Петко Кръстев, изпълнителен директор на „ДСК Управление на активи": Инвеститорите вече обръщат внимание и на риска
Весела НИКОЛАЕВА
През последните месеци спадът на борсовите пазари засегна и взаимните фондове. От една страна, тяхната доходност се понижи, а много инвеститори изтеглиха средствата си от тях. Към края на 2007 г. активите на българските колективни инвестиционни схеми са близо 900 млн. лв., но месец по-късно, през януари, те намаляха до 740 млн. лв. Прогнозите на повечето анализатори са ръстът на капиталовите пазари да се възстанови, но да бъде доста по-плавен в сравнение с досегашния. Такива са очакванията и за пазара на взаимните фондове. По темата разговаряме с Петко Кръстев, изпълнителен директор на „ДСК Управление на активи".
“Сегашното законодателство не позволява предлагане на структурирани продукти
Очаквам възходящият тренд на БФБ да се възстанови”
- Имате ли наблюдения как хората си избират взаимен фонд?
- Преди спада на цените на капиталовия пазар, респективно доходността на договорните фондове, по-голяма част от инвеститорите отдаваха повече внимание на реализираната историческа доходност и на името и репутацията на управляващото дружество. Някои от тях инвестираха в рискови фондове, без да отдават необходимото значение на инвестиционния хоризонт и на риска, който поемат, но спадът подейства образователно. Оттук нататък инвеститорите сигурно ще обръщат все повече внимание и на другите характеристики на инвестиционните схеми и ще отчитат и степента на риска, и препоръчителния инвестиционен хоризонт.
- След спада от последните месеци промениха ли се стратегиите за инвестиции на управляващите дружества и в частност на вашето дружество?
- Стратегиите на колективните схеми, които ние управляваме, не са се променили. Всеки от договорните фондове си има инвестиционна стратегия, която е определена в правилата и проспектите му. В зависимост от рисковия профил на схемата са и тези ограничения. Както ние, така и другите управляващи дружества обръщаме внимание и на ликвидността - фондовете се стремят да поддържат по-висока ликвидност през последните 2-3 месеца във връзка с по-големите по обем обратни изкупувания на дялове. Това, разбира се, се наблюдава основно при високорисковите и балансираните портфейли, при които спадът на борсата бе най-осезаем.
- Интересът към взаимните фондове увеличава ли се като цяло, или спадът на доходността влияе негативно?
- По-спекулативно настроените инвеститори, които бяха влезли особено в по-рисковите фондове, ликвидираха инвестициите си. След спада на цените хората разбраха, че от фондовете може не само да се печели в краткосрочен план, но и да се губи, и че трябва да се обръща сериозно внимание на риска и на инвестиционния хоризонт. От друга страна, текущите нива изглеждат привлекателни за хора, които тепърва мислят да инвестират.
- Подготвяте ли нови инвестиционни схеми от вашето дружество?
- Преди около две седмици получихме разрешение от Комисията за финансов надзор за организиране на договорен фонд „ДСК Имоти", който планираме да започне да се дистрибутира през март. Този фонд ще инвестира основно в акции на дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), секюритизиращи недвижими имоти. Решихме да добавим точно такъв продукт към семейството на „ДСК Взаимни фондове", защото този продукт дава допълнителна възможност за диверсификация за спестяванията на нашите клиенти. Подготвяме и други договорни фондове, които вероятно ще стартират през втората половина на тази година. Може би тук е мястото да отбележим, че текущото законодателство, регламентиращо колективните инвестиционни схеми, не предвижда създаването на договорен фонд от затворен тип. А такава схема според нас би допринесла за разширяване на продуктовата гама, защото би позволила да се разработят структурирани продукти, гарантиращи първоначално инвестираните средствата, като в същото време дава възможност да се улови позитивно движение в цените на определен актив. Това би било атрактивно за инвеститорите, защото може да намали рисковете, без да ограничава в същата степен възможностите им за печалба.
- Може ли да обясните схемата?
- Има структурирани продукти, при които първоначално направената инвестиция е гарантирана, и обикновено те са със срок
от три до пет години. Те се базират на някакъв базов актив, например на индекса SOFIX или на някой международен индекс. Ако през този период индексът се е повишил със 100%, инвеститорът в тази схема получава обикновено 60-70% от положителното движение. В случай че цената на този индекс в края на периода е спаднала под цената, на която инвеститорът е „влязъл", той получава първоначално вложената сума. За да се структурира такъв продукт, трябва да може да се създаде договорен фонд от затворен тип, а нашето законодателство към момента не дава такава възможност. .
- Какво означава за един обикновен инвеститор това, че фондовете вече обявяват стандартно отклонение?
- Стандартното отклонение е статистическа мярка на променливостта в доходността на един договорен фонд и то често се използва от инвеститорите за измерване на риска на една акция или портфейл. Ако вземем два фонда, които имат еднаква реализирана годишна доходност, само въз основа на това не можем да изберем в кой от двата фонда е по-добре да се инвестира. Но ако единият фонд има стандартно отклонение 8%, а другият -13%, очевидно вторият фонд е по-рисков. Ако двата фонда
са постигнали една и съща доходност за дадения период, това означава, че първият фонд е управлявал по-ефективно парите, защото е поел по-нисък риск при инвестициите, но е реализирал същия резултат, т.е. възвращаемостта на единица поет риск е по-висока. Затова е добре освен историческата доходност инвеститорите да сравняват и стандартното отклонение на един фонд с това на други от същия рисков профил -балансиран с балансиран, високорисков с високорисков.
- Какви са прогнозите ви за развитието на пазара на колективните инвестиционни схеми до края на годината?
- Нашите очакванията са, че пазарът ще продължи да се развива може би не със същите темпове от последните две години, но определено ще има нарастване на активите под управление. Към края на януари активите в КИС са 733 млн. лв., очаквам към края на годината да бъдат 1.3-1.4 млрд. лв., което е значителен ръст. Очакваме, че делът на високорисковите фондове ще намалява за сметка на нарастване дела на балансираните и на нискорисковите договорни фондове.
- На какво може да се дължи това?
- Досега имаше голяма тежест на рисковите фондове - тези, които инвестират основно в акции, защото хората си мислеха, че там се печелят много пари, много бързо и много лесно. Урокът, който получиха инвеститорите, е, че това не е точно така и трябва да се спазва инвестиционният хоризонт на фондовете. Тези фондове са за дългосрочни инвестиции, а не са подходящ инструмент за преследване на спекулативни краткосрочни печалби. Затова делът на спекулативно настроените инвеститори, които избират високо-рискови схеми, ще намалява.
- Очаквате ли да се върне възходящият тренд на БФБ и кога може да стане това?
- Определено очаквам, че възходящият тренд на БФБ ще се възстанови. Доста са факторите, от които зависи това - представянето на международните капиталови пазари, консолидираните финансови отчети за 2007 г. на българските публични дружествата, а също така и на резултатите им за първото тримесечие на 2008 г. Като цяло за последните няколко месеца цените на акциите на българския пазар спаднаха с около 30%, но фундаментът не се е променил, тоест сега те са на доста по-атрактивни цени.
