Станислав Димитров, изпълнителен директор на ПОК „Родина": Пенсионната система е пред изпитание
Станислав Димитров в роден на 23 ноември 1976 г. в гр. Пазарджик. Завършил е специалността „ финанси" в УНСС. От 2000 до март 2005-а работи в ПОК „Съгласие" АД. От 2004-а е хоноруван асистент в Университета за национално и световно стопанство. От март 2005 г. е главен изпълнителен директор и член на управителния съвет на ПОК „ДСК-Родина" АД. Женен, с една дъщеря.
Фокус: Г-н Димитров, последните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) дадоха възможност на чуждестранни професионални пенсионни фондове да започнат да събират вноски за доброволно пенсионно осигуряване от българските работодатели. Как ще коментирате предстоящото им „стъпване" на пазара в страната. Могат ли да създадат те дискомфорт за местните пенсионно-осигурителни дружества?
С.Д.: Съществува риск да не бъдат защитени българските пенсионни фондове. Той произтича от възможността професионалните пенсионни схеми да акумулират част от онези средства, които работодателите насочват или ще насочват за доброволно пенсионно осигуряване. Проблемът не е само в пренасочването на средства за доброволна пенсия, а по-скоро в нарушаването на основни характеристики натристълбовата пенсионна система в България. Освен това доброволното пенсионно осигуряване може да се сведе до много ниско, „бартерно" ниво. А това би намалило доверието в пенсионните фондове.
Ние сме против автоматично да се приравнява сегашното осигуряване от работодател по колективен трудов договор към професионалните пенсионни схеми. То означава промени в някои условия по досегашните договори, с които осигурителят или осигурените лица могат да не са съгласни. Липсата на право за пожизнена пенсия на осигуреното лице в дадена професионална пенсионна схема за нас остава без реални аргументи. Излишни и тромави процедури се предвиждат и по отношение на функционирането на професионалните пенсионни схеми. Да не говорим, че се предвижда еднакъв данъчен режим за функциониране на новия и досегашния вид доброволно осигуряване от работодател. Както и че по същество професионалните пенсионни схеми не се различават от сегашното осигуряване от работодател.
Фокус: Смятате ли, че тази нова форма на осигуряване на работниците и служителите ще се „вплете" в пенсионната система балансирано?
С.Д.: Страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които станаха членове на Европейския съюз, сатранспонирали правилата на европейските директиви в своето законодателство. Имахме възможност внимателно да проучим опита на Унгария, тъй като реален собственик на ПОК „ДСК-Родина" е унгарската финансова група ОТР („О ТИ Пи"), която управлява най-голямата пенсионна компания в Унгария. Промените в тяхното пенсионно законодателство по повод евродирективите не са довели до разместване на пазара.
Фокус: Но опитът на страните от ЦИЕ не е много показателен основно поради две причини: пенсионните системи са различни и промените в законодателството са съвсем отскоро - транспонирането на директивите в тези държави се извърши едва през септември миналата година. Някои експерти смятат, че дружества с чуждестранни акционери, каквато е ПОК „ДСК-Родина", ще се възползват от промените в Кодекса за социално осигуряване. Други -че „облагодетелстваните" дружества ще са тези, работещи със синдикати и работодателски организации. Трети са на мнение, че от промяната в законодателството най-голяма полза ще имат пенсионните дружества, свързани с индустрията. Обстоятелството, че част от ресурсите ще могат да се инвестират и в книжа на самите корпорации осигурители, не крие ли опасност работодателят да може да влияе и върху начина на управление на пенсионните активи в тези схеми?
С.Д.: Режимът на инвестиране на натрупаните средства е сходен с досегашния. Опасно е работодателят осигурител да влияе върху управлението на тези средства, защото се появява сблъсък на разнопосочни интереси - на осигуреното лице и на фирмата. Ако работодателят влияе върху управлението на средствата, той много лесно може да се изкуши да мисли и за използване на тези средства за финансиране на свои нужди.
Ако се търси положителен ефект за работодателите, техните ползи могат да бъдат увеличени по няколко направления: драстично нарастване на размера на вноската за доброволна пенсия за сметка на работодателя, която се ползва с данъчно облекчение. Да не забравяме, че работодателските вноски в най-голяма степен могат да се нарекат „пенсионни вноски" -лицето може да ги ползва след навършване на пенсионна възраст или пет години по-рано. Дори може да се мисли ползването на работодателските вноски да се „отключи" след определен минимален период на осигуряване -15 години например. По този начин държавата директно увеличава пенсионните доходи на работещите.
Фокус: Как оценявате промените в КСО, които либерализираха режима за инвестиции на дружествата - нещо, за което браншът настоява упорито през последните шест-седем години. Както е известно, досега компаниите за задължително пенсионно осигуряване бяха принудени да държат поне 50% от портфейла си в държавни ценни книжа (ДЦК). фондовете за доброволно осигуряване пък не можеха да падат под бариерата от 30% в ДЦК?
