ИВО ЕФТИМОВ: “Най-важният въпрос при ипотечен кредит: За какво ви трябва имотът?”
Иво Ефтимов е регионален мениджър на Банка ДСК за Пловдив. Кариерата му в банковия сектор стартира през 2003 г. в Експресбанк като IT специалист в Севлиево. Заемал е търговски позиции в офиси Севлиево, Габрово, Троян, регионален мениджър продажби за Плевен, а после става регионален директор в Благоевград. В Пловдив идва като регионален мениджър на Експресбанк, а след придобиването на банката от Групата на ОТР и спечелен конкурс поема позицията регионален мениджър на Банка ДСК за региона. По образование е с магистратури като инженер, финанси и право. Специализирал е и в института INSEAD Франция.
Г-н Ефтимов, очевидно е, че няма особен финансов смисъл от депозитите, освен че банката пази парите ни. Спестяванията не носят никаква доходност. Прогнозирате ли скорошно обръщане на тренда?
- В момента ситуацията е такава, каквато я описвате. Свръхликвидностите, които банките натрупаха с времето, в допълнение с пандемията, която ускори спестовността на хората, в комбинация с отрицателните лихви на Централните банки, доведе до невъзможността на банките за пръв път в историята да дават положителни лихви по депозитите. Всички спестовни продукти са с почти нулева доходност, дори за свръхналичности се начисляват такси. Разбира се, това би се променило, ако централните банки променят политиката си и това е много вероятно в условията на инфлация. ФЕД в САЩ вече вдигна лихвения процент. ЕЦБ обяви, че през месец юни спира закупуването на облигации, които бяха пуснати като извънредна мярка заради пандемията. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард ясно заяви, че „след известно време” ще се повишат лихвите. Това означава, че ако се следва този сценарий, ще имаме позитивни нива и на лихвите по депозити.
Ако аз съм вложила 20 000 или 200 000 лева и сега реша да ги изтегля, ще получа ли по-малко пари? Има ли допълнителни банкови такси, които могат да „изядат” спестяванията ми още?
- Таксите за свръхналичности, които банките въведоха в последно време, са за по-високи суми. Имайте предвид обаче, че инфлацията ще даде индиректно отражение на парите ви. Банките предлагат алтернативни методи за спестяване и това са инвестиционните фондове. Само ние в Банка ДСК предлагаме над 70 договорни инвестиционни фонда, управлявани от три дружества - „ДСК Управление на активи“ и два международни, които са мастодонти в Европа - Schroders и Amundi. Всяко физическо лице може да вложи определена сума при степен на риск, която сам определи - в акции /по-висок риск/, в европейски облигации /по-нисък/ и в комбинация. На масовия спестител у нас това звучи много екзотично, докато в САЩ например е нормално. Именно затова много финансови институции, включително и нашата, инвестираме в образоване на хората. Важно е да се разбере, че инвестирайки по този начин, ти купуваш дялове. И ако тези дялове днес струват хиляда лева, а утре са 500 лева, ти не губиш 500 лева, защото същите тези дялове вдругиден може да струват 1500 лева, образно казано. Изисква се познание, търпение и най-вече съветваме клиентите ни да не се паникьосват и като видят, че стойността на дяловете пада, да не теглят веднага. Често се случва при неспециалисти - падат пазарите и хората изтеглят вложенията си, след това се вдигат, а те се активизират да купуват. Така се стига до ситуацията - купуваш скъпо и продаваш евтино, което съвсем не е изгодно. Основният ми съвет към клиентите е да не се инвестират ликвидни средства. С прости думи - може да инвестираш в подобни схеми пари, които не ти трябват, а не месечната си заплата. Подчертавам, пари, които няма да ти трябват във времеви хоризонт от три-пет години.
И тук задавам същият въпрос - мога ли да разполагам с парите си във всеки един момент при такъв модел алтернативно спестяване? И може ли да ги изтегля без такса?
- Да, във всеки момент може да изтеглите пари. Има такси за „вход”, които са различни при различните инструменти, но дългосрочно очакванията са доходността да компенсира тези разходи. Ако решите например да вложите пари в допълнително пенсионно осигуряване, сумите в ПОК „ДСК Родина“ могат да се изтеглят по всяко време, без да се чака реалното пенсиониране на клиента. Има опция и натрупаните средства да се разпределят и изплатят по други схеми. Това също е предпочитан вариант сред клиентите на пенсионноосигурителното дружество. Пенсионноосигурителните компании, заедно с банките, са едни от най-строго регулираните институции и средствата, вложени там, са с висока степен на сигурност.
