новини
Новини и уведомления
News image

Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК: Лихвите у нас са оптималните за икономическата среда

 Добрият тон в банковия сектор не допуска кражбата на проекти
- Г-жо Маринова, последната статистика на БНБ показва, че фирмите и гражданите с големи възможности продължават да спестяват седемцифрени суми, вместо да инвестират в нови проекти. На какво се дължи подобна тенденция, при положение че вече няколко тримесечия не сме в техническа криза?
- България не е изолирана от процесите, които протичат в европейските и в световните икономики. Върху развитието на нашата икономика определено имат отражение кризата в еврозоната, дълговите проблеми, други процеси и явления на макрониво. Определено страната ни запазва макроикономическа стабилност в сложна среда. Не се наемам да дефинирам техническа или друг вид криза, чието влияние изпитваме, но определено сме свидетели на значително забавяне на растежа на икономиките от Източна Европа. Според последния доклад на МВФ има повишение на прогнозата за световния икономически растеж през 2012 г. до 3,5% въпреки "анемичното" темпо на възстановяване на икономиката на Запада. Икономиката на ЕС ще регистрира слабо първо полугодие. Макар че някои водещи показатели предполагат мека и краткотрайна рецесия, наличните данни засега не показват начало на възстановяване. През март годишният ръст на фирмените депозити е 9,9 на сто, а на домакинствата продължава да е двуцифрен – 13,3%. Така че на базата на всичко, случващо се в икономиките около нас и в световен мащаб, е обяснимо поведението на стопанските субекти и домакинствата в България – въздържане от осъществяване на проекти, следване на изчаквателна позиция.
- Другата страна на монетата – кредитирането, също е много слабо. Липсват добри проекти или бизнесът все още не смее да поема рискове?
- Наскоро в свое интервю еврокомисар Кристалина Георгиева постави като приоритет ориентацията към стимулиране на бизнеса и заетостта. Съживяването на кредитирането е част от тази насока. Ако разгледате промоционалните кампании на банките, ще забележите засилена активност в предлагането на кредитни продукти, предлагането на промоционални условия, свързани с различни компоненти на цените на кредитите. През 2011 г. секторът отбеляза растеж от 1,1%. Това определено не е висок ръст, но е все пак индикация за активността на банките на кредитния пазар и залог за продължаващ растеж. Фактът, че финансовият сектор е отчел ръст в условията на свиваща се икономика в периода след 2008 г., е постижение. През първото тримесечие на настоящата година се наблюдава лек годишен спад на новоотпуснатите ипотечни кредити, което е нормален тренд за началото на годината. Намалението обаче е компенсирано още през април според данните на БНБ. Кредитният бум отпреди кризата няма да се повтори.
- Ваши колеги преди време коментираха, че в момента банките се „бият“ за проекти и всъщност рефинансирането и „кражбата на добри проекти“ от едни на други е единствената ниша, в която се случва нещо. Вашият коментар?
- Банковият сектор в България е силно конкурентен. Всяка финансова институция има своя стратегия и съответно води своя политика на експониране към един или друг стопански отрасъл. Добри проекти могат да бъдат представени във всички бизнес направления. Тези проекти трябва да са защитими като перспектива на развитие, постоянство на паричните потоци и редица други измерители на рентабилността на финансирания проект. Добрият тон на дългогодишната и ползотворна конкуренция в банковия сектор не допуска „кражбата” на проекти. Няма рецепта, но премереният риск е водещ във вземането на решения, а разпознаването на новаторството и смелите бизнес решения носят последващи финансови и репутационни дивиденти за банката.
- Има много активи, които в момента са непродаваеми. Какво може да се направи, за да бъдат улеснени кредиторите – например по-гъвкави форми за длъжниците?
- Банките предлагат изключително широк набор от форми за предоговаряне и/или преструктуриране на ипотечни кредити, с които целят реално да помогнат на клиентите при финансови затруднения от тяхна страна да обслужват своите задължения. Чрез използването на тези инструменти кредитополучателите разсрочват или облекчават условията за погасяване на кредита, за да се предотврати възможността за нежелана продажба на имота както от тях самите, така и чрез публична продан от страна на заемодателя.
Част от способите, които банките предлагат на своите клиенти при финансови затруднения от тяхна страна, са удължаване на срока за издължаване на кредита, договаряне на гратисен период за издължаване на главница и/или лихва, договаряне на индивидуален погасителен план съобразно финансовите възможност за плащане на клиента и много други. Банките пристъпват към обявяване на имот, предоставен като обезпечение по кредит на физическо лице, на публична продан само в краен случай, и то, след като са изчерпани всички възможни способи за предоговаряне или преструктуриране на кредитното задължение на лицето. Финансовите институции не са ипотекарни къщи и търсят механизми за диалог с клиентите си.
