Задава се бум на взаимните фондове - в. Банкер
Младото все още семейство на договорните фондове у нас ще се увеличи с още няколко членове до края на годината. Досега то се състоеше само от „Ти Би Ай Динамик" и „Сентинел Принсипал". От 15 ноември започнаха да се предлагат и дяловете на „Сентинел Рапид", който още в първия ден успя да набере нужната минимална сума (500 хил. лв.), за да започне обратното изкупуване на дяловете си. Към края на месеца инвеститорите ще имат възможност да си купят дялове и от „Елана Балансиран Еврофонд", а от 1 декември на пазара ще се появят също „ДСК Стандарт" и „ДСК Баланс". Предвидено е собственикът на 34% от управляващото дружество „ДСК управление на активи" -„ОТП фонд Мениджмънт", да изкупи дялове за 500 хил. лв. и от двата фонда още през първия ден. Така те ще могат да започнат да изкупуват обратно дяловете си още на 2 декември. Минималната инвестиция в тях е 100 лв., като и двата фонда ще заложат на уникалната за България „незабавна ликвидност". Това ще рече, че инвеститорите, които направят поръчка за обратно изкупуване на дяловете си, ще получат от 70 до 100% от сумата на сделката при самото й подаване, а останалата част - до края на работния ден. Обикновено инвеститорите в договорен фонд могат да получат средствата си при обратно изкупуване на втория работен ден след поръчката. Емисиите дялове на „ДСК Стандарт" и „ДСК Баланс" ще бъдат регистрирани за търговия и на „БФБ-София", каквато практика се наложи напоследък. Изпълнителният директор на „ДСК Управление на активи" Петко Кръстев обяви, че през пролетта на следващата година на пазара ще излезе и високо-рисков фонд - „ДСК Растеж". Документите за него вече са подадени р Комисията за финансов надзор. През есента на 2006-а у нас ще започнат да се предлагат и дяловете на два фонда на „ОТП Фонд Мениджмънт", които в момента оперират на унгарския пазар. Междувременно Комисията за финансов надзор издаде лиценз на още два договорни фонда, които ще се управляват от „ОББ Асет Мениджмънт". Това са „ОББ Премиум акции" (от високо-рисков тип) и „ОББ Платинум облигации" (от консервативен тип). В средата на януари ще започне предлагането и на консервативния „БенчМарк Фонд 1", който вече е получил лиценз от Комисията за финансов надзор. Високо-рисковият „БенчМарк Фонд 2" пък чака разрешението й. През следващите седмици в надзорния орган ще бъдат внесени документите за още няколко фонда. Управляващото дружество „Елана Фонд мениджмънт" ще придвижи проекта за първия деноминиран в долари фонд у нас - „Елана Балансиран доларов фонд". По план неговите дялове трябва да започнат да се търгуват в средата на януари. „ПФБК Асет Мениджмънт" също подготвя два договорни фонда - от агресивен и от балансиран тип. Управляващото дружество „Капман Асет Мениджмънт" пък възнамерява да допълни портфейла си с високорисковия фонд „Капман Макс".В България от няколко години се предлагат и книжа на няколко чуждестранни фонда - „Пайъниър Инвестмънтс" (Pioneer Investment), които оперират чрез БУЛ БАН К, и „Капитал Инвест" (чрез „Ейч Ви Би Банк Биохим"). Тази сериозна инвазия на нови фондове до голяма степен потвърждава оптимистичните прогнози на експертите, че този сектор от финансовия пазар тепърва ще расте. Според Явор Ачев, мениджър за България на „Пайниър Инвестмънтс", потенциалът за ръст в сектора е поне 5600 процента. В момента едва 0.35% от спестяванията на българите са вложени във взаимните фондове, а нетните им активи достигат 78 млн. лева. През март 2004-а обаче те са били едва 21 млн. лева. Очакванията са през 2009 г. активите на фондовете да надхвърлят 697 млн. евро, или около 7 на сто от общите спестявания на домакинствата. Този размер на показателя вече ще се доближава до средния за Централна и Източна Европа. В момента взаимните фондове контролират 8.7 на сто от спестяванията на населението в Унгария и Чехия, 6.9 на сто в Турция, 6.4 на сто в Полша и 3 на сто - в Словакия. Независимо от регистрирания значителен ръст в България взаимните фондове си остават слабо познати за населението. Тези колективни схеми за инвестиране имат няколко предимства пред по-традиционните - те предлагат професионално управление на средствата, диверсификация на инвестиционния портфейл, ниски разходи и ликвидност. Всеки може да се включи с каквито средства може (само в някои фондове е определен минимален праг на инвестицията, но и той обикновено е съвсем поносим), като закупи дялове. Разбира се, инвеститорите трябва да имат предвид, че доходността не е гарантирана и фондът не е застрахован от евентуална загуба. В зависимост от съотношението между риск и доходност взаимните фондове са нискорискови (съответно по-нискодоходни), балансирани и високорискови. Експертите препоръчват в по-рисковите фондове да се инвестира дългосрочно, макар според тях българите още да нямат нужната нагласа да правят вложения за срок над пет години. Любопитно е да се отбележи, че до момента няма десетгодишна инвестиция във взаимен фонд, която да е донесла загуба. За отбелязване е още, че постигнатата доходност на фондовете у нас тази година е сред най-високите в света. Специалистите обаче предупреждават, че тя едва ли ще се повтори, защото българският капиталов пазар като че ли вече излиза от златния -си период.