ВАЛЕНТИНА ИЛИЕВА
Банка ДСК е кредитната институция с най-дългогодишната история на българския пазар - 63 години. Преминава през различни етапи - създадена е като Държавна спестовна каса, впоследствие става банка - еднолично акционерно дружество с държавна собственост, а през 2003 г. е приватизирана и продадена на чужд инвеститор - най-голямата унгарска банка OTP. Банка ДСК е с най-големия портфейл в банкирането на дребно, с най-много депозити и сметки на домакинства, като след приватизацията й активно навлиза в корпоративното банкиране и обслужването на малки и средни предприятия. Според размера на активите й към края на миналата година - 8.882 млрд. лв., е втора по големина в сектора. В класацията на "Капитал" Банка ДСК заема водещи позиции в различни групи критерии, които сумарно я изкачват до лидерското място като общ резултат. В отделните категории (според критериите в тях) Банка ДСК се движи между първото - за ефективност и рентабилност и устойчивост и динамика, и третото място - за стабилност и риск. Показателите в отделните групи, които й тежат, са такива като цена на кредита, според който критерий банката е на 18-о място в сектора, ръст на активите (16-о място), както и маржа на нетния доход от такси (13-о място).
Към челните позиции я изстрелват показателите, които дава за съотношението на приходи и разходи, което я прави най-ефективната банка, както и възвращаемостта на активите и на капитала. По съотношение кредити към депозити също е на 1-во място.
- Как оценявате изминалата година за банковия сектор? кои бяха основните предизвикателства и как се справи секторът с тях?
- Изминалата година не беше лека за банковия сектор в България. Тя беше белязана от продължаващото действие на няколко тенденции. Беше поредна година на свиване на кредитирането във всички сегменти. Поведението на участниците в пазара по отношение отлагането на ползването на кредит е обяснимо с фактори като неясна икономическа перспектива, вътрешнополитическия риск, относително високата безработица, нивото на работните заплати и т.н. Продължават да нарастват депозитите в сектора, като привлечените средства от домакинства и фирмите формират около 80% от общо привлечения ресурс в банковата система. Традиционно силната ликвидна позиция на българската банкова система обаче не означава рентабилност. Ръстът на депозитите от гледна точка на потреблението и инвестициите също не беше обнадеждаващ показател. Положителна тенденция е намаляването на обема на т.нар. лоши и преструктурирани заеми, като свиването е при всички видове просрочия и стабилизиране на дела на необ-служваните експозиции. Намаляването на външната задлъжнялост и забавянето на ръста на лошите кредити придадоха допълнителна устойчивост на банковия сектор. Предходната година може да бъде определена и като годината, в която банките в България трябваше да синхронизират своите политики с все no-осъзнатите и аргументирани желания на клиентите, правещи своя информиран избор.
- Какъв ще е ефектът от промените в закона за потребителския кредит - очаквате ли сътресения или размествания? Ще повлияят ли новите правила на нивата на лихвите и как?
- Разбира се, ако промените доведат до успокоение на нашите клиенти, ние сме достатъчно адаптивни, за да предоставим най-доброто на стагнирания пазар на кредити. Намаляването на цената на кредитите не е функция от законови промени, а от икономическото възстановяване и създаване на възможности за по-високи доходи. Законодателните промени в сектора се правят с цел да защитават правата на потребителите. Според европейската директива клиентите трябва да имат ясна информираност предварително за годишния процент на разходите (ГПР), който включва лихви и такси и неговата стойност се формира по един и същ начин и е сравнима за всички банки. Според новите текстове ще се прави съпоставка на формули, в които са включени стойности на различни индекси, и всяка от банките ще включва комбинация от различни показатели. Не мисля, че е от полза за потребителите и че е добър тон в един нормативен акт да се обединява съдържанието на няколко закона, имам предвид включването и на ипотечните заеми. Не очаквам търсенето на жилищни кредити да се повлияе позитивно от промените. Жилищните кредити обикновено са за около 30-годишен период, за който банката внимателно е разчела своите очаквания за постъпване на средства по обслужването на кредита, отчела е фактора риск и т.н. Отменената такса за предсрочно погасяване беше въведена именно за да ограничи движението на клиентите от банка в банка, което на практика ги обременява с допълнителни разходи за преучредяване на ипотеки.
- Как ще се отразят на сектора новите европейски изисквания за капитала?
- Универсалната цел на новото базелско споразумение за капитала (Basel III) е постигането на максимална хармонизация и подобряване на качеството и консервативността на надзорните стандарти на европейско ниво. Фактически досега надзорните стандарти на БНБ бяха сравнително по-консервативни от европейските, което на практика означава, че с дадените национални дискреции за определяне на капиталовите буфери вероятно новите изисквания за капиталова адекватност няма да променят съществено регулаторната тежест за българските банки. Благодарение на следваната от БНБ досега по-консервативна политика банките в страната имат стабилни капиталови позиции, като общото ниво на капиталовата адекватност в банковата система традиционно се поддържаше с разумен буфер над изискуемите 12% в съответствие с досегашната национална регулация.
- Какви са очакванията ви за икономиката и кои сектори ще са двигатели на растеж?
- През изминалата 2013г. основен принос за отбелязания положителен ръст на българската икономика има външният сектор, като реалният ръст на износа на стоки и услуги е 8.9%. Перспективите пред европейската и световната икономика пряко ще се отразят върху българския икономически климат. По данни на МФ очакваният реален ръст на националната икономика през 2014 г. е 2.1%, базиран на повишение в крайното потребление и благоприятни условия за реализиране на българския износ. Възстановяването на бизнес климата в страната минава през няколко етапа, като в началото са връщането на потребителското доверие, възстановяването на пазара на труда и реален ръст в доходите на домакинствата. Важен момент са и инвестициите в страната, които се очаква да нараснат с 2.9% през годината. Пряка взаимовръзка с това има кредитната дейност на банките, които са насочени към развитието на перспективите пред своите бизнес клиенти и основно към малките и средните предприятия. Най-развитият сектор на икономиката, проявил и най-ниска чувствителност към икономическата криза, е сферата на услугите и се очаква да остане основният двигател на растежа и през 2014 г., следван от търговията на дребно.
- Какъв е фокусът в дейността на вашата институция през настоящата година?
- Над 60-годишната история на Банка ДСК е свързана предимно с банкирането на дребно - сегмент, в който тя поддържа позицията на безспорен лидер в българския банков сектор. Логиката на икономическото развитие на страната и динамиката на пазара през последните няколко години изисква залагането на нови приоритети и посоки за развитие, гъвкавост на бизнес стратегията и търсене на нови пазарни ниши. Банка ДСК продължава да бъде предпочитан партньор за традиционните си клиентски групи, като продължава и търсене на други стратегически перспективи - позициониране в сферата на партньорства с корпоративния и малкия и средния бизнес. Банка ДСК има капацитет и отговорност да подкрепя, стимулира и финансира развитието на МСП и бизнеса, да подпомага изграждането на устойчиви бизнес модели.
