Високата инфлация няма да утихне за няколко месеца
Няма балон на пазара на недвижими имоти в България, защото заплатите растат, смята главният изпълнителен директор на Банка ДСК, г-н Тамаш Хак-Ковач
Горещата тема сега е инфлацията. Каква е вашата гледна точка - колко устойчива ще е и ще се успокои ли през 2022 г.?
Личното ми мнение е, че инфлацията ще продължи да е проблем. Не знам обаче колко дълго и ще обясня защо. Инфлацията може да се разбие на три компонента. Два от тях са циклични - енергийните цени и фазата на икономическия цикъл. Третият компонент е дългосрочният тренд на инфлация - това, което хората очакват.
При всеки от тези компоненти има турбуленция. На енергийните цени се отразява всеобщият зелен преход. Сега просто не знаем как този сектор ще работи в бъдещето. Например, преди, ако цената на петрола се вдигне, компаниите търсят нови залежи и увеличават добива, а сега това не е непременно така - може и да не произвеждат повече, защото петролът не е достатъчно зелен. При икономическия цикъл също има турбуленция заради неизползвания капацитет около ковид - проблемите с веригите на доставките са навсякъде и служителите се пренастройват къде, как и колко искат да работят.
И най-големият въпрос според мен е при инфлационните очаквания, защото те нормално зависят от доверието в централната банка - че тя ще контролира инфлацията. Сега това това особено в Европа е поставено под въпрос. Дали наистина ЕЦБ иска да контролира инфлацията? Заради пандемията имаше голяма експанзия, повишение на държавните дългове и политически не е лесно да се вдигнат лихвите.
Във всеки от компонентите има турбуленция, каквато се вижда веднъж на поколение, и тя няма да утихне за няколко месеца.
Дори ЕЦБ да не иска да покачи лихвите по политически причини, ако инфлацията се задържи висока няма ли да е принудена да го направи въпреки последствията?
Обяснението на ЕЦБ е, че няма нужда да вдига лихвите, тъй като инфлацията е висока заради цикличните компоненти, а дългосрочният тренд е нисък. Но това е твърде сложно за обяснение, тъй като хората не се интересуват от дългосрочни трендове. Като си говоря с асистентката ми, тя се оплаква, че такситата са вдигнали цените си с 30%. Вече виждаме реакция от населението.
Така че, според мен, ще трябва да има реакция, тъй като, ако има висока инфлацията, правителствата имат друг проблем - че няма да бъдат преизбрани. Но наистина, ако погледнете инфлационните очаквания в еврозоната - те се покачват леко, но все още са ниски. Затова очаквам да има реакция, но с много малки стъпки.
Такава бавна реакция не рискува ли да се изпусне контрола и щетите да са по-големи?
Трудно е да се отговори на този въпрос. Мисля, че е много повече въпрос на психология. Икономиката ще пострада, ако инфлационните очаквания се променят. Това може да стане, ако хората спрат да вярват, че ЕЦБ се бори с инфлацията и започнат да изискват по-високи заплати и това да предизвика порочен кръг. Не мога да кажа дали и кога това ще се случи, но да - има такава опасност. В нашия живот или поне в последните около 20 години приемаме за даденост, че централните банки контролират инфлацията. Доверието в тях няма да изчезне за ден.
Как всичко това ще се отрази на банковия сектор?
За бизнеса инфлацията е сравнително просто явление. Примерно, за таксиметровия шофьор въпросът е, ако покача цената с 30%, дали ще ми покрие покачващата се цена на колите, на бензина и т.н. Така че, ако можеш да повишиш цената си повече, инфлацията не е непременно нещо лошо.
За банките е подобно - ако можем да покачваме изходящите цени по-бързо от входящите, инфлацията не е непременно лоша. Основният проблем е, когато има инфлация и ниски лихвени нива едновременно. Ако лихвите се покачат и приходите на банките се покачват. Но сега имаме инфлация, хората имат нужда от повече пари, но ние не можем да изкарваме повече пари от кредитиране, тъй като лихвената среда не се променя. И в момента заради ниските лихви ние губим от привлечените средства.
Инфлацията няма ли да се отрази и на количеството спестявания. Хората вероятно ще имат по-малко разполагаем доход и ще спестяват по-малко?
Не непременно. При инфлацията растат и доходите. Със сигурност в момента нямаме проблем с ликвидността и финансирането. Дори и депозитите да са по-малко, това няма да е проблем за никого.
Друг ефект е, че текущо заради инфлацията реалната лихва по кредити е отрицателна. Това ще засили ли търсенето, тъй като дълговете се изплащат от само себе си?
Това зависи не толкова от текущата инфлация, а от очакванията. Докато хората не мислят че, инфлацията ще се отрази негативно на икономиката, търсенето на кредити ще е здравословно. За повечето хора критичният момент не е дали ще получа кредит при 2.5 или при 3% - обикновено и в двата случая те могат да си позволят да го обслужват. Критичният момент е - очакват ли, че могат да си загубя работата или не. А също и очакванията за заплатите - ако очаквате, че заплатата ви ще се вдига с 10% всяка година, ще сте по-уверени да теглите заем. А според мен очакванията на българите са, че заплатите ще продължат да се покачват и да конвергират към европейските нива. Отделно има и известен оптимизъм покрай новото правителство, че инвестиционната среда ще се подобри.
