това банките и сега кредитират. Според мен проблемът с лихвените проценти на заеми, конкретно на фирмите, е преекспониран. Не са верни твърденията, че банките постоянно променят условията по кредитите. Съществуват фирмени кредити в евро, при цена EUROBOR плюс надбавка - днес например EUROBOR е 1,5. Надбавката е 2,5%, колко става лихвата тогава? Тя остава непроменена до момента, в който клиентът не се съгласи на промяна. Така че често се правят необосновани обобщения и, по мое мнение, от хора, които имат персонален интерес от това.
- Какво имате предвид?
- Тези твърдения обикновено са на хора с кредити, които имат затруднения при тяхното изплащане. Говорят срещу несправедливите високи лихви, за да постигнат облекчения за себе си. Твърдя, че банките правят всичко по своите възможности, за да постигнат разбирателство с кредитополучателите. Нека да се разбере, че никой няма интерес банковата система да генерира загуби и да се декапитализира.
- Финансовият министър Симеон Дянков също призова да се намалят лихвите, а при обсъждането на доклада на президента каза, че промяната в рейтинга е достатъчна това да се случи.
- Промяната на риска би дала възможност на банките да привличат по-евтини ресурси от международни институции, т.е тогава бихме могли да кредитираме при по-ниски лихвени проценти. Ние работим в условия на пазарна икономика и държавата не може да въздейства на лихвената политика на банките. В момента банките в България ползват ограничени средства от международните финансови пазари, но при подобрена макросреда сигурно и това ще се случи.
- Каква е причината Комисията за защита на конкуренцията да проверява банките за картелни споразумения?
- Проверките бяха със съмнение за съществуващо споразумение между банките за поддържане на високи лихви по кредити и депозити. КЗК е в правото си да извърши проверка, но предметът на дейността на Асоциацията на банките не третира въпроси, свързани с ценовата политика. Лихвите са различни за различните банки, определяни в силно конкурентна среда. Има конкуренция, което е точно противоположно на твърдението за картелно споразумение, в което ни упреква КЗК. АББ е предоставила цялата поискана информация.
- Депозират ли се пари отвън в българските банки заради високия доход по влоговете?
- Дай, Боже, и това да стане, но досега такова нещо няма. Нетният ръст по депозитите в банковата система към юни е 153 млн. лв., което е доста малко. Само година по-рано това число беше близо 950 млн. Лихвите по депозитите вече не растат, защото няма смисъл при тези малки обеми. Не трябва да се бъркат обаче тези лихвени нива с лихвите при промоциите. Това не е действителната цена на депозитния ресурс, а точно определени условия в сила за кратък период и за определен продукт. А парите от чужбина идват не толкова заради високия доход, а главно когато доверието е високо. Все още нямам индикации, че това доверие укрепва. В края на м.г. например от банките бяха изтеглени над 2 млрд. лв. заради лоши прогнози за кризата. Затова тогава се принудихме да вдигнем лихвите по депозитите, за да привлечем ресурс от местния пазар.
- Прогнозите са, че ще стигнем дъното на кризата през зимата. Така ли е, съдейки по контактите си с бизнеса?
- Ако мога да отговоря на въпроса дали сме стигнали дъното, би трябвало да получа Нобелова награда. Но определено не смятам, че сме преодолели кризата. Поне до края на годината няма да се случи чудо. Евентуално през пролетта очаквам някакъв положителен тренд.
- От 12-те процента нередовни заеми чий дял е по-голям - на гражданите или на фирмите?
- Разпределението е почти поравно. Първоначално се влошиха кредитите на гражданите, защото първата реакция на фирмите бе да започнат съкращения. От пролетта започна да се влошава и портфейлът на фирмите.
- Пише се нов закон за потребителския кредит с участието на Асоциацията на банките. Кое е новото всъщност, тъй като има вече такъв закон?
- Нов закон се налага, за да се съобразим с всички изисквания на директивата на ЕК. В него обаче има и неща, които директивата не изисква, но ние ги въвеждаме - например да се оповестява годишният процент на разходите (ГПР) и за ипотечните кредити, с което ние сме съгласни. Все още се дискутира точната редакция на текста в законопроекта, който се отнася за правото на отказ на клиента от взетия кредит в 14-дневен срок. Трябва точно да се дефинира, че след съобщението за отказ в 30-дневния срок ще трябва да се погаси задължението, след което следва прекратяване на договора.
- Смятате ли, че трябва да се отвърже фиксираният курс лев/евро?
- В никакъв случай! Точно фиксираният курс и валутният борд спасиха България от кризата. Адмирирам заявката на финансовия министър Симеон Дянков да се ускори изпълнението на критериите за влизането в "чакалнята" към Еврозоната ERM 2. Ако се премахне валутният борд преди това, колебанията на валутния курс ще имат отрицателно влияние върху България.
