Виолина Маринова, председател на управителния съвет и главен изп. директор на Банка ДСК: Не хвърча в облаците, обувките ми са прашни
Валентина ПЕТКОВА
Г-жа Виолина Маринова, шеф на Банка ДСК, често бива наричана в медиите „абонирана за успеха". Преди два дни към богатата си колекция от награди тя прибави още един приз.
Тази година ДСК отбелязва 60-годишния си юбилей. Г-жа Маринова е посветила на тази институция 40 години от своя живот, като в банковата си кариера е извървяла пътя от най-ниското до най-високото стъпало.
- Г-жа Маринова, през тези дълги години работа в ДСК не ви ли е минавала мисълта да напуснете и да опитате на друго място?
- Да си призная, веднъж дори бях взела решение да напусна. След 1989 г., когато се консолидираха банките, естествено беше да получа предложение и от други места. Първоначално приех, но след седмица тръшкане вкъщи отказах. Интуитивно взех това решение, защото целият ми живот беше свързан с ДСК. Започнах в нея два месеца преди да навърша 18 г. Кандидатствах химия, но не ме приеха, изживях го много тежко. Тогава една позната ме насочи към ДСК. Започнах тук съвсем случайно, а то взе, че ми хареса. След това завърших задочно. И добро, и лошо за мен е минало през тази институция. Докато работех тук, се омъжих и родих двете си деца. Обичам тази банка, тя се разви и промени пред очите ми.
- Без да омаловажавам усилията и качествата ви, но като че ли сте имали и голям късмет в кариерното си израстване?
- Разбира се, че имах късмет, защото бях забелязана. Т. е. имало е хора, които са оценили моя труд. Както и известно стечение на обстоятелствата. Когато завърших висше образование, продължих да работя в клона, в който съм започнала. За първи път в него пилотно се внедри безпартидно обслужване. Преди това се работеше с партиди, т. е целият процес беше ръчен. Това беше революционно решение за онова време и аз успешно го осъществих в клона на ДСК, в който работех. Тогава служителите в ДСК трудно приемаха новостите и повечето бяха скептични. Аз обаче винаги съм приемала предизвикателствата.
Исках да бъда първа и да експериментирам. Това беше оценено. Назначиха ме за главен счетоводител на този клон. Впоследствие много от промените в ДСК се експериментираха в моя клон. По- късно, през 1996 г., дойдох в централното управление като зам.-председател.
- Човек се ражда с такъв стремеж или той се възпитава? Вие сте отгледана от вашата баба арменка в Пловдив. Не може тя да няма пръст в това?
- Това са най-милите ми спомени. Родителите ми работеха и вместо да ме будят рано за детска градина, са предпочели да ме изпратят в Пловдив. В Пловдив баба ми и двете й сестри, които не бяха омъжени и нямаха ангажименти, с удоволствие приеха да се грижат за мен. Там учих до З-ти клас. Представете си три възрастни жени пенсионерки как обгрижват едно дете. При това единствената внучка, защото останалите бяха момчета. Те възпитаха в мен изключителна подреденост и дисциплина. Една от лелите ми всеки ден ми съставяше програма какво ще правим - ще ходим в библиотеката, ще играя, после на разходка и т. н. От тези почтени и подредени жени аз получих много. А нали знаете, че първите седем години са изключително важни за всеки човек да бъде възпитан, да не се отнася лошо с хората, да вижда в тях ценните качества. Защото няма човек без недостатъци, но е много важно да бъдеш добър и позитивен. Ето това съм взела от тях. Беше изключително приятно. После ме прибраха в София, за да раста заедно с моят по-малък брат. С нетърпение чаках ваканциите , за да прелетя към Пловдив.
- Кои черти сте наследила от арменските корени на вашата майка? Повече спестовна ли сте, или и малко стисната?
- Винаги се съобразявам с финансите, които мога да си позволя.
Не съм стисната От арменските корени съм наследила честност, почтеност и моята финансова насоченост. Една от пловдивските ми лели, освен че е работела в банка, беше изключително подредена и водеше домашното счетоводство, т. е. входящия и изходящия паричен поток, казано на днешен език. Тя пресмяташе как трите пенсии, които те получаваха, да бъдат така разпределени във времето, че да няма дефицит.
- И вие пренесохте това във вашето семейство?
- Абсолютно. Със съпруга ми добре си правим сметката. Аз не съм била винаги на ръководен пост, така че сме се старали бюджетът ни да бъде така структуриран, че да ни остават доходи, а не да не ни достигат. Мъжът ми работеше в институт и сега е пенсионер по болест, защото оперираха сърцето му. В последните години той води семейния бюджет, още повече че финансите са негова слабост.
- Вярно ли е, че само веднъж в живота си сте теглили кредит?
- Да, през 1982 г. изтеглих кредит да си купя апартамент, само ДСК тогава кредитираше покупка на жилище. Родителите на мъжа ми бяха направили вноска за кола преди години и точно в тази година беше възможно да си купим кола „Москвич".
Условието, за да изтеглиш кредит до размера на стойността на жилището, ако притежаваш кола, беше да покриеш стойността на същата и за разликата да получиш жилищен кредит. Затова допълнително изтеглих потребителски кредит и с разрешеният жилищен покрих стойността на апартамента. Изплащахме го доста години, а по-късно при инфлацията покрих остатъка от сумата с една заплата.
- Наистина сте късметлийка. Стремителното ви изкачване нагоре как ви се е отразявало? Материалното промени ли духовното във вас?
- Не, аз съм същата, каквато бях и преди в отношенията си с хората.
