новини
Новини и уведомления
News image

Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК: Опасенията за бурно въздействие на кризата в Гърция върху икономиката ни не са оправдани

 
Има нужда от стимули за съживяване на предприемчивостта на българите
- Г-жо Маринова, Банка ДСК навърши 60 години, а вие сте във финансовата институция в последните 40. Какво се промени в банковия сектор през всички тези години и има ли неща, които останаха същите?
- Основното е в промяната на средата - в силно конкурентната обстановка, в която в момента се намира секторът, виждам най-съществените предизвикателства за гилдията. Здравословната конкуренция в банковия сектор е в полза на потребителите, тъй като в хода на развитие на финансовия бранш бяха развити много разнообразни банкови продукти и услуги, бяха въведени нови канали на дистрибуция, в частност електронни платформи за банкиране. За институцията, която аз управлявам, трансформацията беше значителна - от влогона-бирателна институция, насочена само към обслужване на гражданите, към модерна и ефективна банка със специфичен подход към обслужване на различни клиентски сегменти.
- Последните данни на Българската народна банка показват, че финансовите институции увеличават минимално печалбата си спрямо 2010 г., но нивото е доста по ниско спрямо 2009 г. Какви са очакванията ви за следващата година?
- Естествено е влошаването на портфейлите да се отрази негативно върху финансовия резултат на банките. Въпреки това финансовите институции реализират достатъчно приходи, с които покриват разходите си за дейността, за обезценки и за провизии. Системата като цяло генерира печалба и секторът запазва високо ниво на ликвидност и капиталова адекватност. Темата с необслужваните кредити продължава да бъде водеща. Според последните официални данни към края на септември необслужваните заеми вече са 14,45%, а някои банкери очакват пикът на проблемите кредити да бъде чак в края на следващата година. Какъв е вашият коментар? Няма негативно изменение в тази насока. Качеството на новоразрешените кредити е добро, а влошаването на стария портфейл показва известно задържане. При развитие на икономиката през 2012 г. може да се очаква тази тенденция да се задържи или подобри. Положителният елемент е, че капиталовата адекватност на банките се подобрява, а провизиите за лошите кредити се задържат на предвидими и обозрими нива.
- Кои сегменти от банкирането ще бъдат водещи през следващата година?
- Финансовите институции в България са готови да финансират защитими проекти на клиенти във всички сегменти. Насочването към кредитирането на фирми, независимо дали са в корпоративния сектор или малки и средни предприятия, може да представлява тласък за икономическо оживление.
- Кризата в Гърция продължава да се задълбочава, как дълговите проблеми ще се отразят на страната? И какви ще бъдат негативните ефекти върху подразделенията на гръцките финансови институции у нас?
- Анализаторите са единодушни, че опасенията за бурно и директно въздействие на кризата в Гърция върху българската икономика не са оправдани. Дълговите проблеми имат негативно отражение върху всички развити икономики и нивото на риска във всички негови компоненти се увеличава. Но драматизмът в тълкуването на ситуацията е излишен.
Всички банки, които действат на територията на страната ни, се подчиняват на местното законодателство и на регулациите на Българската народна банка. В ЕС се дискутира постигането на нива на капиталова адекватност до 9%, а у нас в момента е над 17 на сто за сектора. Усилията на България да задържи дълга си на едно от най-ниските нива в Европа, макар и с цената на непопулярни мерки и строга финансова дисциплина, се оказаха от полза в дългосрочен план.
- Депозитите на домакинствата продължават да се увеличават, което реално означава, че потреблението се свива допълнително. Какво трябва да се промени, за да се раздвижи потреблението?
- Това означава, че тенденцията да пестим, вместо да харчим, продължава. Тя започна в началото на кризата, когато гражданите ограничиха не само потреблението, но и тегленето на кредити, независимо дали за нуждите на домакинствата или с бизнес намерения.
Като цяло несигурността за бъдещето прави хората все още предпазливи към тегленето на заеми. Отбелязва се и фактът, че темповете, с които спестяват домакинствата у нас, също леко се забавят, което може да се обясни с покачването на цените на горивата, оттам на стоки от първа необходимост и други. Въздържането от потребление е определено спирачка за икономическо развитие и път за неговото преодоляване е постигането на по-висока сигурност и предвидимост на средата, която включва и реформи в пенсионната система, образованието, здравеопазването и т. н. Това са и изводите от текущия обществен дебат за мерките за стимулиране на потреблението.
- Компаниите също са предпазливи в нови инвестиции и т.н., именно затова краят на кризата е настъпил статистически, но реално не го усещаме. Какви са очакванията ви за заемите за бизнеса през следващата година?
- Досега експортно ориентираните компании запазваха относителна стабилност на приходите си. Започналият спад в продажбите в страните от Западна Европа обаче вероятно ще се отрази неблагоприятно на българския износ, а нашият вътрешен пазар е стагниран. Ще ми се да вярвам, че фирмите с добри буфери и с добри проекти ще бъдат активни в търсенето на кредити. Европейските икономики със силно присъствие на малки и средни предприятия, каквато е германската, доказаха своята жизнеспособност в кризисни времена. Като гръбнак на икономиката тези фирми генерират работни места и респективно устойчивост на доходите на домакинствата.
- При огромната доза несигурност за следващата година, как ще се движат лихвите? Има ли опасност тези по ипотечните кредити отново да започнат да се покачват?
- Не очаквам съществена промяна в лихвената политика на банките в България и смятам, че лихвените нива ще се запазят, освен ако не настъпят драстични изменения в средата.
- Кабинетът понижи очакванията си за растеж през 2012 г. до 2,9 на сто. А вашите лични очаквания какви са?
- Склонна съм да приема прогнозните резултати, че брутният вътрешен продукт ще нарасне с около 2% - 2,5 на сто за цялата 2012 година. Гарантирането на прозрачността в работата на институциите ще бъде стимул за възстановяване на доверието към страната ни, за да можем да привличаме чуждестранни инвеститори. Стимули трябва да се предвидят и за съживяване на предприемчивостта на българите, така че освен подобряването на финансовите макроикономически показатели да сме свидетели и на повишаването на благосъстоянието на хората.
***ВИЗИТКА
Виолина Маринова е завършила специалност "финанси и кредит" във ВфСИ "Д. Ценов", Свищов, през 1977 г. Специализирала е "Комплексно банково обслужване на населението от ДСК" (1986 г.) в УНСС, София, и "Мениджмънт, маркетинг, бизнес комуникации"; "Финанси и счетоводство" в Института по мениджмънт и маркетинг, София. Владее френски и руски език, говори арменски и английски език.
Г-жа Маринова има повече от 30 години опит в банковото дело, изцяло в Банка ДСК. Започва работа през 1971 г. като счетоводител в клон ДСК-2, а по-късно става главен директор на клон ДСК 2 (1985 - 1996 г.), и заместник-председател на Управителния съвет на Банка ДСК и изпълнителен директор (1996 - 2001 г.). С решение на Надзорния съвет на Банка ДСК от 29 ноември 2004 г. Маринова е избрана за главен изпълнителен директор на Банка ДСК. През 2007 г. българският финансов седмичник "Банкер" обяви ръководителката на Банка ДСК за "Банкер на годината", а престижното британско списание Finance Central Europe я избра за "Банкер на годината в България" в пет поредни години.

Още новини

Последни новини

Свържете се с нас

010 010

Запазете час

за консултация

Call center Call center

Обратна връзка

Ние ще се свържем с теб

012 012

Намерете клон

Вижте нашата мрежа от офиси и банкомати

chatbot icon