Парите в инвестиционните фондове защитени ли са подобно на влоговете в банки до 196 000 лева?
- Не. Под закрила на Фонда за гарантиране на влоговете попадат само вложенията в банки до споменатия размер.
Да се върнем на лихвите, това което вълнува най-много кредитополучателите, особено тези с дългосрочни заеми. Когато има промяна в лихвения процент, как разбират клиентите за нея?
- Още в договора между клиента и банката това е уточнено. Клиентът избира по какъв начин иска да бъде уведомен - по мейл, телефон, при явяване лично в банката, през интернет банкирането си. Банката е задължена да предостави нов погасителен план заради новата лихва. Ако кредитополучателят се чувства притеснен от новите условия, допълнително може да се договори удължаване на срока, за да се запази досегашната вноска, например. Дори и да се стигне до вдигане на лихвата по заемите, убеден съм, че нивата ще са пазарни. Банките в България са доста и се конкурират силно.
Заради влошената икономическа ситуация у нас предвижда ли се затягане на условията при кредитиране?
- Действително се намираме в много странна икономическа ситуация. В смисъл, че досега не се е случвала такава. Имахме пандемия, при която банките, финансовите системи и правителствата по целия свят наляха ликвидност, за да се справят с нея. Съществува неизвестност и какво ще стане наесен, дали ще има нови щамове на Ковид-19. Пак пандемията отключи криза с доставките и недостиг на някои стоки. Оттам тръгна и инфлацията. Дойде войната между две държави, които са много богати на ресурси и големи износителки. Наистина безпрецедентна ситуация. Сега правителствата се колебаят какви мерки да прилагат - насочени към преодоляване на икономическите последствия на пандемията, или за преодоляване на инфлацията. За борбата с инфлацията инструментът е ясен - увеличаване на лихвите. Обаче, ако пак се разгори пандемията, икономиките ще получат двоен удар. А конкретно на въпроса ви - в момента не се наблюдава никакво затягане на условията за кредитиране нито за физически лица, нито за бизнеса. Кредитните ни специалисти анализират всеки бизнес индивидуално на база на неговите финанси и предлаганите обезпечения, на база надеждността на проекта, за който се търси финансиране. Почти същото е при одобряването на кредити на физически лица. Няма промяна дори в процента на максималното допустимото финансиране от банката - около 80%-85% от пазарната оценка на имота, като допускаме и индивидуални изключения.
При този ударен ръст на жилищно кредитиране в последната година виждате ли рискове? Заради повсеместното усещане за обедняване хората да не могат да си плащат редовно вноските по заема например?
- Когато при нас, в банката, дойде клиент, който търси жилищен кредит и пита дали моментът е удачен, винаги го питаме: „За какво ще ползвате имота?“. Ако отговорът е „за живеене“ и той разполага с определена сума за самоучастие плюс добри и сигурни доходи, тогава му казваме, че сега е моментът. Ако обаче имотът се закупува с инвестиционна цел, действително хипотетично съществува някакъв риск. Според мен обаче в София, Пловдив, Варна, Бургас и принципно в държава, членка на ЕС, каквато е България, имотите в дългосрочен период ще запазват и защо не дори повишават своята стойност.
Да си поговорим за банковите такси. Тенденцията е цените на таксите за операции на място в банката да растат, а при онлайн обслужване - да намаляват, така ли?
- Таксите наистина се повишават в цялата финансова система. И това е заради физическия ресурс, който се ползва. Защото всяка една касова наличност е разход за банката, за нея се генерират разходи за съхранение към БНБ, има допълнителен разход за застраховки, инкасо и т.н. При всички случаи онлайн каналът е по-бърз, по-евтин и по-сигурен. Всяка операция там остава следа и ако има неправомерни действия по сметки, банките имат изграден алгоритъм, по който това може да се проследи и да реагират. Банките инвестират много средства в тази насока. А относно тарифите при онлайн банкирането, те поевтиняват. И разликата за една и съща операция може да е доста голяма - в зависимост от канала, който е използван за извършването й. Всеки клиент може да организира така работата си с финансовата институция, че срещу минимален месечен абонамент да няма други разходи за такси, стига да ползва само онлайн каналите.