Властта не ме е променила, I не съм се главозамаяла. Защото днес си на власт, а утре не си и трябва, като вървиш по улиците, обувките ти да са прашни и хората да те поздравяват. Докъдето и да стигне, човек трябва да остане здраво стъпил на земята, а не да лети в облаците. Това е моето верую. - Респектиращ шеф ли сте, хората имат ли страх от вас?
- Бих казала, че имат страх, защото един ръководител трябва да е строг и да изисква. Един мениджър не може да е мекушав, той трябва да има високи изисквания и да следи за изпълнението им. Когато някой се провини, трябва да му покажеш, че е сбъркал, и да му дадеш шанс да се коригира. Няма научени хора и моята роля е да уча и помагам, но не непрекъснато и до безкрай. Ние сме се събрали тук, за да работим.
Хубаво би било и да се обичаме но най-важното е да вършим работа и постигаме целите си.
- Получавала ли сте удари в личен и професионален план и как сте се изправяла след това?
- От най-близките си не получавам удари, защото ние сме задружно семейство и сме настроени да си помагаме, когато имаме проблеми. В професията си обаче съм имала доста тежки моменти. Когато работех в един от клоновете на ДСК, една служителка извършваше злоупотреби и беше подвела почти всичките си колеги. За мен това беше голям удар, защото е страшно неприятно да се разочароваш от хора, на които си вярвал. Сами разкрихме случая навреме и предотвратихме усложненията. Затова винаги съм твърдяла, че проверката е висша форма на доверие.
- Споменавала сте, че като се пенсионирате ще напишете книга. Какво ще разкажете в нея?
Ще разкажа това, което съм видяла и преживяла в ДСК
Сега, по повод честването на 60-годишния юбилей на ДСК, когато разказвах спомени на млади колеги, бях изненадана колко много неща те не знаят. А и няма откъде да го прочетат. Трябва някой да го напише, за да знаят историята на тази институция. На младите си колеги бих казала първо да обичат професията си и да работят с желание и плам. Не трябва да искат да скочат от първото на петото стъпало, защото прескачането на тези четири стъпала ще им изиграе лоша шега. Житейският опит е много важен в професионалното израстване. Хубаво е и местоработата да се сменя, за да можеш да погледнеш от друг ъгъл. Така казвам на сина ми, който е мой колега, но в друга банка. И на дъщеря ми, която е в застрахователния бизнес. Те го спазват и са доволни. Съветвам младите и да са търпеливи. Прави ми впечатление, че при интервю за работа младите искат преди всичко висока заплата и висок пост. Но това няма как да стане без професионален опит. Още повече че от високо се пада най-тежко Затова са нужни търпение, работа и желание да се реализираш, а успехите сами ще дойдат. Човек първо трябва да работи за името си, а след това името само ще работи за тях.
- Вие с кои ваши недостатъци не можахте да се преборите?
- О, с много неща. Човек трябва да е самокритичен. Аз винаги преценявам какво съм сбъркала през изминалия ден и как да се коригирам. Това, в което се упреквам, е, че е можело да премълча някои директно казани думи. Аз казвам и хубавото, и лошото очи в очи. За което се упреквам, защото ако премълчавам някои неща, това би ми спестило доста неприятни продължения във взаимоотношенията ми с някои хора.
- Отношението към банкерската професия у нас винаги е било уважително. Напоследък обаче от САЩ се надига е вълна на отрицание на финансовите институции. Притеснявате ли се от това? Както и че във финансовия свят преобладават мъжете?
- Аз не съм нежна женичка, малко мъжки тип съм. А и в България жените, които управляват банки, вече не са малко. В нашата професия няма разделение по полов признак. Който има качества, успява да се докаже.
Колкото до промяна в отношението към банкерската професия, много бих искала да се разсъждава за всяка страна поотделно. Да, в Америка е така, тъй като данъкоплатците поеха тежестта на сумите, които държавата наля в банки, преживяващи големи затруднения. Същото се случии в Европа. Но в България ситуацията е доста различна. Когато кризата навлезе тук в края на 2008 г., се създаваше спекулативно лошо отношение към банките Но в банковата система нямаше такива инструменти, т. нар. токсични, които да допринесат за генериране на загуби. И сега, когато има дългова криза, в нашите портфейли нямаме такива ценни книжа, които да доведат до фалити на банки. Т. е. не бива да се съпоставят механично явленията, които засягат българските банки, с тези в други страни. Нашата банкова система има изключително строга регулативна рамка. Така че да не слагаме под общ знаменател всички държави. Хората, които правят директни аналогии, много моля да бъдат по-внимателни.
- Можем ли да сме спокойни за депозитите си? Само преди седмица видни икономисти предупредиха, че ако българите тръгнат да си теглят парите от банките, ще рухне банковата система.
- Ще рухне държавата. Банковата система е кръвоносната система на държавата. Мисля, че като общество трябва да имаме премерени реакции към икономическите затруднения и всеки член на нашето общество да си даде отговор как и доколко е допринесъл за общия интерес.
***
Текст под снимка
Виолина Маринова признава, че нищо женско не й е чуждо. Обича да се грижи за себе си с хубава дреха и козметика. Но на първо място в свободното и време са двете внучки, малката Ива (на снимката) и по-голямата Виктория.
***
Текст под снимка
От десетина дни г-жа Виолина Маринова (вляво) е в ремонтирания си директорски кабинет на прекрасната централна сграда на Банка ДСК на ул. „Московска". Построена през 1914 г. по проект на арх. Фингов, днес банката изцяло е обновена, но така, че е запазила атмосферата от миналия век. Модерното фоайе с вход откъм ул. „Бенковски" на новата сграда (горе) е залепено за старата.
