Виолина Маринова, председател на АББ и изпълнителен директор на Банка ДСК: Лошите кредити от 30 дни до 180 дни вече са 10,2%
Людмила Куюмджиева
Фирмите от всички отрасли, които докажат, че имат проекти с възможна реализация, са потенциални заемополучатели
- Г-жо Маринова, кризата вече се отразява на различни сектори у нас Можем ли да говорим за опасност и в банковата система? Има ли някаква опасност от фалит на банкови институции и можем ли да очакваме смяна на собственост от някои трезори?
- Определено не, българската банкова система е стабилна. Капиталовата адекватност на банковата ни система е много по-висока от изискуемата -ако регулацията е 12%, банковата система поддържа стойности от 16,5%. Това означава, че банките са добре капитализирани и са стабилни. Само за сравнение - стойността на показателя капиталова адекватност в Европа е 8%. Т.е. при нас въпреки значително завишеното изискване ние поддържаме по-високи стойности. Стабилността на банките в България се дължи както на факта, че банковата общност е добре регулирана и дисциплинирана, така и на прагматичния подход на мениджмънта на трезорите в България към постигането на устойчиво развитие на сектора. Мога да споделя, че някои западни анализатори започват да говорят за български модел на банкиране, а именно за съчетаване на привнесено ноу-хау от чуждите банки майки с разумно управление и добро позициониране на местните силни марки. Безспорно банковата система като част от местната икономика не може да остане изолирана от трудностите в развитието на различните й сектори. Резултат от това е спадът на печалбите в сектора с около 1/3 на годишна база. Добрата капитализация на трезорите в България, както и разумните подходи в управлението им са залог за положителното им бъдещо развитие.
- А имат ли пари банките в България? Защо финансовите институции спряха кредитирането и отпускат трудно заеми?
- Кредитирането не е спирало; темповете, с които то се развиваше през последните 1-2 години, няма да се повторят, но намаля търсенето на кредити. Както банките, така и потенциалните кредитополучатели станаха по-предпазливи съответно при отпускането и вземането на кредити финансовите институции въведоха по-високи изисквания към потенциалните кредитополучатели. Стопанските субекти и физическите лица у нас, които искат да получат кредити, трябва внимателно да обмислят своите парични потоци, респективно фирмените и семейните бюджети, за да могат да преценят дали са в състояние да погасяват задълженията си, но никога не е спирало кредитирането, особено на защитими добри проекти. Банките осъзнават ролята си в съживяването на икономиката и ще финансират добри проекти, както и граждани и фирми, които са в състояние да обслужват кредитите си.
Ресурсът за банките е скъп, но не са ли малко високи лихвите по депозитите, които Вече се предлагат? И според вас какво трябва да бъде нормалното ниво на лихвените нива? Отскоро все повече банкери започват да говорят за разразяването на "депозитна война"... Банките в България набавят своя ресурс предимно от местния пазар, тъй като алтернативните източници, те. кредитни линии, средства, закупени на международните парични пазари, и т.н. са силно ограничени. Затова мога да кажа, че лихвите както на кредитите, така и на депозитите са пазарно формирани. Относително високите лихвени нива се определят, както стана ясно, от цената на ресурса. Не бива да се забравя и рисковата компонента в цената на кредита или депозита. Едва ли е възможен еднозначен отговор дали са високи лихвите и каква трябва да бъде тяхната стойност; в този аспект бих споменала и суверенния риск на страната, който е относително висок. Не могат да се правят механични сравнения с цената на банкови продукти в страни, например в Западна Европа. Моето лично мнение е, че е достигнат прагът на увеличаване на лихвите. Не бих могла да говоря за т.нар. депозитна война; банките в стремежа си да привлекат свеж ресурс от местния пазар обявяват промоционални нива на лихвите. Промоционалните лихви по депозитите обаче са за определен сегмент клиенти, за определен период, за определена валута, те всяка банка има собствена политика по отношение на обявени промоционални лихвени нива по депозитите и условията по продуктите на различните банки трудно могат да се сравнят.
- Необслужваните кредити все повече се увеличават, какъв трябва да е делът им, за да не са притеснителни за финансовата система? Не се ли повишава рискът от това, че в един момент някои банки снижиха много критериите за отпускане на заеми и откриване на депозити?