С.Д.: Промените в тази посока дори закъсняха. Доказват го инвестиционните резултати за 2005 година. Всички пенсионни компании постигнаха по-ниска доходност от предишните години. Новият режим на инвестиране увеличава отговорността на пенсионните компании при управление на средствата на осигурените лица. Ето защо е нормално да се въведат допълнителни изисквания за прозрачност и професионален опит при инвестиране на активите на допълнителните пенсионни фондове. Става дума за изискването за сключване на договор за инвестиционен консултант. Част от промените ще провокират допълнителен интерес в осигурените лица към дейността на пенсионните фондове. В ПОК „ДСК-Родина" отчитаме завишен интерес от лица с вноски над 5000 лв. за доброволно осигуряване. Все повече осигуряването в Доброволен пенсионен фонд, освен като средство за натрупване на пари за пенсия, се възприема и като инвестиционна алтернатива. Доброволното пенсионно осигуряване е уникален финансов продукт, предимствата на който все още не са известни в пълна степен на масовите спестители и инвеститори.
Фокус: Ще се възползват ли фондовете от възможността за инвестиции в имоти?
С.Д.: Всяко пенсионно дружество ще реши това съобразно инвестиционната си политика и възможностите на групата, към която принадлежи. Ние внимателно проучваме всяка възможност, която би могла да донесе допълнителни ползи за осигурените лица.
Промяната в режима на инвестиране отново доказва факта, че предимство на пазара имат дружествата, които са част от големи финансови групи. Предимството на пазара за самата пенсионна компания се трансформира в допълнителни ползи за осигурените лица. Пример за това са: по-добро обслужване; по-висока доходност; разширени права; допълнителни възможности за информация и др.
Фокус: Очаквате ли промени на пенсионния пазар в посока на консолидация на дружества, особено след присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС)?
С.Д.: По-голяма част от експертите предричат точно това - консолидация на пазара. От друга страна, местни и чуждестранни инвеститори проявяват интерес да участват в пенсионни компании. До голяма степен консолидацията зависи от перспективите за развитие на пазара на допълнително пенсионно осигуряване - най-вече от обхвата на осигурените лица и от размера на акумулираните средства.
Фокус: Как, според вас, трябва да нараства вноската за втория стълб на пенсионната система - допълнителното задължително пенсионно осигуряване?
С.Д.: Със сигурност вноската за Универсален пенсионен фонд трябва да се увеличи. И това трябва да се случи не заради пенсионните дружества, а заради осигурените лица. Те си правят следните сметки: при 4% вноска и 400 лв. среден доход на година вноските са 192 лева. При 35 години това са 6720 лева. Разбира се, тези сметки не са верни, тъй като осигурителният доход и осигурителната вноска ще нарастват през годините. В допълнение, доходността е изключително важен фактор при формиране на крайното салдо по личната сметка на осигурения. Ето защо се стараем да постигнем добра доходност за дълъг период от време. В крайна сметка за лицето е важно какво ще бъде съотношението на допълнителната пенсия от УПф спрямо последните му трудови доходи преди пенсиониране. Този коефициент на заместване трябва да бъде не по-малко от 30 процента. В Унгария например вноската във втория стълб е 8.5 процента. Според експерти в пенсионния бранш доброволното пенсионно осигуряване е с най-голям потенциал на развитие през следващите години.
Фокус: Солидарен ли сте с подобна теза?
С.Д.: Дейността по доброволно пенсионно осигуряване изключително много се влияе от промени в законодателството - данъчно, осигурително, пенсионно и трудово. В допълнение, тази дейност зависи от развитието на алтернативните на доброволното осигуряване - банкови продукти, пряко инвестиране в ценни книжа, застраховки „Живот", колективни инвестиционни схеми, инвестиции в недвижими имоти и др.
Фокус: Достатъчни ли са данъчните облекчения в областта на пенсионното осигуряване и стимулират ли те спестовността на българина?
С.Д.: Данъчните облекчения са голямо предимство на осигуряването за доброволна пенсия. Същевременно размерът на данъчното облекчение е недостатъчен. Логично е за лицата над определена възраст, например 50 години, да се даде по-голямо облекчение в сравнение с другите - тези хора имат по-малко време да натрупат достатъчно средства за изплащане на нормална пенсия.
Защо не се върнат част от „положителните" практики през годините - възможността за прехвърляне на средства на пенсионери. Ако се ограничи кръгът на лицата, на които се прехвърлят - само родители и прародители, и се гарантира, че с тези средства ще изплаща пенсия, например за не по-малко от три години, ще се увеличи атрактивността на осигуряването и директно ще се подпомогнат сегашните пенсионери.
Фокус: Адекватна ли е ролята на държавата при определянето на политиката, регламентираща дейността на пенсионноосигурителните компании?
С.Д.: Държавата в лицето на МТСП, КФН, НОИ, НАП и други може много по-категорично да предприеме стъпки за увеличаване на пенсионните доходи и изграждането на ефективна пенсионна система. Някои политици споделят мнението, че досега е направено нещо в пенсионната система, а в други области не е. Ето защо трябвало да оставим тази система, за да се обърне внимание на останалите системи с по-големи проблеми. Приоритети трябва да има, но пенсионната система не е константна - тя се развива, защото се развиват социално-икономическите отношения в страната. Ролята на държавата е именно „фината" настройка, която прави пенсионната система адекватна на етапа на развитие и тенденциите в социално-икономическия живот на страната.
