новини
Новини и уведомления
News image

Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК: Оттук нататък ръстът на кредитирането ще бъде разумен


Валентина ИЛИЕВА
 
Цялото професионално развитие и кариера на Виолина Маринова в банковата сфера преминава в Банка ДСК. Започвайки като служител на каса, над 30 години тя работи в кредитната институция, достигайки до най-високия пост - главен изпълнителен директор. На провелото се на 2 април общо събрание на Асоциацията на банките в България (АББ) Виолина Маринова бе избрана за председател на управителния съвет на организацията.
Кои са „задачите на деня", които стоят пред Асоциацията на банките в България (АББ)?
- Една от функциите на асоциацията е да консултира, обсъжда и изготвя единно становище на сектора по въпроси, касаещи дейността на кредитните институции, което не е никак лека работа. На този етап основната задача на АББ е да постигне промени в четири закона - Кодексът за социално осигуряване, Законът за публично предлагане на ценни книжа, Законът за банкова несъстоятелност и Законът за гарантиране на влоговете в банките. Желанието ни е да отпадне изискването една банка да е първичен дилър като предпоставка за извършване на други дейности, като банка попечител или банка депозитар.
Кои сектори в икономиката ще бъдат интересни и приоритетни за кредитиране, изчерпват ли недвижимите имоти и строителството потенциала си?
- Всяка банка индивидуално прави своя анализ на риска въз основа на данни от статистиката и съответна методология, като определя какви биха били експозициите й в даден отрасъл, съобразявайки размера и обема на кредитиране със структурирането на собственото си портфолио и стратегията си за развитие. Кризата в областта на недвижимите имоти в някои страни не означава, че банките в България са спрели да кредитират строителство или покупка на имоти. Разбира се, това трябва да се прави при преценка за движението на цените на имотите. В момента банковата система в България е стабилна, не е засегната от тази криза. Не смятам и че ще има някакви проблеми, защото практиката у нас е, когато кредитират недвижими имоти, банките да сконтират сегашната ликвидационна стойност на имота. Това означава, че те имат по-голямо обезпечение, отколкото е реалната ликвидационна стойност на имота сега. Дори и да се наблюдава известен спад в цените, банките тук пак имаме възможност да реализираме съответния имот, ако се стигне дотам. Но мисля, че нито една банка не смята да стига до реализация на обезпечението. Предпочитанието е кредитополучателят да обслужва задължението си своевременно. Що се отнася до имотната криза в САЩ, на която сме свидетели, според анализаторите тя е резултат и от надценяване на стойността на кредитираните недвижими имоти. Тоест кредитира се над 100% от ликвидационната стойност на имота, разчитайки, че цената му ще нараства във времето. Казвам това, защото правя аналогия с България - банките тук кредитират под ликвидационната стойност. Всяка банка наблюдава експозициите си по отрасли и качеството на кредитния си портфейл и на този етап не се забелязват никакви обезпокоителни индикации.
А клиентите ще издържат ли на предприетото ново увеличение на лихвите от последните два месеца?
- Според оценките на анализаторите месечните заплати нарастват с почти същия процент, с който расте и БВП. Естествено взима се предвид и инфлацията в България. От друга страна, много добре знаем, че доходът, на който се осигуряват някои хора, не е реалният, който получават. Мога да кажа, че засега не се наблюдава влошаване на качеството на кредитите. И не е нужно толкова много да се преекспонира това увеличение на лихвите. Дали то ще е с 0.5 или с 0.7%, изменението на месечната вноска не е голямо, когато се разпредели върху целия остатъчен период до падежа. А той в повечето случаи не е малък. Освен това се предполага, че ипотечни кредити например, които са с по-голям размер, ползват по-платежоспособни клиенти, а не такива с минимална работна заплата.
Преминаха ли се разумните граници в кредитирането през миналата година? Темпът достигна над 60 процента на годишна база? - Зависи от гледната точка. Ако се вземе за пример предходната година, когато действаха рестриктивни мерки на БНБ, банките изнасяхме кредити в чужбина. Сега си ги върнахме. Наистина има ръст на кредитирането, но трябва да се отчита и връщането на отпуснатите и изнесени предходната година заеми. В момента увеличението при кредитирането вече намалява, не е толкова високо, колкото беше предходните години. Оттук насетне ръстът на кредитиране ще бъде разумен. Виждате какви лихвени нива се предлагат по депозитите. Това означава, че има недостиг на средства. Ресурсът, който купуваме отвън, поскъпна и затова вдигаме лихвените проценти по кредитите. Всичко това означава, че банките вече нямаме възможност в такава степен и с такъв голям потенциал да кредитираме, както в предходни години.