- Да, качеството на портфейлите на банките е влошено. Това определено е резултат от влошената международна ситуация и икономическата среда в България - увеличава се безработицата, не се осигуряват част от работниците, т.е. - икономиката започва да посивява. При влошено качество на портфейла банките генерират провизии съгласно наредбата на БНБ при всяко закъснение на погасяване на кредитите - над 30, над 60, 90 и над 180 дни. Към средата на тази година лошите кредити, над 90 дни, вече са 4,6%, а тези кредити, които са извън редовните, т.е. от 30 дни до 180 дни, вече представляват 10,2%. Зад тази цифра се крие значителен обем от провизии, които банките са начислили. Един от механизмите за изход от тази ситуация е да се търси диалог между клиентите и банките, за да се извърши разсрочване или предоговаряне на дълга, за да се преодолее по-плавно проблемът в период на криза. В случай че има финансови затруднения в семействата или при фирмите, е необходимо да се пристъпи към предоговаряне на условията по задължения с банките, за да могат те да бъдат обслужвани.
- Кои са секторите в икономиката, които продължават да се радват на по-високо доверие и които продължават да получават кредити от вас?
- Фирмите от всички отрасли, които докажат, че имат проекти с възможна реализация и могат да генерират разумни парични потоци, разбира се, при преценка на всички рискове, са потенциални кредитополучатели Банките не изключват които и да е сектори в икономиката, няма рестрикции в тази област трезорите са по-предпазливи, това е точният термин.
- Каква е вашата прогноза за отминаването на кризата? Стигнахме ли дъното, или можем да очакваме още срив в икономиката и финансовата стабилност на държавата?
- Не бих се ангажирала е конкретна прогноза за отминаването на кризата. Има индикатори за известно съживяване на запад от нас, но излизането от кризата е процес, не акт, продиктуван само от желание или добра воля. Моето лично мнение е, че трябва да бъдем оптимисти и същевременно реалисти - да успеем да превърнем кризата в предизвикателство и в повод за креативност.
- Кои са задачите, които стоят пред Асоциацията на банките в България?
- Експертните групи от различни банки, членове на асоциацията, която е консултативен орган, дискутират проектозакони и други подзаконови актове, които се предвижда да се внесат в Народното събрание, дават своето становище.
- Някои банки включително и ДСК, започнаха отново да промотират различни кредити. Това сигнал за стабилизиране на сектора ли е?
- Вярвам, че е така. Банките дават сигнал, че имат добра ликвидност и са готови да кредитират, като, пак казвам, търсят добри проекти от бизнеса и клиенти физически лица, които са планирали добре финансите си. Има по-високи изисквания за остатъчен доход, изисквания и към това, гражданите да бъдат осигурени и да са в състояние да покриват задълженията си Поведението на банките в областта на кредитирането може да се определи като консервативно, но с тенденция към съживяване.
- Предвиждате ли нови промоции и какви до края на годината?
- Конкуренцията между банките е в областта на обогатяване на каналите и създаване на иновативни и по-богати възможности за банкиране за нашите клиенти, както и създаване на нови стандарти за предоставяне на услуги, особено за младежките аудитории. Банка ДСК въведе през последния месец нови възможности за банкиране с платформата ДСК Директ. Паралелно на мобилната версия, Банка ДСК предлага пълна функционалност на електронното банкиране, която може да се ползва също от мобилен телефон. Чрез мобилния си апарат клиентите, които са абонати на платформата за електронно банкиране ДСК Директ, могат да проверят наличността и движенията по сметките си, да получат детайлна информация за вида на картите си, срока на валидност и последните 10 извършени транзакции, да се информират за състоянието на наличните си кредити да прехвърлят средства от и по спестовната компонента на своята разплащателна сметка и по виртуална карта при извършване на плащания в интернет.
За удобство на ползвателите на виртуални срочни депозити освен едномесечните срокове са въведени възможности за по-дългите срокове - 3, 6 и 12 месеца на Виртуалния срочен депозит в трите валути BGN, EUR, USD с приложим промоционален лихвен процент.
***
Воолина Маринова е председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките В България и главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Родена е през 1953 г. в София. Завършила е специалност финанси и кредит във ВфСИ "А. Ценов", Свищов, през 1977 г. Специализирала е комплексно Банково обслужване на населението от ДСК (1986 г.) в УНСС София, и мениджмънт, маркетинг, бизнес комуникации; финанси и счетоводство в Института по мениджмънт и маркетинг, София. Владее френски и руски език, говори арменски, а понастоящем учи английски език.