- Като цяло какви мерки могат да се вземат за намаляване на лихвите и смятате ли, че в момента те се изчисляват непрозрачно?
- Размерът на лихвите се основава на пазарна логика, а не на въвеждане на едни или други мерки. Моето мнение е, че лихвените нива на българския банков пазар са оптималните за икономическата среда, в която всички ние живеем и упражняваме своята дейност като икономически субекти. Говорейки за „лихви” в публичното пространство, като че ли се имат предвид само и единствено лихвите по кредитите. По смисъла на закона банките са един друг вид "търговец”, който оперира със средствата на своите вложители. Пренебрегва се говоренето за това, че депозитите на граждани, домакинства и бизнеса в България са основният ресурс, с който оперират банките. В този смисъл при анализите е пренебрегвана отговорността, която банките имат към своите вложители, ангажиментите, които те са поели към спестителите.
- Темата за необслужваните кредити продължава да бъде актуална. Какви са вашите очаквания за тази година и стигнахме ли дъното?
- Факт е, че през първите три месеца на 2012 г. броят на необслужваните бизнес кредити бележи лек ръст, докато при гражданите такъв почти няма. За първото тримесечие необслужваните бизнес кредити са се увеличили с 1,7%, а при гражданите с 0,5%. Делът на необслужваните кредити (с просрочия над 90 дни) към края на март достига 16,21%.
Искам да отбележа, че банките в България също поемат част от тежестта на това явление и резултатът е намаляващите нетни приходи от лихви. Силно намаленото вътрешно потребление и голямата междуфирмена задлъжнялост както на населението, така и на фирмите реализират много ниски приходи, което рефлектира до затруднения при обслужване на кредитите. За съжаление се оправда прогнозата на банкерите от края на 2010 г., че възстановяването на малкия и средния бизнес ще бъде най-трудно. Това се отнася и за кредитирането му, а той по дефиниция е гръбнакът на икономиката.
Наскоро гуверньорът на националната банка говори за необходимостта от подобряване на нормативната уредба, за да се понижи делът на необслужваните кредити. Последователността на законодателството и на съдебната практика ще улеснят процеса на събираемост. Опитът ми в банковата сфера ме е научил да бъда оптимист и да гледам позитивно на обстановката. Да, предизвикателствата към икономиката и към финансовата сфера са многобройни, но се надявам да сме свидетели на подобряване на средата.
- Икономиката на страната главно се движеше през миналата година от износа, но през първите месеци на 2012 г. парите по този показател намаляват. Какви са вашите очаквания за развитието ни и има ли опасност от ново навлизане в рецесия?
- Износът изостава от вноса с 1,253 млрд. лв. през януари-февруари и е с 6,1% по-малко спрямо предишната година. Трябва да се направи разграничение – дали износът се основава на износ на краен продукт или на суровина за последващо производство. Във втория случай българските компании е необходимо да подобряват своята ефективност, да оптимизират разходите си и по възможност да заложат на високотехнологични сфери на развитие, инфраструктурни и логистични проекти.
Статистиката на БНБ за платежния баланс на страната за първото тримесечие на 2012 г. показва постъпването на над 230 млрд. евро чужди инвестиции, което е оптимистичен знак на фона на отлива през същия период на миналата година. Въпреки плахите показания за подобряване на бизнес средата и за създаване на законодателна устойчивост и предвидимост на държавната политика това е относително позитивно развитие. Намаляването на приходите от износа се балансира частично от забавянето на процеса на изтегляне на капитали от инвеститорите в страни като Сърбия, Румъния и Турция.
Мерителят, който засяга всички нас като потребители, а именно доходите на домакинствата, бележи спад за първото тримесечие на настоящата година въпреки ръста на на домакинските бюджети на годишна база. Според анализи на ЕБВР и МВФ рецесията, в която фактически се намира Европа от края на миналата година, не би трябвало да е така дълбока и да бъде по-кратка в много страни от еврозоната. Подобряването на доверието и очакванията на пазара, свързани с прогнози за засилване на търсенето от други региони, са условията за омекотяване на рецесията. За страните от Югоизточна Европа през тази година се очаква икономически растеж от едва 1%.
Кристин Лагард, управляващ директор на МВФ, казва: "Искам да спра вниманието ви върху главното икономическо предизвикателство пред света - как да се върнем към солидния, устойчив и балансиран растеж, който осигурява по-добро бъдеще за всички. Днешната световна икономика се нуждае от по-висок и по-качествен растеж. Постигането му зависи от избора на правилна комбинация от политики.”


 

Още новини

Последни новини

Свържете се с нас

010 010

Запазете час

за консултация

Call center Call center

Обратна връзка

Ние ще се свържем с теб

012 012

Намерете клон

Вижте нашата мрежа от офиси и банкомати

chatbot icon