Това значи ли, че няма да се стигне до налагане на нови ограничителни мерки от БНБ?
- Не мисля, че ще се стигне дотам. Достатъчно сме утежнени от обективни обстоятелства. Данъкът на банковата система е много по-висок от 10%. Ние плащаме 12% задължителни минимални резерви, които са безлихвени. Освен това ежегодно правим и вноски във Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Това са разходи, които представляват данък за нас.
В този контекст ще издържат ли банките, ако все пак се наложат допълнителни рестрикции?
- БНБ никога не е предприемала каквито и да било мерки, без преди това да е провела разговори с АББ и банките. Определено смятам, че пак ще се случи, ако централната банка реши да предприема нещо в тази посока. Но не мисля, че в момента има индикации за подобно нещо.
Ресурсът за банките е скъп, но не са ли малко високи лихвите по депозитите, които вече се предлагат? Според някои коментари те са нездравословно високи?
- Не бих искала да коментирам, защото не знам дали обявеният в дадена реклама лихвен процент е точно такъв. Зависи как е структуриран съответният продукт, колко действително е разходът за лихви по него и пр. Не мога да съм запозната в детайли с продуктите, които се предлагат. В рекламите обикновено се казва лихвеният процент за даден период, но какви конкретно са условията на този продукт, кога и как се изплаща човек може да разбере, когато отиде на място в банката. Нямам предвид, че рекламите са подвеждащи, просто в тях не може да се опише напълно как точно е структуриран даден продукт. Всяка банка решава в зависимост от собствения си портфейл, от своите привлечени средства, от сегмента, от който ги привлича, от спреда между привлечни и отпуснати средства. Едно мога да кажа - прекалено високите нива (не коментирам кои са прекалено високи) не са здравословни. Преживяла съм го през 1996 г., когато се обещаваха безумно високи лихви и се стигна до фалит на много банки. Не смятам, че в момента ситуацията наподобява с нещо на тогавашната и че ще се стигне до такова развитие. За мен тя е по-скоро рекламна, целта е да се привлече вниманието на клиента, банките се стремим да се идентифицираме пред клиентите.
Вие сте в банковата система повече от 30 години - започнаха ли българите да придобиват по-висока финансова култура? - Банка ДСК обучава служителите си да обясняват на клиента какво получава, на каква цена го получава, какви са условията на продукта, за да знае той колко и за какво плаща. Не мога да се закълна, че всеки клиент получава 100% пълната информация, защото все пак имаме над 2500 служители и не мога да гарантирам, че всички работят по един и същ начин. Когато банката ни пусна на пазара взаимни фондове, се опитахме да обясним на клиентите си и на обществеността, че когато се правят вложения в такива продукти, трябва да се инвестира с по-дълъг времеви хоризонт. Борсата е динамичен пазар, на който се редуват спадове и покачвания на цените. Ако в даден момент цените паднат, инвестицията е добре да е с такъв срок, че да може да се изчака да отмине този спад и тогава да се продава.
Защото голяма част от срива, който наблюдаваме сега в някои държави, е резултат именно на паниката и страха. И въпреки че няма фундаментални фактори, които да показват влошаване на състоянието на компаниите например, които участват в даден индекс, котировките падат, защото панически се продава. Ако се изчака по-дълъг времеви хоризонт, инвеститорът ще получи приличен доход. Може да не е на нивата от предходната година, но все пак ще е един добър доход. А какво се получи тук - кой разбрал, кой не разбрал, всеки инвестира. Имаше хора, които изтеглиха кредити, за да влагат на борсата. Сега решават да продават, а доходът им може да бъде по-нисък от лихвата, която плащат по кредита. Това трябваше предварително да се прецени. Всеки сам решава как да управлява парите си, но може да го прави, консултирайки се с експерти, за да се ориентира правилно в обстановката. Страхът е нещо лошо и пагубно.
Как ще се развива кредитният пазар оттук насетне?
- В момента българската банкова система се държи много добре. Не знам дали има друг сектор в икономиката на страната, който да е толкова добре организиран, регулиран и подреден. Не защото съм пристрастна, тъй като работя в банковата система. Наистина смятам, че банките се държим много добре на пазара. Да, има конкуренция, но тя винаги е в интерес на клиента. Независимо как се изразява - дали ценово или в качеството на обслужването и палитрата от продукти, които предлагаме, конкуренцията е насочена все в услуга на клиента.

 

Още новини

Последни новини

Свържете се с нас

010 010

Запазете час

за консултация

Call center Call center

Обратна връзка

Ние ще се свържем с теб

012 012

Намерете клон

Вижте нашата мрежа от офиси и банкомати

chatbot icon