Първите подобни форми на инвестиране се появиха у нас през 1998 г., когато бившите приватизационни фондове бяха задължени да се преобразуват или в холдинги, или в инвестиционни дружества. Тогава „Златен лев" се трансформира в инвестиционно дружество от отворен тип (с променлив капитал), а „Индустриален фонд" и „Надежда" предпочетоха затворения тип (с постоянен капитал). Година по-късно създаването на дружества от отворен тип бе регламентирано в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. През 2002-ра се появи „Елана Еврофонд", а малко по-късно - и „Ти Би Ай Евробонд". Истинският бум дойде през 2004-а, когато бяха регистрирани още четири дружества - „Адванс Инвест", „Капман Капитал", „КД Пеликан" и „ОББ Балансиран фонд". Общо взето, пионерите си остават и лидери според размера на управляваните активи. Към края на октомври начело в тази класация е бил „Ти Би Ай Евробонд" - с нетна стойност на активите 21.6 млн. лв. и 27.6% пазарен дял. Следват „Адванс Инвест" (19 млн. лв., 24.2% пазарен дял) и „Елана Еврофонд" (10.6 млн. лв., 13.6%). Тепърва обаче скорост ще набират и договорните фондове - друга разновидност на схемата за колективно инвестиране, която бе въведена у нас през май тази година. Само за пет месеца след отварянето на законовата вратичка се появиха седем такива фонда: „Ти Би Ай Динамик", „Сентинел Принсипал", „Сентинел Рапид", „ДСК Баланс", „ДСК Стандарт", „Бенчмарк фонд 1" и „Елана Балансиран Еврофонд". Договорните фондове не са юридически лица и вместо акции продават и изкупуват обратно дялове.Засега главната спънка за развитието и на двата типа взаимни фондове е скромният ресурс на българския капиталов пазар. В момента на фондовата борса просто липсват достатъчно атрактивни акции, за да привлекат акумулираните от фондовете близо 80 млн. лева. Да не говорим, че пенси-онноосигурителните и застрахователните компании също са събрали солиден ресурс, който разчитат да пласират на фондовия пазар. Решението на проблема изглежда логично -фондовете просто ще започнат да търсят възможности за инвестиции зад граница. Но едва ли този вариант е най-изгодният за българската икономика.
Първият взаимен фонд е създаден през 1774 г. в Амстердам от Абрахам Ван Кетуич, който си поставя за цел да предостави на малките инвеститори възможност за диверсификация (днес го наричаме разпределение на риска). Неговият портфейл е бил съставен от облигации и плантационни заеми. Проспектът му е бил изготвен и депозиран при нотариус, а инвестиционната политика се е контролирала от специални комисионери, избирани сред най-известните и влиятелни личности в Амстердам. Ценните книжа се съхранявали в железен шкаф с три различни ключалки, като ключовете се разпределяли между комисионерите и нотариуса.По последни данни в момента в света има 54 015 взаимни фонда. Над половината (52%) са в Европа, докато на Америка се падат едва 26 на сто. За сметка на това само на фондовете в САЩ се падат 59 на сто от общите активи в световен мащаб (14.4 трилиона щ. долара). Контролираните от европейските фондове активи са на стойност 5.15 млрд. евро (при едва 1.4 млрд. през 1994 година). Най-много от тези средства се управляват във Франция (21.1%), Люксембург (20.3%) и Германия (16.%).
Стефан ПЕТРАНОВ, изпълнителен директор на "Златен лев Капитал": „Взаимните фондове са все още една малко позната колективна форма на инвестиране в България. Тя обаче тепърва ще търпи развитие покрай икономическия растеж, развитието на финансовите пазари и постепенното нарастване на инвестиционната култура у нас. В момента едва около 0.3% от спестяванията у нас са във взаимни фондове, докато в Европейския съюз този показател варира между 10 и 30 процента. Тепърва все повече българи ще откриват предимствата на инвестирането във финансови инструменти, различни от банковите депозити. За тази тенденция говорят съвсем ясно и цифрите. По данни на КФН ръстът на активите на фондовете само за първото полугодие на 2005 г. е 113.7 процента."
Даниел Ганев, главен портфейл мениджър на "Карол Капитал Мениджмънт": „Индустрията на инвестиционните фондове е изключително перспективна. В момента у нас тя е в много ранен стадий на развитие, но бързо набира скорост. Предстои да извървим дълъг път, докато доближим нивото на развитие в Европа, но важното е, че се движим в правилната посока. Основното е обикновеният българин да осъзнае, че трябва да преструктурира активите си, т.е. не да държи спестяванията си почти изцяло в кеш или в банкови сметки, а по подобие на гражданите на ЕС да насочи голяма част от тях към колективни инвестиционни схеми. Колкото по-рано стане това, толкова по-добре за самите хора, тъп като редовното спестяване в комбинация с дългосрочно инвестиране е най-мощното средство за натрупване на богатство и повишаване на жизнения стандарт."
Николай Ялъмов, изпълнителен директор на "Капман Асет Мениджмънт": „Взаимните фондове имат бъдеще във всяка развита или развиваща се икономика, защото превъзхождат по няколко показа- g теля всички съществуващи схеми на спестяване. Нарастването на инвестираните средства ще стане паралелно с обогатяването на историята на взаимните фондове и инвестиционните дружества, които в момента едва прохождат. Голяма част от тях скоро отбелязаха или тепърва ще отбележат първата си годишнина. В същото време за съвсем краткото си битие тези дружества реализират едни от най-високите доходности в историята на този тип инвестиционни схеми."
Явор Ачев, мениджър за България на "Пайниър Инвестмънтс": „Свидетели сме как доходността по българските ДЦК спада през последните го- дини, за да достигне нива, близки до тези в еврозоната. Също така и лихвите по банковите инструменти започнаха да спадат вследствие на засилената конкуренция на пазара. В такава среда на намаляваща доходност по традиционните финансови инструменти инвеститорите се насочват по-смело към взаимните фондове като възможност за по-добър доход."
Автор: Таня Кръстева
