Преглед на българската икономика към края на 2021 година с поглед към очакванията през 2022
Изготвил:
Стефан Христов
Пазарен и икономически анализатор в Банка ДСК
През 2021 г. оперативната среда в България беше силно повлияна от няколко основни фактора, които нарушиха очаквания ход на икономическо и обществено възстановяване. Пандемията от Covid-19 продължи да въздейства върху здравната система, социалната среда и икономиката, чрез последващото синусоидно въздействие на противоепидемичните мерки. Силно влияние оказаха девиациите в цените на енергийните ресурси, както и разместването на търговските взаимоотношения, довели до световна вълна от интензивен инфлационен натиск. Обществено-политическата ситуация в България през 2021 година също зае своята неизменна част от общата конюнктура, понесла тежестта на трите поредни парламентарни избори. Годината завърши със сформиран редовен кабинет, което е фактор в справянето с последиците от пандемията върху социалната сфера, финансите и икономиката на страната, увеличаването на инвестиционна активност и привличането на капитали.
Част от тези събития доведоха до своето реално изражение върху ежедневието на бизнеса и домакинствата, а именно до ценовата нестабилност в страната, генерирайки ръст на инфлацията от 7,8% на годишна база или най-високата стойност на показателя от 13 години насам. Основната причина за тази вълна бяха покачващите се цени на енергийните ресурси, които достигнаха рекордни нива на местния пазар. Това доведе до значителното увеличение на цените по отношение на транспорта (22,2%), комуналните услуги (11,6%), храните (8,8%). Икономическата активност и непромененото крайно потребление на домакинствата обаче ще допринесат до очакван икономически растеж от около 3,8% през 2021 г. Пазарът на труда също имаше благоприятно развитие, а безработицата продължи да намалява, следвайки тенденцията си, като достигна 4,8% в края на годината. Банковата система остана стабилна, добре капитализирана, с високи нива на ликвидност, покриващи изискванията на регулаторните органи. Кредитната активност генерира ръст в обемите на банките от 9,0% на годишна база, като кредитите на домакинства нараснаха с 13,4%.
В началото на 2022 г. продължаващата глобална здравна криза все още притиска социалната и икономическата среда. Щамът “Омикрон” ще остане сериозен фактор през първото тримесечие, което може да повлияе негативно на развитието на бизнеса. Световният инфлационен натиск (ограниченото предлагане срещу силно търсене) оказа значително влияние върху българската икономика и последствията от него ще останат крайъгълен камък и през 2022 г. Относно самите нива при цените, прогнозите в областта са по-оптимистични, като очакваната средна годишна инфлация е около 5,6%, което означава че натрупаният ръст на цените до края на 2022 г. ще бъде около по-здравословните 2,5%. Цялостната конюнктура се оценява като готова за положителен икономически растеж. Според последните очаквания (прогнозирани през януари 2022 г.) БВП на България се очаква да нарасне с 3,5% в реално изражение (2022 г.). По отношение на компонентите му се оценява по-висок принос на инвестициите в основен капитал, докато крайното потребление на домакинствата остава стабилен двигател на икономиката на ниво от около 4%. Очаква се износът и вносът да нараснат с 6% до 7%. Следва да се отбележи, че намирайки се в пика на интензивната пандемична вълна от щама “Омикрон”, рискове пред икономическата реалност не липсват. Уязвимост пораждат и реалните възможности за военно напрежение в Украйна. Относно пазара на труда, очакванията са насочени към запазване на нивото на безработицата през 2022 г. със среден темп от 4,8%. С добрата си капиталова и ликвидна позиция банките ще продължат да имат всички предпоставки да развиват дейността си, предлагайки на своите клиенти традиционни и иновативни продукти.
Разгледайте пълната информация за макроикономическия бюлетин тук.