И все пак вече има предупреждения, че кредитирането особено в жилищния сегмент може да е било твърде агресивно и да създаде проблеми, когато лихвите започнат да се покачват…
Според мен това е по-скоро теоретичен проблем. Представете си, че лихвата се покачи с 50 базисни пункта, как това ще се отрази на обслужването на дълговете? Ако трябва да платите 20 лева повече месечно, едва ли ще спрете да правите вноски. По-скоро ще ползвате такси един път по-малко. Така че не мисля, че има проблем с необслужваните заеми. И второто е, че ние - мога да говоря само за Банка ДСК, не сме отхлабили кредитните си стандарти, за разлика от преди финансовата криза преди 15 години.
Ако цените на имотите тръгнат в обратна посока, възможно ли е да се окаже, че все пак тези заеми не са достатъчно обезпечени?
Би било проблем само в комбинация с рецесия. При кредитирането на граждани е важно основно дали хората си губят работата, ако не - те не спират да си плащат ипотеките. Не сме като в Америка, където, когато стойността на заема надхвърли тази на имота, обявяваш фалит и търсиш друга къща.
А освен това, личното ми мнение е, че няма балон на пазара на недвижими имоти в България. И причината е именно ръстът на заплатите. Ако погледнете съотношението на цени на имоти към доходи, съотношението е горе-долу като навсякъде в Европа. Средният дом струва колкото средните заплати за 6-7 години и ако те се вдигат, и цените се вдигат.
Кой индикатор бихте ползвали и на какво ниво, за да кажете, че има балон?
Бих гледал кредитните стандарти - съотношението loan-to-value, а също и debt-to-income. Ако те не се променят драстично, не мисля че има балон.
В тази среда на ниски лихви плюс инфлация какво бихте посъветвали клиентите със спестявания, как могат да ги предпазят?
Дългосрочно няма безплатен обяд. Ако искаш да повишиш доходността, трябва да повишиш риска. Но въпросът е по-сложен, защото финансовата дефиниция за риск е различна от ежедневната. За хората риск значи да се страхуваш, че може да загубиш пари, а в учебниците рискът е волатилност.
Ако имаш депозит, няма риск, защото знаеш, че днес е 100, а утре ще е 101. Ако инвестираш във взаимен фонд, не знаеш и утре може да е 102, но може и да е 99. Така че, ако искаш повече доходност, трябва да приемеш тази непредсказуемост и да се прехвърлиш към по-сложен продукт. Вместо просто да си държиш парите в банката, купуваш взаимен фонд и спрямо рисковия ти апетит там вселената се разширява.
Но ако точно в този момент банките насочат клиентите към фондове, няма ли репутационен риск? Ако пазарът се срине по някаква причина, хората да си кажат “Те ме посъветваха и сега изгубих пари…”
Според мен има репутационен риск, само ако продаваш на клиентите продукт, който не е това, което те очакват. Например, ако продаваш фонд с 80% в ДЦК и 20% в акции, и клиентът не осъзнава, че има и капиталов компонент. Скандалите се случват, не защото хората са глупави, а защото не им се казва цялата истина какво купуват. В Банка ДСК поставяме сериозен акцент на това. Опитваме се клиентът винаги да взима информирано решение и нямаме мотивационна система, която да поощрява такива продажби.
Има една голяма разлика между OTP в Украйна, откъдето дойдох, и тук в Банка ДСК, и това е наследството на банката. В Украйна бяхме просто купили банка, докато тук сме със 70 години история и тя трябва да се пази. Затова тук мислим много по-дългосрочно и за всеки ход разсъждаваме как ще се отрази на бранда ни.
А за клиентите, които сега вземат кредит в тази среда какви опции има - добре ли е например да помислят за фиксиран лихвен процент за по-дълъг период?
По мое мнение няма голямо значение. Зависи от личните условия. Аз лично за ипотеката си предпочитам фискиран процент, но всеки пазар е различен и си има особености. Много често фиксираните кредити не са наистина фиксирани за целия срок на заема или може да се променят при определени условия, така че трябва да разгледате внимателно конкретния договор. А в корпоративния сегмент, да, сега компаниите се опитват да се възползват от средата и да вземат по-дългосрочни заеми с фиксирани лихви.
Какво мислите за решението на правителството в Унгария да се бори с инфлацията като замрази лихвите по ипотеки и как то се отразява на OTP?
Това не е нещо конкретно за банковия сектор. Правителството не се намесва само тук - те започнаха с ограничаване на цените на горивата, после ипотеките, а наскоро четох, че замразяват и някои цени на храни. Така че това е нещо, насочено към инфлацията и идва в комбинация с предстоящите избори през април. Всички тези мерки нормално могат да са с хоризонт три до шест месеца, но дългосрочно не работят.
Мисля, че след изборите те ще бъдат отменени. Подобни интервенции могат да имат и дългосрочен негативен ефект върху инвеститорското доверие.
Източник: в. Капитал, Банки и финанси, 28.01.2022г.
